Решение № 352 от 16.12.2019, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 352 гр.Добрич

16.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесети ноември 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА

ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:……………………… като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА въззивно гражданско дело №743 по описа за 2019 год., за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава

ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ***-гр.К. срещу решение №89/05.07.2019 г.,вписано под №68,т.І,стр.176/05.07.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№726/2018 г. на К. районен съд,с което е отменена заповед №651/25.07.2017 г. на кмета на Община-К. за наложено на ищцата по делото Д.Й. *** дисциплинарно наказание „забележка”,като въззивникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд-К. сумата от 50 лв държавна такса,респ. в полза на Д.Й. сторени в производството разноски в размер на 420 лв.Изложено е в жалбата,че атакуваното решение е незаконосъобразно и немотивирано.С неясна аргументация районният съд приел,че не е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата по делото.От мотивите на решението не можело да се установи по каква причина съдът е приел,че *** на ***-К. няма установени задължения,свързани с функционирането и организацията на работа в ***.Можело да се предполага,че съдът е възприел горното поради констатацията,че длъжностната характеристика за посочената длъжност не е утвърдена по надлежния ред от кмета на общината.Този извод бил неправилен.Съдът не обосновал извода си и не посочил каква е процедурата за утвърждаване на длъжностни характеристики.Не било взето и предвид,че страните не са оспорили представената длъжностна характеристика.Незаконосъобразен бил изводът,че заповедта за налагане на наказанието не съдържа изискуемите по чл.195 от КТ реквизити.Заповедта била мотивирана,съдържала подробно описание на нарушението и цитиране на нормативния текст от Правилника за устройството и дейността на ***-К.,който бил нарушен.Обжалваното решение не отразявало вътрешното убеждение на постановилия го състав на съда,а на състава,разгледал предходното гр.д.№500/2017 г. на КРС,тъй като тестовете на двете решения били напълно идентични.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските по делото.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство се изразява от въззиваемата

Д.Й.М.-Й. становище за неоснователност на жалбата и на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение,като се настоява за потвърждаване на първоинстанционния акт.Претендират се от въззиваемата сторените от нея разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 18.07.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на 29.07.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на

01.08.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е неправилно поради следните съображения:

Гр.д.№726/2018 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.357 ал.1 от КТ от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** срещу ***-гр.К.,с който се настоява за отмяна като незаконосъобразна на заповед №651/25.07.2017 г. на кмета на ответната Община за налагане на ищцата по делото в качеството й на *** на ***-К. на дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.187 ал.1 т.10 от КТ-„неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение”.

Не е спорно по делото,че ищцата е заемала длъжността „***“ на ***-гр.К. от 2005 г. по силата на трудов договор,сключен с кмета на Община-К..Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ правилото е,че трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя,но разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ регламентира едно изключение.Според цитираната норма на чл.61 ал.2 от КТ за длъжности,определени в закон или в акт на Министерския съвет,трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган,но в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието,в което е съответната длъжност.Последната регламентация е предвидена за длъжности при работодатели,чиито характеристики на дейността ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери-на образованието,културата,здравеопазването,социалната политика и други.В тези случаи законът възлага на висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на централна или териториална изпълнителна власт,на който са предоставени правомощия за управление,ръководство,координиране и контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера,да сключва трудовите договори за ръководни длъжности в тези институции.***-К. има качеството на “културна организация“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на Закона за закрила и развитие на културата

/ЗЗРК,обн.ДВ,бр.50/1999 г./,чиято дейност е създаването,разпространението и опазването на културни ценности и на културно-историческото наследство на района.Културните институти са държавни или общински културни организации съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗРК.Определянето на общинските и държавни културни институти като юридически лица,създаването,финансирането и назначаването на ***ите им се урежда с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗЗРК,претърпели изменения през годините.Независимо от горното последователно в ал.5 на двете разпоредби е предвидено ***ите както на държавните,така и на общинските културни институти,да бъдат назначавани от кмета на общината,на чиято територия е седалището на съответния културен институт /според първоначалната редакция на разпоредбите/,респ. правоотношенията на ***ите да възникват с кмета на съответната община /според редакция след изменението,обн.ДВ,бр.106/2006 г./.Разпоредбите на чл.8 ал.5 и чл.9 ал.5 от ЗЗРК боравят с широкото понятие „правоотношения на ***ите с кметовете” и не визират изрично по-тясното понятие „трудови правоотношения”.

