Решение № 1216 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300502046 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.128 СК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Б. З. Л., чрез адв.

А. Д., против решение №237 от 29.04.2024 г., постановено по гражданско дело №1660/2023 г. на РС -Асеновград, с което са определени на основание чл. 128 от СК мерки за лични отношения между дядото Т. С. Ф. и бабата С. Д. Ф. с тяхната внучка С. А. Ф. всяка втора неделя от месеците януари, март, май, юли, септември и ноември за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч.; всяка четвърта сряда от месеца за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч.; пет дни през лятото в период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не ползва режима на лични отношения, като задължение на ищците е да вземат и връщат детето от и до дома на майка му.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска и се претендират разноски. Акцентира се, че бащата до момента лично не е вземал детето и липсват доказателства ищците да играят ролята на посредник при осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата. Няма пречка режимът на лични отношения с бабата и дядото да се осъществява съвместно с този на родителя, който не упражнява родителските права в случаите, когато отношенията помежду им позволят 1 това, като се цитира и съдебна практика. Посочва се, че първият от ищците въззиваем в настоящото производство Т. Ф., страда от тежко заболяване в напреднал стадий, като ниската възраст на детето е обстоятелство, което препятства полагане на необходимите за него грижи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Т. С.

Ф. и С. Д. Ф., чрез адв. Л. Ч., като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски за двете инстанции.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от А. Т. Ф., като се сочи, че е изцяло неоснователна, обжалваното от Б. Л. решение е правилно, законосъобразно и добре обосновано. Иска се потвърждаването му.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128 от СК.

Ищците твърдят, че са баба и дядо по бащина линия на детето С.

А. Ф., родена на ****** г. от съвместното съжителство на ответниците. Сочи се, че последните от няколко месеца са във фактическа раздяла, а с влязло в 2 сила решение №269 от 09.06.2023 г. по гражданско дело №2485/2022 г. по описа на РС – Асеновград родителските права по отношение на детето са предоставени на ответницата Б. З. Л., а на другия ответник А. Т. Ф. е определен режим на лични отношения с детето. Твърди се, че до раздялата на родителите детето е контактувало ежедневно с ищците, тъй като домът на последните се намира на долния етаж в същата сграда, в която е живяло детето с родителите си. Почти всяка вечер детето прекарвало в дома на баба си и дядо си, където разполагало със свои играчки, вещи и съоръжения, специално закупени за него. Сочи се, че по този начин ищците изградили близка връзка на доверие, привързаност и обич с детето. След фактическата раздяла на родителите отношенията между детето и ищците били рязко преустановени, а определения режим на лични отношения на детето с бащата бил крайно ограничен. Майката на детето се противопоставяла на осъществяването на контакти на бащата с детето извън определения режим на лични отношения с решението. Считат, че е в интерес на всяко дете да прекарва време както с родителите си, така и с роднините си от майчина и бащина страна, като по този начин детето получавало възпитание, подкрепа, придобивало опит за различни житейски ситуации. Отправено е искане от ищците за определяне на посочен режим на лични отношения и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Т. Ф. е депозирал писмен отговор, с който счита, че исковата претенция е допустима и основателна.

Сочи се, че ответниците са родители на детето и са във фактическа раздяла от декември 2022 г. Навеждат се твърдения, че до фактическата раздяла детето всеки ден е прекарвало по няколко часа при баба си и дядо си в техния дом на долния етаж на семейната къща. Ответникът твърди, че ищците обичат детето и му осигуряват удобства и играчки, като дядото, въпреки онкологичното си заболяване, неподлежащо на лечение, страдал най-много за детето. Сочи, че често виждал ищеца Т. Ф. да плаче, докато гледал вещите на детето. Твърди, че режимът на лични отношения, определен за бащата с решението на съда, е ограничителен, както и, че майката на детето не го спазва и имат спорове за това кои са първите събота и неделя от месеца, в които следва да се проведе режимът. Сочи се, че ответницата Л. отказвала да разреши срещи на детето с ищците, като излагала аргументи за това, че им било достатъчно да го видят във времето, определено за режим на лични отношения с бащата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. З. Л. е депозирала писмен отговор, с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна.

Излагат се твърдения, че няма пречка мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето да бъдат определени по време на личните контакти на детето с бащата, като в този случай се създавало усещане за близост и семейна среда.

