Решение № 41 от 30.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кюстендил, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20211500100341 по описа за 2021 година

Делото е образувано по исковата молба на „П.***“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С. бул. **** представлявано от изпълнителните директори Н. Б. и С. П., подадена чрез пълномощника ю.к.И. Х., срещу Т. С. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.К. ул. *****

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. съществуването на вземания на ищеца „П.***“ АД спрямо него, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2210/2020г. по описа на РС-Кюстендил, произтичащи от договор №***г. за банков кредит, сключен между страните, както следва: 14 792.01 евро – непогасена главница, 1 273.18 евро – просрочена договорна лихва за периода от 26.11.2017г. до 28.07.2020г., 3 513.09 евро – непогасено обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва), начислено съгласно раздел II, т.10 от договора за периода от 26.11.2017г. до 12.03.2020г., включително, 64.39 евро - непогасено обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва), начислено съгласно раздел II, т.10 от договора за периода от 14.05.2020г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2020г., до изплащане на вземането.

Дружеството – ищец основава претенциите си на следните твърдения:

1/ На 19.07.2010г. между „П.***“ АД, от една страна като кредитодател, и Т. С. К., от друга като кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит с ***г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14 800 евро за 1 погасяване на съществуващи задължения, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с уговорените лихви, в сроковете и според условията на договора по погасителен план. Разрешеният кредит бил усвоен изцяло на 20.07.2010г. по банкова сметка, открита на името на К. в Банката. Предвидено било в договора – т.4, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на Банката за евро бил в размер на 7.99 % годишно. В договора – в т.10, било предвидено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4 от договора за кредит лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ деня на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден.

2/ Кредитополучателят погасил еднократно – на 08.09.2010г., част от усвоената главница, заплащайки сума в размер на 7.99 евро, както и погасявал частично и нерегулярно задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Считано от 28.09.2010г. кредитополучателят изпаднал в просрочие погасяването на главницата, от която дата насетне не е погасил 119 месечни вноски по погасителния план, чиито общ размер възлиза на 14 792.01 евро, а считано от 28.12.2010г. изпаднал в забава относно лихвите, като непогасените вноски за лихва от тази дата били общо 116 на брой, на обща стойност 12 211.18 евро. Начислена била наказателна лихва за забава, според клаузата на раздел II, т.10 от договора, в общ размер на 14 596.36 евро.

3/ Крайният срок за изпълнение на задълженията на кредитополучателят бил 28.07.2020г., с изтичането на който всички суми ставали с настъпил падеж.

4/ Дружеството – кредитор на 26.11.2020г. инициирало производство по чл.417 от ГПК срещу Т. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за всички дължими суми по договора, а именно: 14 792.01 евро – главница, 12 211.18 евро – договорна възнаградителна лихва от 28.12.2010г. до 28.07.2020г., 12 457.94 евро наказателна лихва за просрочие от 28.09.2010г. до 12.03.2020г., включително, 2 138.42 евро – наказателна лихва от 14.05.2020г. до 25.11.2020г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2020г. до изплащане на вземането. По образуваното пред Районен съд-Кюстендил ч.гр.д.№2210/2020г. е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за посочените суми, както и за направените в производството по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът К. подал възражение в предвидения в ГПК срок, с което се обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника му адв.Юл.С., е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В отговора се заявява, че не се оспорва сключването на договора за банков кредит, предоставянето на сумата по него и усвояването й от кредитополучателя. Правят се 2 следните възражения за неоснователност на исковете:

1/ Липса на отправено от ищеца до ответника волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

2/ Частично погасяване на вземането за главница по чл.110 от ГПК с изтичането на 5-годишен давностен срок от датата на падежа на съответната погасителна вноска, като се твърди, че погасени са вноските с падежи, считано от 28.09.2010г. до 28.10.2015г. (в този смисъл вж.уточнение в молба на л.120 от делото) в общ размер от 5 200.61 евро, тъй като давността тече от датата на всяка погасителна анюитетна вноска.

