Решение № 336 от 25.05.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Разград, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101975 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 309а от ТЗ.

Образувано е по искова молба, депозирана от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, чрез пълномощника на представляващите адвокат И.С. И., вписан в регистъра на АК - Стара Загора с личен №1900015060, с адрес на призоваване: гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 115, ет. 2, срещу ответника Р. Р. Т. с ЕГН ********** и адрес: ****************. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът Р. Р. Т. в качеството му на кредитополучател по Договор № CCIR615-00030-2017 за Кредитна карта за физически лица от 30.01.2017 г., дължи на ответника “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сума в общ размер от 359,10 лева, представляваща: 274,22 лева, представляващи главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2021 г.

- датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, 12,88 лева, представляващи дължими лихви за забава по договора за кредит от 24.10.2019 г. до 15.02.2021 г., както и 72,00 лева - дължими разходи за уведомяване към 07.02.2021 г. Ищецът моли съда да им присъди направените разноски в общ размер на 85,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 60,00 лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство ч.гр.д.

№

20213330100349/2021г. по описа Районен съд - Разград, по което са издадени Заповед № 228 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.02.2021 г. и Изпълнителен лист № 150 от 18.02.2021 г. за горните суми. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сторените от него разноски по настоящото производство.

Ищецът сочи, че на 30.01.2017 г. в гр. Разград ищецът „УНИКРЕДИТ 1

БУЛБАНК” АД (банката) сключил с ответника Р. Р. Т. с ЕГН **********, последният като кредитополучател, Договор № CCIR-615-00030-2017 за Кредитна карта за физически лица от 30.01.2017 г. (договора за кредит), по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500,00 лева (петстотин лева), ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard. Ответникът се задължил да ползва и върне предоставения кредит ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове.

Предоставеният кредитен лимит бил усвоен от кредитополучателя съгласно условията и сроковете на договора за кредитна карта, като в чл. 3.1 от същия било предвидено погасяването на усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит - в размер на 15,00 лева, изискуема и дължима съгласно чл. 3.1.2 от договора за кредитна карта до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания (ПКП). За ползвания кредитен лимит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл. 2.1 от договора за кредитна карта, определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.00% (един процент). Ответникът обслужвал кредита си нередовно, като извършвал вноски не на падежа и не в необходимия размер. Твърди се, че на 16.08.2019 г. ответникът изпаднал в забава за погасяването на минималните месечни погасителни вноски по главницата, които са дължими за месеците: август 2019 г., септември 2019 г. и октомври 2019 г., поради неосигуряване на достатъчно средства за покриване на тези вноски. Поради забавата на ответника, продължила повече от 3 (три) последователни месеца, на основание чл. 10.1.1 във вр. с чл. 9.1 от Договор № CCIR-615-00030-2017 за Кредитна карта за физически лица от 30.01.2017 г., вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради нарушаване на което и да е от условията по Общите условия и/или договора, а именно неосигуряване на достатъчно средства за покриване на месечната минимална погасителна вноска/минимално дължимата сума. Ответникът Р. Р. Т. бил уведомен с нарочно уведомление от банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което уведомление му било връчено на осн. чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) чрез ЧСИ Георги Стоянов с рег.№ 929 в КЧСИ, район на действие ОС - Разград.

Уведомлението било връчено на 29.10.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на длъжника била дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. В дадения срок за доброволно изпълнение такова не било осъществено. На 31.01.2021 г. изтекъл и крайния срок за погасяване на кредитното задължение, определен в чл. 3.5 във вр. с чл. 6.1 от Договор № CCIR-615-00030-2017 за Кредитна карта за физически лица от 30.01.2017 г., поради което кредитът станал изцяло просрочен и изискуем. Поради това на 16.02.2021 г. банката пристъпила към принудително събиране на всички свои вземания по договора за кредит, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК до Районен съд - Разград, въз основа на което било образувано Частно гражданско дело № 20213330100349/2021 г. по описа съда. Съдът издал Заповед № 228 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 150, като разпоредил/осъдил ответника Р. Р. Т. да заплати на ищцовото дружество 2 следните суми: сума в размер на 274,22 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 12,88 лева - лихви за забава дължими за периода от 24.10.2019 г. до 15.02.2021 г., сума в размер на 72,00 лева - разходи за уведомяване към 07.02.2021 г., както и разноски по делото в общ размер на 85,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 60,00 лева за адвокатско възнаграждение. Образувано било изпълнително дело № 20219120400369 по описа на ЧСИ Георги Стоянов с рег. № 912 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Разград. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът указал на ищеца да предяви иска за вземането си. Ищецът сочи, че не им е известно основание, на което отговорността на ответника по посочения по-горе договор да е отпаднала.

Ищецът прави искания за прилагане като доказателства на приложените писмени доказателства към ИМ, образуваното ч.гр.д. № 20213330100349/2021 г. по описа на РС – Разград, както и за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.

В срока за писмен отговор ответникът не депозира такъв.

Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на исковата молба (л. 84), и от неявяването му в съдебно заседание. Указания в този смисъл са дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответника е получил лично. Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в определението на съда от 03.05.2022 г. и в призовката, изпратена на ответника за насроченото съдебно заседание. Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ето защо съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на исковете, предявени на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 309а от ТЗ за съществуване на претендираните от ищцовото дружество срещу ответника парични вземания, за които на 18.02.2021 г. е издадена Заповед № 228 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК п о Частно гражданско дело № 20213330100349 по описа на за 2021 г.

Районен съд - Разград. Искът за установяване на парично вземане при условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от момента на подаване на заявлението чл. 417 от ГПК на 16.02.2021 г., считано от която дата е дължима и претендираната от ищеца в заповедното производство законна лихва за забава върху главното задължение до окончателното му погасяване 3

(арг. чл. 86 от ЗЗД).

Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 570 лв. (петстотин и седемдесет лева), от които: 150 лв. (сто и петдесет) за заплатената държавна такса по образуване на делото, от тях 25,00 лева – заплатени при образуване на заповедното производство и 125,00 лева – доплатени при образуване на исковото производство и 420,00 лева – адвокатско възнаграждение, от които 60,00 лева по заповедното, а останалите 360,00 (триста и шестдесет) лева – по исковото. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 85,00 лв. (осемдесет и пет лева) по заповедното производство и общо 485,00 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева) по исковото производство.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 309а от ТЗ , че ответника Р. Р. Т. с ЕГН ********** и адрес: **************** , дължи на ищеца “УниКредит Булбанк” АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, общ. Столична, обл. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, представлявано съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е главния изпълнителен директор Цветанка Георгиева Минчева, следните суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 228 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по Частно гражданско дело № 20213330100349 по описа на за 2021 г. Районен съд Разград: 274,22 лева, представляващи главница по Договор № CCIR-61500030-2017 за Кредитна карта за физически лица от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, 12,88 лева, представляващи лихва за забава по договора за кредит, начислена за периода от 24.10.2019 г. до 15.02.2021 г., както и 72,00 лева - дължими разходи за уведомяване към 07.02.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Р. Р. Т. с ЕГН ********** и адрес: **************** ДА ЗАПЛАТИ на “УниКредит Булбанк” АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, общ. Столична, обл. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, представлявано съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е главния изпълнителен директор Цветанка Георгиева Минчева: