Решение № 1605 от 29.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1794/2021
- Вид
- Решение № 1605
- Подписан
- 29.10.2021
- В сила
- 29.10.2021
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.593 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1605 гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Жана Ив. Маркова
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100501794 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 286280/07.05.2021г., подадена от „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 202800893, чрез процесуален представител адв. Д. Ян., срещу решение №261475/27.04.2021г., постановено по гр.д. № 7457/2020г. на РС - Варна, 35 съдебен състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между ищеца „Интейк" ЕООД, ЕИК 203211061 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Г. Ж.“ №22 и ответника „Пи Маркет" ЕООД, ЕИК 202800893 с адрес на управление гр.София, ж.к.
„Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл.817, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане в размер на 1 872.31 лева, произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, гр. София и „Интейк" ЕООД, ЕИК 203211061, гр. Варна, която сума представлява платена без основание на „Енерго-Про Продажби“ АД стойност на начислена с фактура №**********/10.03.2010г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено с влязло в сила съдебно решение, постановено в производството по гр.д. №9932/2014г. по описа на ВРС и е издаден изпълнителен лист.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в 1 условията на евентуалност за неговата неправилност. Счита се, че претендираното вземане е съдебно установено и признато на кредитор с влязло в сила решение по гр.д. №993/2014г. на ВРС, по което вече е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД. Посочва се, че решението е постановено при липса на пасивна материална и процесуална легитимация.
Излагат се твърдения, че предявеният иск не е уреден в процесуалния закон, като „титулярство“ на вземане не е от фактите изрично предвидени в закона. Твърди се, че липсва правен интерес от завеждане на иска, тъй като той произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, а в настоящия случай липсва правоотношение между тях.
Поддържа се и възражение за недопустимост на иска поради едностранното извънсъдебно разваляне на процесния договор, като се излага, че действието на правопораждащия юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е прекратено. Посочва, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като по този начин съдът го санира, назависимо от това дали прекратяването е правилно или не. По отношение твърденията за неправилност на обжалваното решение излага, че в мотивите му погрешно е прието, че меродавна за титулярството на вземането, е датата на уведомлението за извършената цесия. Посочва, че уведомлението за цесия съставлява частен документ и като такъв не обвързва с достоверна дата „Пи Маркет" ЕООД, а също така и че то не е елемент от фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите на задълженото лице, като цедираното вземане се прехвърля в момента на сключване на договора. Моли за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност последният да бъде отхвърлен като неоснователен. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Интейк" ЕООД, с който се излагат съображения за допустимост на обжалваното решение.
Въззиваемият обосновава правния си интерес от подаване на установителния иск с установяване на титулярството на спорно между трима цесионери вземане и излага, че в настоящия случай се цели установяване на право, а не на факт. Посочва, че постановеното решение по спора между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга спрямо ответника, но въпросът за титулярството между субституента и правоприемниците не е разрешен предвид това, че никой от тях не е предприел заместване на праводателя си, като поради това и приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за разглеждане на иск за титулярство. Фактическото положение на взискателя „Пи Маркет" ЕООД по образуваното изпълнително дело индикира оспорване на вземането и обуславя интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо. По възражението за разваляне на договора на въззивника сочи, че същото не подлежи на разглеждане, тъй като последният не е страна по договора за цесия. Освен това посочва, че изявлението за разваляне не е породило целените правни последици, тъй като липсва индивидуализация както на самата цесия, така и на твърдяното задължение, а също така и не е описано на кое 2 от законовите основания се твърди разваляне на договора. Навежда доводи, че не дължи престация на „КНМ Груп“ ЕООД поради изпълнение на поетите от негова страна задължения, поради което и отправената покана не може да произведе действие по разваляне на договора. Посочва, че „КНМ Груп“ ЕООД не може да разваля договора, тъй като е неизправна страна по него поради неизпълнение на поетите по сключената Спогодба анекс от 23.12.2014г. задължения. По отношение правилността на решението излага, че съобщаването на извършената цесия от цедента на длъжника е меродавният момент за пораждане на правните последици на цесията по отношение на длъжниците и третите лица, а така също и за установяване на титулярството на вземането. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се съдебни разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Необжалвалият другар на въззивника „Глас голд груп ЕУ“ ЕООД не е упражнил право да се присъедини към жалбата и не изразява становище.
Подпомагащите страни „Енерго – Про Продажби“ АД и „КНМ Груп“ ЕООД не изразяват становище по жалбата при размяна на книжа.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Енерго – Про Продажби“ АД заявява, че за това дружество е без значение кой ще получи плащане по делото, а „Енерго – Про Продажби“ АД е изпълнило задължението си по изпълнителното дело.
В открито съдебно заседание управителят на „КНМ Груп“ ЕООД изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Ответникът в първоинстанционното производство „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не е обжалвал решението и не се е присъединил към подадената от „Пи Маркет“ ЕООД въззивна жалба, поради което съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният контрол по допустимостта и правилността на първоинстанционния акт е изключен в тази му част.
По допустимостта на решението в обжалваната част, след съобразяване на наведените в тази връзка възражения от ответника, въззивник в настоящото производство, 3 съставът на въззивния съд намира, че в разглеждания случай изложените фактически твърдения от ищеца обосновават процесуална допустимост на установителния иск, доколкото за ищеца е налице правен интерес от разрешаване на спора относно принадлежността на вземането, възникнал между двама претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател. Интересът от този иск произтича от твърдението, че ищецът е лишен от възможността да встъпи като взискател в изпълнителното производство, независимо, че се легитимира като приобретател на вземането в хода на процеса. Фактът, че съобразно поредността на цесиите от външна страна формално легитимиран като титуляр на вземането е ответникът „Пи Маркет“ ЕООД, обуславя интереса на ищеца от търсената защита. Неоснователни са доводите относно наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска, а именно сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр.д. №9932/2014г. по описа на ВРС. Субективните предели на СПН на съдебния акт се разпростират единствено върху страните по делото, които от обективна страна са обвързани относно решаващия извод на съда за съществуването на спорното право в патримониума на кредитора. В същото време обаче, претенцията на „Пи Маркет“ ЕООД за титулярство на вземането спрямо „Интейк“ ЕООД не е предмет на този спор и не е преклудирана от силата на пресъдено нещо.
Възражението на въззивника за недопустимост на иска поради разваляне на договора за цесия с „Интейк“ ЕООД също е неоснователно. Въпросът дали облигационната връзка в действителност съществува, или договорът между страните по него е развален с обратно действие, касае съществото на спора при преценка дали ищецът надлежно е доказал по делото правоотношение с цедента, от което за него са се породили и съществуват към момента на приключване на съдебното дирене права. Цитираният във въззивната жалба тълкувателен акт е неотносим към процесното правоотношение.
Видно от приобщеното на л.147 от първоинстанционното дело удостоверение, издадено от ЧСИ Станимира Костова – Данова, сумите по съдебно решение по гр.д.
9932/2014г. на РС – Варна, които са предмет на образуваното от „Пи Маркет“ ЕООД изпълнително производство срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, към 28.01.2021г. са събрани от длъжника, но не са преведени по сметка на взискателя поради получени запорни съобщения въз основа на издадена обезпечителна заповед. Респективно, към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, е налице правен интерес от разрешаване на спора между страните по същество.
Всичко изложено обосновава извод за процесуална допустимост на установителния иск, предявим от „Интейк“ ЕООД.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
4
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК 203211061, гр. Варна срещу „ПИ МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК 202800893, гр. София и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, ЕИК 202585622, гр. Варна искове за установяване в отношенията между страните, че „ИНТЕЙК” ЕООД е носител на вземане в размер на 1872.31 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № **********/ 10.03.2010 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 9932/ 2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 15.01.2019 г. изпълнителен лист.
В исковата молба се излага, че с решение по гр.д. № 9932/2014 г. по описа на Районен съд-Варна е уважен предявен от „КНМ Груп” ЕООД срещу “Енерго-Про Продажби” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1872.31 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по фактура № **********/ 10.03.2010 г. В хода на разглеждане на първоинстанционното производството, „КНМ Груп” ЕООД прехвърля на ищеца вземането си в размер на 1872.31 лв. по корекционната процедура, с договор за цесия, сключен на 23.10.2014 г. След влизане в сила на решението в полза на „КНМ Груп” ЕООД, е издаден изпълнителен лист на 11.12.2018г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия, цедентът „КНМ Груп” ЕООД е поел задължение да предаде на ищеца, в качеството му цесионер изпълнителния лист за посоченото вземане. До настоящия момент изпълнителният лист не е предаден. Три месеца след прехвърляне на вземането на „Интейк” ЕООД, „КНМ Груп“ ЕООД прехвърля същото вземане на „Пи Маркет“ ЕООД, на когото предава и оригинала на изпълнителния лист. Сочи, че за извършеното прехвърляне „КНМ Груп” ЕООД уведомява “Енерго-Про Продажби” АД.
Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4a6404e-9716-4bd1-813f-460e3438ce7c