Определение № 366 от 16.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Плевен, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500139 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба на „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр.

София срещу определение № 1 1 от 12.01.2026 г. по гр.д. № 272/2025 г. по описа на Кнежански Районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 162 от 08.12.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че Кнежански Районен съд е следвало да събере пълната информация за имущественото състояние на ищцата И.К.Б. и тогава да се произнесе по искането й по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Подновяват се направените с молба от 23.09.2025 г- доказателствени искания, целящи опровергаването на качеството на ищцата на материално затруднено лице.

В жалбата се сочи още, че договора за правна помощ не е индивидуализиран, тъй като в него не е посочено за кое гр. дело се касае.

Според „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София, Кнежански Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир.

Освен това, Кнежански Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

1

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

-че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а директно е завела множество дела.

„КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата му по чл.248 от ГПК.

И.К.Б. чрез адв. Л.Б. е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че адвокатът на база твърденията на ищцата е преценил, че е материално затруднено лице и са се договорили за оказване на безплатна правна помощ, за да не бъде възпрепятстван достъпа до правосъдие. Сочи се, че за ответника няма значение дали ще плати на ищцата направените от нея разноски за адв. възнаграждение или на самия адвокат в хипотезата на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Според адв. Л.Б., искането за събирането на доказателства за имущественото състояние на ищцата И.К.Б. цели забавяне и затормозяване на хода на делото. Адв. Л.Б. намира още, че процесуалното поведение на „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София по настоящото дело и по др. подобни дела цели да откаже адвокатите да се ангажират с такава защита, при която рискуват да останат без възнаграждение не само при отхвърляне на претенциите, а и при тяхното уважаване.

В отговора се сочи, че няма как номера на гр. дело да бъде посочен в договора за правна защита и съдействие, тъй като е съставен и подписан преди този номер да е ясен. Сочи се също, че определеното адв. възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

Кнежански Районен съд е бил сезиран с два иска: главен установителен с цена 9 169.30 лв. и евентуален установителен с цена 5 183.98 лв.

С решение № 162 от 08.12.2025 г. по гр.д. № 272/2025 г. Кнежански Районен съд е:

ПРОГЛАСИЛ за нищожен Договор за потребителски кредит от 2

02.08.2024 год., сключен между И.К.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кнежа, ул. „***“ №***, като кредитополучател (потребител) и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, като кредитор, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, да заплати на И.К.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Кнежа, ул. „***“ №***, сумата от 730.07 лв. (седемстотин и тридесет лева и 7 ст.), представляващи разноски за платена държавна такса и възнаграждение на вещото лице.

ОСЪДИЛ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***, бул.

„***“ № ***, ет. ***, да заплати на адв. Лилия Кирилова Борисова - САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, сумата от 570 лв. (петстотин и седемдесет лева) за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото.

Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е разгледал главния установителен иск и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита по този иск в размер на 570 лв., което е по-малко от ориентира по Наредбата, тъй като неправилно е прието, че материалният интерес по делото не е 9 169.30 лв. /колкото общо се дължи по договора за кредит/, а 2 700 лв. /колкото е главницата по кредита/. Този резултат обаче ползва жалбоподателя. Ако се съобрази действителния материален интерес по делото и неговата правна и фактическа сложност, определеното възнаграждение не е прекомерно, а съответно.

Ищецът е представил по делото договор за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г., с който адв. Л.Б. е приела да осъществява процесуално представителство на И.К.Б. пред съда във всички инстанции във вр. с изтеглен кредит. Действително не е посочен номер на дело, но и няма как това да бъде сторено, тъй като гр.д. №272/2025 г. е заведено на 23.04.2025 г. Плевенски Окръжен съд намира, че няма законов регламент относно формата и съдържанието на договора за правна защита и съдействие, в частност – няма изискване договора да е писмен и в него да е посочен номера на съответното дело. В случая договора е писмен и е представен по делото и това означава, че касае правна защита и съдействие именно по съответното дело.

В договора за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г. е посочено, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Действително ответникът е поискал с молба от 23.09.2025 г. Кнежански Районен съд да събере пълната информация за имущественото състояние на ищцата И.К.Б., като е направил доказателствени искания, целящи 3 опровергаването на качеството на ищцата на материално затруднено лице.

Кнежански Районен съд не се е произнесъл по тази молба, поради което тя е подновена след постановяване на решението в молбата по чл.248 от ГПК.

В обжалваното определение Кнежански Районен съд е приел, че „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД не е доказало възражението си, че И.К.Б. не е материално затруднено лице. От друга страна съдът сам е извършил преценка в т.вр., като е приел, че видно от искането за сключване на процесния договор за кредит става ясно, че ищцата цели покриване на друг кредит и че разполагаемия й доход е 446 лв. В т.вр. Плевенски Окръжен съд намира следното:

По въпроса дали има ли съдът право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се страни и не подлежат на проверка от съда има противоречива практика.

Настоящият съдебен състав на Плевенски Окръжен съд споделя тази, според която конкретното основание по чл.38, ал.1 от ЗА стои в полето на вътрешните отношения между клиент и адвокат и съдът няма право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ. Провеждането на нарочно доказване на наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ би довело до ненужно затрудняване на основното производство по делото.

Достатъчна гаранция, че не се злоупотребява с правото на безплатна правна помощ е обстоятелството, че адв. възнаграждение за безплатна правна помощ се дължи само при основателна претенция и че съдът определя размера на възнаграждението при спазване правилата на Наредба №1 от 09.07.2004 г.

В заключение – обжалваното определение се явява правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №215 от 21.01.2026 г., подадена от „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София, с ЕИК ********** срещу определение №11 от 12.01.2026 г. по гр.д. № 272/2025 г. по описа на Кнежански Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5