Решение № 21932 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21932 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110123388 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове за сумата 3429 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени телесни увреждания чл. 427 КЗ вр. чл. 21 от Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, представляваща застрахователно обезщетение в размер на разходите за извършени медицински дейности за лечение и болничен престой, заедно със законната лихва от до окончателното погасяване, както и сумата от 235,71лв. за периода от 20,10,2023г. до датата на исковата молба.

Ищецът твърди, че между К. М. – гражданин на Република С.М. и ответното дружество е сключен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденците и застраховка „злополука“, обективирани в застрахователна полица № *** от 28.09.2022г..

Поддържа, че на 07.06.2023 г., в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно събитие – битов инцидент, вследствие на който на посоченото лице е причинено термично изгаряне втора степен. Сочи, че за болничното лечение на уврежданията са сторени разходи в размер на 3429лв. Счита, че ответникът, по силата на договора за застраховка, се е задължил и следва да възстанови сторените за лечение разходи, както и да изплати обезщетение за настъпилата смърт в размер на уговорената застрахователна сума. Заявява, че по силата на подписано Споразумение от 01.02.2024г. е придобил по силата правото да събере дължимото застрахователно обезщетение, с което обосновава и правният си интерес от предявяване на настоящи иск. Претендира разноски.

1

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Посочва, че за него не съществува задължение за изплати застрахователното обезщетение, тъй като са налице съзнателно са обявени неточно или са премълчани някои неверни обстоятелства. Оспорена е и извършената цесия, доколкото не са уведомени за нея.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

За безспорни в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че К. М. и ответника е сключен договор за задължителна Медицинска застраховка на чужденците в България, обективирана в застрахователна полица от 28.09.2022 г., по които са били платени дължимите премии, че на 07.06.2023 г., в срока на действие на договора, при описаните в исковата молба обстоятелства, е настъпил посоченият от ищеца битов инцидент, който представлява покрит по застраховките риск и вследствие на който на посоченото лице са причинени изгаряния, че К. М. е сторил разходи за лечение в размер на 3429 лева.

Установява се по делото, че К. М. е претърпял на 07.06.2023г. злополука, вследствие на която е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, където му е поставена диагноза Термично изгаряне втора степен в областта на глезена и стъпалото на десния крак за лечението на която е предприето оперативно лечение.

Видно от приетата като писмено доказателство фактура К. М. е заплатил за лечението си сумата от 3429лева по фактура №8000005599/13.06.2023г.

Представено е по делото Споразумение от 01.02.2024г. застрахования К. М. е прехвърлил на ищеца вместо изпълнение правото си на застрахователно обезщетение към З.Б.И.“АД възникнало на основание настъпило застрахователно събитие от 07.06.2024г. по Застрахователна полица №***.

От разпита на свидетеля К. М. се установява, че 07.06.2023г. е бил в дома си.

Свидетелят посочва, че във въпросния ден е трябвало да бъде на работа, но тъй като не се чувствал добре не отшъл. Заявява, че започнал да си приготвя чорба, която вряла на котлона.

Той се пресегнал да си вземе подправките и в този момент тенджерата се обърнала върху крака му. Тъй като нямал шофьорска книжка, излязъл навън, хванал такси и отишъл в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ЕАД. Там бил прегледан и му било казано, че има изгаряне от втора степен и следвало да бъде приет в Клиниката по изгаряния. Заявява, че се обадил на съпругата си, за да я уведоми за станалото. Заявява, че са му правени операции и е бил хоспитализиран една седмица. Твърди, че работи като барбекюрист в ресторант.

Свидетелката К. М. Призована завява, че на 07.06.2023г. сутринта излязла от дома си, тъй като имала работа. По късно през деня й се обадил съпруът и й казал че си е разсипал бульон върху крака и поискал от нея да се обади на застрахователната компания, за да ги уведоми за случая. Твърди, че е казала на застрахователната компания, бе съпругът и е бил на работа, тъй като не разбрала, че той си е останал в къщи и не е отишъл. Сочи, че погрешка е казала, че той е бил на работа, тъй като се объркала в паниката.

2

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 КЗ с договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да покрие разходите за здравни стоки и услуги, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука, или други договорени здравни стоки и услуги, включително свързани с профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице или временна загуба на доход вследствие на заболяване или злополука, както и комбинация от изброените покрития.

Представената застрахователна полица е издадена съгласно Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в РБ или преминават транзитно през страната.

Съгласно чл. 5 от Наредбата обект на застраховане по задължителната медицинска застраховка са разходите за лечение и болничен престой на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през нея, за времето на пребиваването им в страната, а според чл. 2 за разходи, направени за лечение и болничен престой на чужденците по ал. 1, се считат разходите за медицинска помощ при спешни състояния, разходите, направени за извънболнична и болнична медицинска помощ, и разходите за дентална помощ при условията на наредбата. Съобразно чл. 6 в обсега на застрахователната отговорност се включват всички необходими разходи, извършени от застрахования или от лечебно заведение за лечение и болничен престой при внезапно, неочаквано, непредвидимо неразположение, болест или злополука, възникнали по време на действието на застрахователния договор.

По делото не е спорно и от представената застрахователна полица се установява, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен договор за медицинска застраховка, съгласно Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в РБ или преминават транзитно през страната.

Първото противопоставено от застрахователя възражение касае начина на настъпване на процесната злополука. Ответното дружество в отказа си да изплати обезщетението е навело твърдение, че същата е трудова и не е настъпила по описания от увреденото лице начин, основавайки се на заявеното първоначално от съпругата на увреденото лице – К. М..

Ответникът не ангажира доказателства и не прави доказателствени искания, с цел да докаже наведеното възражение. Същевременно К. М. е разпитана в настоящото производство, като нейните показания са логични, последователни и непротиворечиви. Тя потвърди, че съобщавайки на застрахователя за събитието, всъщност е направила грешка, като е заявила, че съпругът и бил на работа по време на злополуката. Съдът намира, че житейски логично е в такава ситуация и вследствие на неразбиране от страна на свидетелката да е допуснато подобно заблуждение. Същевременно по делото липсват други доказателства от които може да се направи извод, че ищецът е пострадал на работното си място, което променя характера 3 на злополуката. По изложените съборажения съдът намира възражението на ответника за недоказано.

Второто наведено възражение касае размера на предявения иск. По силата на чл. 21, т. 1 и т. 2 от Наредбата, застрахователят заплаща разходите за извършените медицински дейности за лечение и болничен престой на застрахованите по наредбата чужденци, както следва: на изпълнителите на медицинска помощ - по цените на съответното лечебно заведение; на застрахованото лице - в случай че то е заплатило цената на извършените медицински услуги на лечебното заведение.

Не се спори, че ищецът е застрахован по договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци ищец, валидна за периода 10.10.2022 г. – 09.10.2023 г., който обхваща както датата на настъпване на застрахователното събитие – 07.06.2023 г., така и времето, през което на лицето е оказана болнична медицинска помощ, събитието – битова злополука, е внезапно, неочаквано и непредвидимо състояние, което се явява покрит застрахован риск.

Тук следва да се отбележи, че застрахователното събитие се установява от представените по делото документи по чл. 20, ал. 2 от Наредбата, като не се установява изисквани от застрахователя такива по чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредбата – други писмени доказателства и обяснения, искани от застрахователя, поради което и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира извършените от ищеца разходи за необходими такива по смисъла на чл. 6 от Наредбата, а възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

Заплащането от застрахователя на обезщетение в намален размер в случая е основано на ограничаване на отговорността му до размера на съответната клинична пътека, съответстваща на поставената диагноза и проведеното лечение, по силата на ОУ.

Съобразно чл. 21 от Наредбата застрахователят следва да заплати разходите за извършените медицински дейности за лечение и болничен престой на изпълнителите на медицинска помощ - по цените на съответното лечебно заведение или на застрахованото лице - в случай че то е заплатило цената на извършените медицински услуги на лечебното заведение.

Представени са доказателства за извършени разходи от К. М. по заплащане на оказаното й болнично лечение в УМБАЛСМ "Н. П." ЕАД в общ размер на 3429 лева, които следва да бъдат възстановени от застрахователя под формата на застрахователно обезщетение на основание чл. 21 от Наредбата.

Последното възражение на ответника касае липсата на извънсъдебно уведомяване за извършената цесия.

От представеното по делото споразумение между К. М. и ищцовото дружество се установява че ищецът е придобил вземането на К. М. по сключения от последния с ответника застрахователен договор.

По делото е представено уведомление адресирано до ответника, , с което последният се уведомява за извършената цесия, като липсват доказателства по делото същото да му е връчено, преди депозиране на исковата молба, не са ангажирани. Препис от уведомлението за извършено прехвърляне на вземането и пълномощното от цедента са приложени към исковата молба и същите са изпратени на ответника, ведно с исковата молба, и съответно 4 получени от него лично.

Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за застраховка, като възражението на ответника против пораждане на правните последици на договора за цесия, предвид липсата на уведомяване са неоснователни по следните съборажения:

Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;

Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника.