Решение № 12 от 02.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. С, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110162214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 30.11.2023 г., от Е. С. Ч – П. против (ФИРМА), в която са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С, с площ от 1145 кв.м., с административен адрес в гр. С, ул. (АДРЕС). Страната поддържа, че от 30.09.2022 г. ответникът е разположил в собствения на ищеца недвижим имот вендинг кафеавтомат. В молба-уточнение от 30.11.2023 г. са изложени твърдения, че между страните по спора не съществува облигационно правоотношение с предмет поставяне на вендингмашина в процесния имот, като автоматът е поставен в имота без знанието и без съгласието на собственика. Ищецът поддържа, че поставянето на кафе-автомата не препятства ползването на целия имот, но съществено затруднява намирането на наемател за вещта доколкото в имота се намира съоръжение на друго лице. В исковата молба са изложени твърдения, че собственикът отправил до ответното дружество искане вендинг-машината да бъде преместена или алтернативно да бъде заплащан наем за ползването на имота, но насрещната страна по спора не предприела съответните действия по доброволно уреждане на спора. По изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 6500 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца недвижим имот, равняващо се съгласно молба-уточнение от 30.11.2023 г. на средният месечен пазарен наем, който се заплаща при поставяне на вендинг-машина в чужд имот, за периода от 30.09.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законна лихва от подаване 1 на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалният си представител поддържа доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. В депозирания отговор са развити съображения, че ищецът няма интерес от търсената защита, тъй като по делото не са представени доказателства, удостоверяващи правото му на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на ответника поддържа, че дружеството не е поставяло вендинг-машина в описания в исковата молба недвижим имот, като собственият на дружеството кафе-автомат е поставен в имот, находящ се в гр. С, бул. (АДРЕС). В допълнение е отбелязано, че в близост до вендинг-машината на ответника е разположена вендинг-машина на (ФИРМА) което дружество по силата на договор за наем от 16.05.2022 г. сключен с ищцата притежава качеството „наемател“ на описания в исковата молба недвижим имот. С отговора е оспорен и размера на осъдителната претенция. По изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети договор за дарение от 10.12.1998г., обективиран в нот. акт № 072, том В-I, нот. дело № 076/1998 г. по описа на нотариус Д. Г и нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 9, том К-I, нот. дело № 1792/2000 г. по описа на нотариус Д. Г, по силата на които ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот с идентификатор ***.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 16.05.2022 г., сключен между Е. С. Ч-П. в качеството на наемодател и (ФИРМА) в качеството на наемател, по силата на който наемодателят е предоставил за временно възмездно ползване част от У П И с идентификатор *** по КККР на гр. С, с площ от 1145 кв.м., с административен адрес в гр. С, ул. (АДРЕС), заедно със 144 кв.в. от изградената в имота едноетажна промишлена сграда ( склад) с идентификатор *** с обща застроена площ от 357 кв.м. за срок от 60 месеца. Клаузата на чл. 1.2. от съглашението предвижда, че наемателят ще ползва за срока на договора източната част от склада с площ от 144 кв. с вход откъм ул. Е., заедно с дворното място пред входа на склада от към ул. Е., както и северната част на двора, граничещ със северната стена на склада с вход от към ул. Е. до средата на склада. Към договора е приложена и скица / лист 46 от делото/, върху която са онагледени отдадената под наем част от поземления имот и изградения склад.

Като писмено доказателство по делото е прието отправено от Национална агенция за приходите писмо до С.П / син на ищцата/ с изх. № 20-00-2571/03.08.2023г., съгласно което органи по приходите към Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП са извършили посещение на адрес гр. С, ул. (АДРЕС) относно спазването на данъчно2 осигурителното законодателство в търговски обект – вендинг машина, при което е установено, че машината трайно не работи.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за абонаментно сервизно обслужване на кафе автомат на самообслужване от 05.07.2021 г., сключен между (АДРЕС) в качеството на „сервиз“ и ответното дружество в качеството на „абонат“, и свидетелство за регистрация на фискално устройство от 05.07.2021 г. относно машина, находяща се в гр. С, бул.(АДРЕС)

Като писмени доказателства по делото са приети отправена от ищеца до ответното дружество нотариална покана от 30.03.2023 г., с рег. № 05765, том II Б, по описа на нотариус В.Б относно заплащане на месечен наем в размер на 200 лева за поставен в процесния недвижим имот вендинг кафе-автомат, и отправен от ответника до ищеца отговор, в който се сочи, че (ФИРМА)не е поставяло вендинг кафе-автомат, но дори и да се приеме, че в имота има поставена подобна машина, то същата е разположена в наетия от (ФИРМА) имот и е изцяло съобразена с изискванията на договора за наем от 16.05.2022 г.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет от 22.02.2024 г., сключен между (ФИРМА) в качеството на „сервиз“ и (ФИРМА) в качеството на „абонат“, приемно-предавателен протокол и гаранционна карта от същата дата, относно кафе автомат на самообслужване, находящ се в гр. С, ул. (АДРЕС).

По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компентнто дадено. Вещото лице разяснява, че при извършено пазарно проучване във връзка с наемната цена за поставяне на вендинг-машини в чужд недвижим имот се установява, че няма определени пазарни цени доколкото са касае за пряко договоряне със собственика на имота или чрез обявяване на конкурс за поставяне на въпросните съоръжения. Експертът сочи, че след извършеното проучване наемната цена на ползване на необходимия за вендинг машината един квадратен метър площ с осигурен ток и вода следва да бъде опредЕ. на сто лева месечно или общо за процесния период наемната цена за поставяне на вендинг машина в имота възлиза на 1300,10 лева. При изслушване на експертизата вещото лице разяснява, че е извършил оглед на процесния недвижим имот, като кафе-автоматът не е фунцкионирал и е бил оставен до контейнерите за смет на улицата, като актуалното местонахождение и състояние на вендинг машината е онагледено в изготвени от експерта фотоснимки по Приложение № 1.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.Д.П – син на ищцата, който сочи, че в имот собственост на майка му, находящ се в гр. С, ул. (АДРЕС), без знание и съгласие на собственика на ъгъла на дворното място с ул. Е. била поставена вендинг машина за кафе напитки. Свидетелят разкрива, че имотът частично по силата на договор за наем от 16.05.2022 г. бил отдаден под наем на (ФИРМА), но вендинг машината била поставена в част от имота, която не е предмет на посочения договор за наем няколко месеца след сключването му. В съдебното заседание, в което е проведен разпита на 3 свидетеля, С.П е обозначил местонахождението на машината на скица към наемното съглашение на лист 46 от делото. Свидетелят сочи, че бил в имота когато машината била монтирана, като при закупуване на кафе от нея установил, че същата е собственост на (ФИРМА), а не на наемателя (ФИРМА). С.П разкрива, че есента на 2022 г. подал сигнал до Национална агенция за приходите, като при извършена проверка било установено, че вендинг-автоматът не работи. Свидетелят сочи, че на 30.10.2023 г. установил, че машината е преместена извън имота, като била поставена на улицата пред дворното място. Съдът намира, че показанията на свидетеля са логични, последователни и разкриващи непосредствено възприети от лицето обстоятелства. Обстоятелството, че свидетелят е син на ищцата не изключва автоматично годността на събраните гласни доказателствени средства, като същите подлежат на анализ в съвкупност с останалите по делото доказателства.

По делото са събрани гласни доказателствени средства и чрез разпит на свидетеля М.С.С – баща на управителя на ответното дружество С.С. Свидетелят сочи, че през месец март или април 2023 г. поставил на улицата пред процесния имот вендинг машина собственост на (ФИРМА), за което дружеството притежавало разрешение от Столична община, като преди този момент на мястото не е имало друга машина. С.С поддържа, че машината е поставена на фактически обособен паркинг пред процесния недвижим имот по начин, който не препятства нито достъпа до имота, нито пътното движение. Свидетелят допълва, че при поставяне на машината нямало нито врата, нито ограда, а мястото било обрасло, като няколко месеца преди провеждане на разпита на лицето адвокатът на ищеца „си е дръпнал оградата навътре“. В съдебното заседание, в което е проведен разпита на свидетеля, С.С е обозначил местонахождението на машината върху скица към представения по делото договор за наем на лист 46 от делото. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта относно момента на поставяне на вендинг машината в процесния имот и нейното месторазположение, тъй като от една страна е налице вътрешно противоречие между изнесената от С.С информация, а от друга се установява несъответствие между описаната от лицето релевантна за спора фактическа обстановка и останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят от една страна поддържа, че е поставил вендинг машината едва през месец март или април 2023г., като преди този момент в имота не е имало друг автомат за кафе напитки, а от друга страна при извършена проверка в общо достъпния масив от заснемания на градска среда Street View н а Google Maps се установява, че към месец октомври 2022 г. в имота съществува автомат- машина за напитки. На следващо място от една страна М.С.С поддържа, че още към момента на монтиране на машината същата е била поставена извън границите на имота, а от друга при разпита на свидетеля същият на скица на лист 46 от делото сочи за местонахождение на машината вътрешността на поземления имот. От изложеното следва, че пресъздадената от свидетеля хронология на събитията по поставяне на машината и местонахождението на автомата не отговаря на действителността.

В допълнение следва да бъде отбелязано, че свидетелят Стойчев поддържа, че дружеството собственик на машината – (ФИРМА) разполага с нарочно разрешение от компетнтните власти за поставяне на съоръжението на улицата, но нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото подобни твърдения са наведени от ответника, респ. не са събрани 4 доказателства в тази насока.

При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните правни изводи:

Съгласно разяснянията дадени с Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр.д. № 1933/2013 г. ВКС, IV ГО, правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижим имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на ползвателя дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ – така Определение № 181 от 12.03.2021г. по гр. д. № 3774/2020 г., В К С , I I I ГО, Определение № 1721 от 20.06.2023г. на ВКС по гр. д. № 499/2023 г., ВКС, III ГО. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.