3/ Претендираните обезщетения за забава /наказателни лихви/ не са дължими, тъй като са основани на клаузата на т.10 от договора, която е нищожна, поради противоречието й със закона – чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК, и накърняване на добрите нрави, както и е неравноправна, по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

4/ Не се дължат договорни лихви, тъй като същите са начислени по силата на клаузата на т.4 от договора, която е неравноправна и нищожна, по смисъла на чл.143 т.3 от ЗЗП, тъй като банката е запазила само за себе си правото да определя лихвения процент по основание, т.е. да изменя, вкл. увеличава БЛП. Като неправноправни се сочат и клаузи от ОУ – т.4.5 и т.4.6, доколкото предвиждат възможност само за банката–кредитор едностранно да променя БЛП и надбавката за лихвата, които са определящи за размера на възнаградителната лихва по договора, а оттам – и на месечната погасителна вноска. Тези клаузи се счита, че попадат в хипотезата и на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП, тъй като кредитополучателят не е бил уведомен относно методиката на банката за формиране стойността на БЛП, нито е уредена възможността за едностранен отказ от облигационната връзка, поради увеличаване цената на услугата от страна на банката. Поддържа се, че клаузите, уговарящи размера на възнаградителната лихва не са индивидуално уговорени, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В отговора е направено възражение по чл.103 от ЗЗД за прихващане от исковата сума за главница, ако претенцията бъде намерена за основателна, на насрещното вземане на К. в размер на 677.95 евро, представляващо подлежаща на връщане като заплатена недължима лихва в периода от 28.08.2010г. до 23.04.2015г., на основание нищожните клаузи за договорна и наказателна лихва от договора за кредит. Претендирано е частично отхвърляне на искова за главница, поради погасяване на част от вземането с изтичане на 5 – годишен давностен срок от датата на всяка падежна вноска, както и изцяло отхвърлена на исковете за възнаградителна лихва и за лихва за забава.

С определение от 19.05.2022г., на основание чл.218 от ГПК, съдът е допуснал встъпването в процеса на дружеството „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.В., бул. *** сграда *** В.,******, като страна, подпомагаща ищеца „П.***“ АД. Интересът от встъпването третото лице е обосновало и удостоверило с обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 15.12.2021г., сключен между него и „П.***“ АД, е придобило качеството на цесионер на вземането по договор за банков кредит с ***г. спрямо 3

Т.К..

Във връзка с възраженията на ответника, както ищецът, така и третото лице – помагач, изразяват становище за тяхната неоснователност, като изтъкват обстоятелството, че в случая вземанията на по договора са станали изискуеми при настъпване на крайния падеж, а не по силата на обявена предсрочна изискуемост, както и, че погасителната давност тече от крайния срок на договора, а не от падежа на всяка вноска. Счита се, че клаузите на договора, регламентиращи възнаградителната лихва и наказателната надбавка за забава не са недействителни, същите са индивидуално уговорени и в срока на действие на договора, независимо от предвидената възможност, банката не е променяла първоначално уговорения лихвен процент.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, установява се и от приложения към исковата молба договор за банков кредит с №***, сключен на 19.07.2010г., че между „П.***“ АД, от една страна, като кредитор, и Т. С. К. с ЕГН **********, от друга като кредитополучател, е възникнало договорно правоотношение, по силата на което кредиторът се е съгласил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 14 800 евро за погасяване на съществуващи задължения, а кредитополучателят се е задължил да върне получената сума разсрочено, ведно с договорна лихва и други разходи, в уговорени срокове, с краен срок на погасяване – 28.07.2020г., съгласно двустранно подписан погасителен план. Предвидено е било погасяването на вземането да бъде извършвано чрез заплащане на месечна анюитетна вноска, дължима на 28-мо число на съответния месец.

Страните са се съгласили в т.4 от договора, че за ползвания кредит К. ще заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта, като към датата на сключване на договора Базовият лихвен процент на Банката за евро е бил 7.99 %. В т.4.1 е било предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя, декларирано в т.12 от договора, освен ако това е последвано от сключване на ново трудово правоотношение със същия работодател, банката има право да увеличи едностранно лихвата по т.4 с до 3 пункта, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно – да измени едностранни погасителния план, като промени размера на месечната погасителна вноска, съобразно новата лихва, като уведомява писмено кредитополучателя за променения лихвен процент и му изпраща новия погасителен план, приложим по кредита. В т.4.2 е предвидена още една възможност за едностранна промяна на лихвата, а именно – при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава декларирания пред банката нетен месечен доход по разплащателна сметка в банката, в която хипотеза последната може по своя преценка да увеличи дължимата лихва по т.4 с 2 пункта, считано от датата на неизпълнението и съответно да измени едностранно погасителния план, като промени размера на месечната погасителна вноска съобразно новата лихва, за което да го уведоми 4 писмено.

В т.5 от договора за банков кредит е посочено, че към датата на сключване на договора, годишният процент на разходите възлизал на 15.78 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя била 28 192.96 евро. В т.6 и т.7 е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за разглеждане на искането му за кредит в размер на 40 лева еднократно и комисионна за отпускане на кредита в размер на 1 % от разрешения кредит.