Статутът на *** е уреден и със

Закона за културното наследство /ЗКН,обн.ДВ,бр.19/2009 г./ при прилагане и на Закона за закрила и развитие на културата съгласно чл.28 ал.1 от ЗКН.Според разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗКН *** са юридически лица на бюджетна издръжка,второстепенни разпоредители с бюджет.Независимо от вида на организацията и формата на собственост същите се ръководят в административно-организационно отношение от кмета на общината-чл.31 ал.1 т.2 от ЗКН,а правоотношенията с ***ите на държавен,регионален или общински музей възникват въз основа на конкурс-така чл.28 ал.6 във връзка с ал.5 от ЗКН.Сключването на трудов договор по този ред не дерогира приложението на чл.61 ал.2 предл.2 от КТ.И в този случай трудовото правоотношение с ***а на съответния културен институт се създава с предприятието /културния институт,***/,в което е съответната длъжност,на което се предоставя работната сила,където се полага наемният труд,т.е. с работодателя.Работодател на ***а на културния институт е самият културен институт,а не висшестоящият орган,с когото е сключен трудовият договор.Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя,а не в тази на висшестоящия му орган,определя последния като законен представител на работодателя по смисъла на чл.36 от Закона за задълженията и договорите,като негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности.Такъв е правният статут на този орган и при осъществяване дисциплинарната власт на работодателя спрямо посочените ръководни длъжности.Така разпоредбата на чл.192 ал.2 от КТ изрично регламентира,че дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието,както и на работници/служители,назначени от по-горестоящия орган,се налагат от този орган.Настоящата хипотеза е именно такава-ищцата Д.Й.М.-Й. е назначена за *** на ***-К. от кмета на Община-К. и с него като горестоящ орган е сключен трудовият договор,респ. и процесното дисциплинарно наказание на ищцата като заемаща ръководна длъжност в *** е наложено от горестоящия орган.Трудовото правоотношение обаче е създадено не с горестоящия орган,а с ***-К.,който се явява работодател на ищцата.Следователно ***-К. е надлежен ответник по настоящия иск.

Със заповед

№651/25.07.2017 г. на кмета на Община-К.,връчена на ищцата на 25.07.2017 г.,на последната е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ заради констатирано нарушение от същата на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 от КТ-„неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение”.Конкретното нарушение е описано като отзоваване по устно разпореждане на ищцата като *** на служители от работните им места в работно време,за да присъстват на оперативка по неизяснени теми в сградата на ***-К. на 10.07.2017 г. от 16,00 часа до 17,05 часа,без изрично издаване на указание за поставяне на информационна бележка на входовете на музейните обекти за прекъсване в рамките на един час и пет минути от осигурените часове за посещение,като затварянето на туристическите обекти *** довело до неинформираност,затруднения и поставяне в невъзможност гости и туристи на града да посетят и разгледат посочените обекти.В заповедта кметът се е позовал на докладни записки от 11.07.2017 г. и 25.07.2017 г. на юрисконсулти на Общината,писмените обяснения на ищцата по реда на чл.193 ал.1 от КТ,подписка в подкрепа на ищцата.Изложеното сочи,че е неправилен изводът на районния съд за нарушение при издаване на заповедта на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,според която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед,в която се посочват нарушителят,нарушението и кога е извършено,наказанието и законният текст,въз основа на който се налага.Според районния съд заповедта само привидно отговаряла на горните изисквания,но при прочита й се установявало,че не било посочено какво точно е нарушението на трудовата дисциплина,което е извършила ищцата и за което е наказана.Не било посочено кое свое задължение не била изпълнила и къде било регламентирано то.Последният извод е необоснован.

Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена от кмета на Община-К..Не се констатира несъблюдаване на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,тъй като в процесната заповед се съдържат изискуемите по закон реквизити и същата е достатъчно мотивирана.Посочен е нарушителят;нарушението е описано от субективна и обективна страна;визирано е на коя дата вкл. в какъв времеви диапазон е извършено;посочени са наказанието и законният текст,въз основа на който се налага.Заповедта е достатъчно мотивирана и ясна,за да сведе до знанието на ищцата извършването на какво дисциплинарно нарушение й се вменява,а именно същата е наказана за това,че като *** на ***-К. не е създала необходимата организация на работата по време на проведената от нея оперативка на служители на 10.07.2017 г. между 16,00 часа и 17,05 часа,като не е дала изрични указания на служителите да поставят информационни бележки на входовете на музейните обекти за прекъсване работното време на последните в рамките на един час и пет минути,като затварянето по този начин на туристическите обекти *** довело до неинформираност,затруднения и поставяне в невъзможност гости и туристи на града да посетят и разгледат посочените обекти.Същата не е наказана за това,че е провела оперативка в работно време,както се сочи от ищцата в исковата молба.Не е основателен и доводът й,че не било ясно от заповедта за какво нарушение на трудовата дисциплина й е наложено наказанието и че липсвала конкретика кои свои трудови задължения била нарушила.Според нея имало бланкетно препращане в заповедта към докладни и доклади,които обаче не я правели достатъчно мотивирана.Следва да се посочи,че частта от заповедта,в която нарушението е описано,е достатъчно мотивирана,за да сведе до знанието на ищцата извършването на какво дисциплинарно нарушение й се вменява.Заповедта е достатъчно ясна и без позоваването на цитираните в нея докладни записки.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4a38533-6f76-4596-b45c-3ba5e1076f42