Решение № 4258 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4258 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110104463 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Ищецът П. С. И. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, рег. № *******, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № ********, със срок на действие от 17.03.2024г. до 16.03.2025г. Твърди се, че на 08.12.2024г., около 21:00ч., управлявал застрахования автомобил по път от гр. Обзор посока гр. Варна, когато внезапно на пътното платно излязло диво животно – чакал, което се ударили в автомобила на ищеца.

За настъпилото произшествие бил уведомен застрахователя, като съобразно съставения опис по претенция № 44010312408383, като при огледа са установени увреждания по следните детайли: предна броня, капачка ляв фароумивалник, калник преден ляв, решетка декоративна ПВЦ и хром и фар ляв ксенон.

Твърди, че като застрахователно обезщетение получил сумата от 2300 лева, която поддържа, че не е недостатъчна за отстраняване на щетите от настъпилото застрахователно събитие. Поради това и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 3624.49 лева, частичен иск от 6700 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 27.10.2025г. изменение на иска), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция, като прави възражение за нищожност на клаузата на т.4.6 от Общите 1 условия към договора за застраховка. Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗДвП службите за контрол на МВР са длъжни да посетят мястото на ПТП, когато в произшествието е участвал един участник и МПС не е било в състояние да се придвижва на собствен ход. Твърди, че автомобилът е можело да бъде придвижен на собствен ход и така се е придвижил след произшествието и затова няма протокол. Счита, че отказът му е неоснователен, тъй като в разпоредбата на чл. 408 КЗ са посочени случаите, в които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в контекста на предвидената в договора разпоредба от ОУ, такъв отказ или ограничение може да има само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е придвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователно събитие. В случая обстоятелството, че не е представил протокол за ПТП, какъвто и по закон не се изисква, не стои в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, поради което дори да има договорно ограничение в горния смисъл, то противоречи на императивната разпоредба на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и не поражда действие за страните, като ответникът няма право да отказва на това основание заплащане на застрахователно обезщетение в пълен размер. Твърди, че съгласно разпоредбите на КЗ и по конкретно чл. 386, ал. 2 при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Поради изложеното счита, че не са налице основания за приложението на посочените ОУ към застраховката „Каско“.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с рег. № *******, е бил застрахован с валидна към 08.12.2024г. застраховка „Каско+“, но не и факта, че всички дължими вноски по застрахователна премия са заплатени. Не оспорва и факта, че за настъпилото по описания от ищеца начин застрахователно събитие, в дружеството е заведена щета, която поддържа, че е установена с декларация от ищеца. Твърди, че съгласно т. 4.6 от общите условия, отговорността на застрахователя за застрахователно събитие, доказано на база писмена декларация на застрахования, е до размер от 10% от застрахователната сума, като за срока на застраховката общия размер на щетите, признати въз основа на декларация не може да надхвърли 20% от застрахователната сума. В съответствие са така предвиденото, за настъпилото събитие е определено обезщетение в размер на 2870.35 лева, което представлява 10% от застрахователната стойност на застрахованото МПС. След приспадане на дължимата четвърта вноска по застрахователния договор в размер на 500.34 лева, на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 2370.01 лева. С оглед горното счита исковата претенция за неоснователна, в условията на евентуалност счита претендирания размер на средствата, необходими за отстраняване на щетите за недоказан и завишен. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, в това число юрисконсултско 2 възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 21.07.2025 г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване: че е сключена застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А ЦДИ“, рег.

*******, обективирана в застрахователна полица № ********, със срок на действие от 17.03.2024 г. до 16.03.2025 г.; че на 08.12.2024 г. е настъпило застрахователно събитие по описания в исковата молба начин – сблъсък между застрахования автомобил и внезапно излязло на пътното платно диво животно, в резултат на което са увредени предна броня, капачка ляв фароумивалник, калник преден ляв, решетка декоративна ПВЦ и хром и фар ляв ксенон на автомобила; че за настъпилото застрахователно събитие е заведена щета при ответника. Също така е безпорно установено в отношенията между страните, че застрахователя е определил застрахователно обезщетение в размер на 2870.35 лева, като след приспадане на дължимата четвърта вноска (500,34 лева), на основание чл. 369, ал. 2 КЗ по застрахователния договор, на ищеца е заплатена сумата от 2370.01 лева.

