Определение № 2276 от 10.09.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1344/2025
- Вид
- Определение № 2276
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 3, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2276 гр. София, 10.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501344 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от „Нептун Лайнс Шипинг енд Менаджинг Ентърпрайсис С.А.“, дружество регистрирано съгласно правото на **********със седалище и адрес на управление в Монровия, **********чрез адв. Ф., срещу определение № 1514/10.04.2025 г. по т. д. № 1549/24 г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател осъдителен иск срещу „ТДТ Кидон“ ЕООД, със седалище в гр.
София, за заплащане на сумата от 18 736, 96 евро представляваща неплатено навло за извършени превози с кораб по 4 бр. коносаменти от 26.07.2023 г., 2 бр. от 05.09.2023 г. и фактури с №№ FR – 23 – 06033 от 26.07.23 г. и № FR-23-07365 от 05.09.2023 г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 772, 56 евро, представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата, считано от 26.07.2023 г. до окончателното плащане, поради липсата на международна компетентност на съда, да се произнесе по тях.
Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Поддържа се възражение, че чл. 8 А от коносамента, не ограничавал превозвача от каквито и да е други възможности за защита на правата си и пред други юрисдикции, а не само пред тези на страната, където се намира седалището на корабособственика.
Подробни съображения са изложени в жалбата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице, в установения от закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, въз основа на материалите по делото и възраженията на страната, намира за установено следното:
Съобразно чл. 3, ал. 2 КМЧП, разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установени в международен договор, в друг международен акт в сила за Р България или в друг закон, а такъв закон е Кодексът за търговското корабоплаване. Съобразно чл. 25, ал.
2 КТК при липса на друга уговорка между страните, които са граждани или чиито седалища са в различни държави, компетентен е съдът, където се намира 1 седалището на корабособственика.
Според разпоредбата на т. 3 от представените коносаменти, всички спорове възникнали в резултат на товарителницата, се разрешават в страната, където се разполага основното седалище на превозвача, като се прилагат законите на съответната страната, освен ако с клаузите на коносамента не е предвидено друго.
Спорът по предявените искове е за заплащане на дължимото навло на ищеца – превозвач, поради което, съобразно изложеното по – горе, компетентен е съда по седалището на корабособственика в Либерия. Ето защо, като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че т. 8 от коносамента, дава възможност на превозвача, да търси защита на правата си пред друга юрисдикция. Цитираната разпоредба е свързана само с реализиране отговорността на превозвача по договора и е неотносима към настоящата хипотеза за заплащане на превозното възнаграждение. В тази връзка неоснователно е и възражението, че заплащането на навлото няма връзка с коносамента, тъй като, като именно изпълнението на задълженията на превозвача по коносамента е основание за заплащане на навлото.
Неоснователно е възражението и за недопустимост на обжалваното определението, тъй като е постановено след като е даден ход на устните състезания. Съдът следи служебно за допустимостта на предявените искове и може да вземе отношение по този въпрос във всяко едно положение на делото.
Възражението за липсата на заявен отвод на ответника, съобразно чл. 23, ал.
1 КМЧП е неотносимо към обстоятелствата по делото /съдът не е сезиран въз основа на писмено споразумение между страните/, поради което и не следва да бъде обсъждано.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1514/10.04.2025 г. по т. д. № 1549/24 г. по описа на СГС, ТО, 7 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията за допустимост по чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3