Решение № 3380 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3380 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110163372 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2-ро ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и 3 ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба от Е. В. В. против „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: 1/ за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Е. В.

В. и „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2422585, е нищожен; 2/ в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за валиден сключения между Е. В. В. и „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2422585, да прогласи за нищожна клаузата на чл.4, ал.1 от същия; 3/ за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Е. В. В. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № 2422585, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен и 4/ за осъждане на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева, част от сумата от общо 120,00 лева, представляваща платена без основание сума.

В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2422585, по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв. В чл.4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен 1 от първия ответник гарант- поръчител. На датата на сключване на договора между ищеца и първия ответник, между ищеца и втория ответник бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чийто капитал бил собственост на „Кредисимо“ ЕАД, поело задължение да сключи договор за поръчителство с последното дружество, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали по повод горепосочения договор за заем. Ищецът твърди, че по силата на договора за поръчителство се задължил да заплати на втория ответник сумата в размер на 120,00 лева, като тази сума се изплаща разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Според ищецът договорът за паричен заем, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 4, ал.1, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2422585 от 27.07.2021 г., но не при посочените в исковата молба размери на ГЛП и ГПР. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4., ал.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООДе подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2021 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Между страните не се спори, а и от представения по делото договор се установява, че на 27.07.2021 г. между Е. В. В., в качеството му на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № 2422585, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД предоставило на В. сумата в размер на 600 лв., при лихвен процент от 40,00 % и ГПР от 49,16 %. Между страните не се спори, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал.

1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Между страните не се спори и се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 27.07.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и Е. В. В. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 151,56 лв., което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено. Видно от същото е, че от извършената проверка в счетоводните документи на ответника, вещото лице е установило, че единствения разход, който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) е възнаградителната лихва. При изчисляване на ГПР като се вземе предвид сумите по главница, възнаградителна лихва и 3 възнаграждение по договор за поръчител, както и срока на кредита, то ГПР възлиза на 3591,17 %. При извършените проверки вещото лице е констатирало, че ищецът е заплатил на първия ищец сумата в размер на 600,00 лева, с която е погасена дължимата по договора главница.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените от ищеца срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД главни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2-ро ЗЗД:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявеното правно основание.

Сключеният между ищеца и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в 4 общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лицепоръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не посочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.