Посочената по-горе застрахователна полица № ******** по застраховка „Каско+“ за процесния лек автомобил е приета като доказателство по делото, като видно от същата страните са уговорили, че в случай на доказване на застрахователното събитие на база писмена декларация по образец на застрахователя, за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, застрахованият има право да получи обезщетение в размер до 10% от застрахователната сума, като за срока на за срока на застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на застрахования не може да надхвърли 20% от застрахованата сума. В полицата се съдържа декларация на застрахования, че е запознат с общите условия по застраховката и ги приема, като видно от същите ( л. 32-40) в т. 4.6 отговорността на застрахователя при доказано застрахователно събитие с декларация, е определена по идентичен на уговорения в застрахователния договор начин - до 10% от застрахователната сума, като за срока на за срока на застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на застрахования не може да надхвърли 20% от застрахованата сума.

По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, в заключението по която вещото лице сочи, че общата стойност на необходимите средства за възстановяване на автомобила по цени на труд на сервизи притежаващи европейски сертификат за качество, към датата на събитието, е в размер на 1 068.84 лева. Общата стойност на необходимите средства за възстановяване на автомобила по цени на труд на сервизи, които не са сертифицирани, към датата на събитието, е в размер на 791.57 лева. Общата стойност на необходимите средства за възстановяване на автомобила по цени на доверени сервизи на дружеството – ответник е размер на 772.62 лева. Стойност на частите за отремонтиране на процесния автомобил с оригинални такива, е в размер на 5 578.19 лева, респ. с части от алтернативни източници -3 290.11 лева. Вещото лице при оглед на автомобила е установило, че процесният автомобил не е отремонтиран.

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на 3 свидетеля Маринела С.а Купенова (във фактическо съпружеско съжителство с ищеца), която установява, че след сблъсъка между дивото животно и автомобилът, последният е бил на ход – с него са се прибрали и продължава да се управлява към момента без да е възстановен.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.

В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно правоотношение по сключена от страните застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, обект на която е лек автомобил Мерцедес“, модел „А ЦДИ“, рег. *******, собственост на ищцовата страна, както и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е увредено застрахованото имущество.

Първият спорен по делото въпрос е относно размера на дължимото обезщетение в контекста на въведените от застрахователя твърдения за наличие на предпоставките на т. 4.6 от Общите условия и въведеното възражение от ищеца за нищожност на клаузата като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите и противоречаща на КЗ.

Както съдът посочи по-горе, идентично на уговореното в самата застрахователна полица, така и в клаузата на т. 4.6 от Общите услови, приети от ищеца, е предвидена възможност за ограничаване на отговорността на застрахователя до 10% от застрахователната сума при доказване на застрахователното събитие с декларация, като за срока на застраховката общия размер на щетите, признати въз основа на декларация на застрахования не може да надхвърли 20% от застрахователната сума. При така уговореното се налага извода, че с допускане на обезщетяване на щети въз основа на декларация на застрахования, застрахователят е освободил ползващия се от застраховката потребител от тежест да докаже основен елемент от правопораждащия обезщетението фактически състав – събитие, покрито изрично като риск. По общо правило застрахователното събитие следва да бъде доказано пред застрахователя с надлежен документ и каквото задължение има застрахования съгласно т. 9.6.1 от Общите условия. Ето защо, когато общите условия позволят в определени случаи настъпили събития да се доказват само с декларация на застрахования, те не само че не накърняват правата му, а напротив – изцяло са в негов интерес, тъй като предвиждат облекчен доказателствен ред. Без никаква корекция на това правило, застрахователят би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо как са причинени, а това би било поемане на необосновано висок и изцяло непредвидим риск. В този смисъл, поставянето на лимит до 10% от сумата за всяко събитие и до 20% за всички щети за времето на действие на застрахователния договор, не нарушава, а възстановява 4 баланса на правата и задълженията на страните, като отговорността на застрахователя за недоказуеми или недоказани събития се ограничава в рамките на предвидимия застрахователен риск, покрит при сключване на застраховката и калкулиран в цената на услугата. Затова и клаузата на общите условия не съставлява уговорка, позволяваща освобождаване на застрахователя от отговорност изобщо, а облекчение за ползвателя на услугата, предоставено му при определени балансиращи задълженията на двете страни условия.