Признава, че ищците са дядо и баба на детето С. А. Ф. и към настоящия момент е в действие режим на лични отношения на ответника А. Т. Ф. с детето, определен с решение №269 от 09.06.2023 г. по гр.д. № 2485/2022 г. по описа на РС – Асеновград. Сочи, че след извършено домашно насилие на 14.12.2022 г. е прекратено съвместното съжителство с другия ответник А. Ф. и 3 майката с детето отишли да живеят в дома на родителите на Б. Л. в село И.. Л. подала молба за защита срещу А. Ф. и била издадена заповед за незабавна защита на 15.12.2022 г. по гр.д. № 2484/2022 г. по описа на РС – Асеновград. С решение № 190 от 09.05.2023 г. по посоченото дело, влязло в сила на 03.07.2023 г., била издадена и заповед за защита № 5 от 09.05.2023 г. с мярка А. да не приближава Б. на по-малко от 50 м за срок 6 месеца от постановяване на решението. Навеждат се твърдения, че спазва определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето, като от 27.02.2023 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба майката предавала детето на ищците, за да се спази режима на лични отношения с бащата, като впоследствие ищците връщали детето на майка му. Ответницата твърди, че А. Ф. живее при ищците в общ. ***********, което благоприятства детето да има лични контакти с баба си и дядо си, осъществявани съвместно с тези на бащата.

Здравословното състояние на ищеца Т. Ф., страдащ от тежко онкологично заболяване в напреднал стадий, и ниската възраст на детето възпрепятстват полагането на необходимите грижи за С. Сочи се, че съдът следва да вземе под внимание и наличието на висящо наказателно производство от частен характер с подсъдими ищеца Т. Ф. и ответника А. Ф., заведено от частните тъжители З. и Е. Л., родители на ответницата Б. Л., с правно основание чл.

131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК – за това, че на 14.12.2022 г. в село К. са нанесли удари на пострадалите по тъжбата, като на събитието е присъствало и детето С. Ф. Изложеното се навежда като липса на нравствени качества за правилно възпитание на невръстно дете. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да приеме, че ищците осъществяват контакти с детето в рамките на определения за бащата с влязлото в сила решение режим на лични отношения. Допускането на обратното според ответницата би означавало, че ищците и бащата на детето ще бъдат с детето през почивните дни на три седмици в месеца и голяма част от лятото и официалните празници, като за майката не би останало време за контакт с детето. Отправено е искане за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства е прието за установено следното:

Постъпилият социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. А. дава сведения, че основни грижи за детето полага майката, същата е осигурила всичко необходимо за отглеждането на детето в къщата на своите родители в село **********. Сочи се, че бабата и дядото по бащина линия на детето желаят активно да участват в живота на детето, като считат, че трябва да имат повече време с него. Твърди се, че ищците са осигурили подходящи играчки според възрастта на детето в своя дом в село К., където се поддържа и добра битова хигиена.

Прието е, че ищците са дядо и баба на детето С. А. Ф., т.е. роднини по права линия от втора възходяща степен; родителските права върху детето са предоставени на майката Б. Л. и е определен режим на лични отношения на бащата А. Т. Ф. с детето, конкретизиран в решение №269 от 09.06.2023 г. по 4 гр.д. № 2485/2022 г. по описа на РС – Асеновград: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. (без приспиване при бащата) до навършване на тригодишна възраст; след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч.

(с приспиване при бащата), по 20 дни през лятото, който период не съвпада с отпуска на майката; по един ден на Коледа, Нова година и Великден и по 3 дни през зимната и пролетната училищни ваканции.

На 09.05.2023 г. е постановено решение №190 по гр.д. №2484/2022 г. по описа на РС – Асеновград, влязло в сила на 03.07.2023 г., с което ответникът Ф. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата Л. и му е наложена мярка за защита да не я доближава за периода от 6 месеца, считано от 09.05.2023 г.

В периода от постановяване на решението за режима на лични отношения между детето и бащата до изтичане на срока на мярката за закрила – 09.11.2023 г., детето е предавано от майката на ищците по делото, които са го предоставяли на бащата за осъществяване режима на лични отношения съгласно решението на съда, а впоследствие отново бабата и дядото на детето са го връщали на майката. Това положение е продължило и след изтичане срока на действие на заповедта за защита от домашно насилие.