Акт от 09.12.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 229

Номер

229

Година

08.10.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.10

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело номер

20105100500191 по описа за

2010 година

С решение № 37/16.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1340/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал, че издаден на 02.05.2006 г. препис на удостоверение № 1116/22.07.1979 г. за предоставяне право на ползване на земеделска земя на С. С. Ю. с ЕГН *, подписан от кмета на О. К. и подпечатан с печат на О. К., е неистински официален документ и го е изключил от доказателствата по делото. Признал е също, че издаден на 02.05.2007 г. препис на удостоверение № 1285/18.07.1985 г. за предоставяне право на ползване на земеделска земя на С. С. К. с ЕГН *, подписан от кмета на О. К. и подпечатан с печат на О. К., е неистински официален документ и го е изключил от доказателствата по делото. С решението съдът е признал за установено по отношение на С. С. Ю. от гр. К., че Т. И. К.- Л. и З. К. Л., двамата от гр. К. като съпрузи, са собственици на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 0.500 дка, находяща се в землището на с. Б., общ. К., местност Х., зона за земеделско ползване № **а, при граници на предоставения за ползване имот: север- С. С. Х., изток- път, запад- дере, юг- М. М. Д., предоставен на Т. И. Л. за ползване на 25.12.1981 г. съгласно ПМС 26 и Решение № 8 на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г. и заплатен на 19.01.1993 г. чрез О. К. съглÓсно § 4 и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, част от която земеделска земя с площ 330 кв.м. попада в имот № *** по ПНИ на ЗЗП № 24а, намираща се в землището на с. Б., общ. К., одобрен със Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Областния управител на О. К., съгласно комбинирана скица към заключението по назначената по делото съдебно- техническа експертиза на вещо лице Е. А. Я., представляваща неразделна част от решението. С решението съдът е признал за установено по отношение на С. С. К. от с. З., общ. К., че Т. И. К.- Л. и З. К. Л., двамата от гр. К., като съпрузи са собственици на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 0.500 дка, находяща се в землището на с. Б., общ. К., местност Х., зона за земеделско ползване № **а, при граници на предоставения за ползване имот: север- С. С. Х., изток-път, запад- дере, юг- М. М. Д., предоставен на Т. И. Л. за ползване на 25.12.1981 г. съгласно ПМС 26 и Решение № 8 на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г. и заплатен на 19.01.1993 г. чрез О. К. съгласно § 4 и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, част от която земеделска земя с площ 170 кв.м. попада в имот № *** по ПНИ на ЗЗП № 24а, намираща се в землището на с. Б., общ. К., одобрен със Заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на Областния управител на О. К., съгласно комбинирана скица към заключението по назначената по делото съдебно- техническа експертиза на вещо лице Е. А. Я., представляваща неразделна част от решението. Присъдени са разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателките С. С. Ю. и С. С. К., които го атакуват катонезаконосъобразно и молят да бъде отменено изцяло като се постанови друго решение, с което предявения иск се отхвърли. Сочи се в жалбата, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, съдът прогласил за неистински удостоверение № 1116/22.07.1979 г., издадено на 02.06.2006 г. и удостоверение № 1285/18.07.1985 г., издадено на 02.05.2007 г. и е изключил същите от доказателствата по делото. Мотивите на съда се основавали на предположения. Съдът се позовал на съпроводително писмо с изх. № 11-03-233/04.03.2010 г., подписано не от кмета на община К. Х. А., а от друго длъжностно лице. Удостоверенията носели белезите на официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и притежавали всички необходими реквизити за автентичност. При възникнало съмнение следвало е съдът да събере и други доказателства. Изводите на съда били необосновани. Решението било неправилно и в частта, с която съдът признал за установено по отношение на С. С. Ю., че ищците са собственици на част от земеделска земя с площ от 330 кв.м., която част попада в собствения имот на ответника с № *** по ПНИ на ЗЗП № 24а, намираща се в землището на с. Б., общ. К., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на С. С. К., че ищците са собственици на част от земеделска земя с площ от 170 кв.м., която попадала в собствения имот на втората ответница с № ***. Твърди се, че изводите на съдебно- техническата експертиза били логически и математически абсурдни. Освен това, вещото лице не било извършило проверка на документацията в Областната администрация в К., а само на тази в Община К. Съдът не изложил съображения, защо не кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита.

Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорват и молят да се потвърди атакуваното решение. Претендират разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с § 4к ал. 8 т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 4з ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици при условията на СИО на имот, представляващ земеделска земя с площ 600 кв.м., находяща се в землището на с. Б., общ. К., местността "Х.", зона зÓ земеделско ползване № 24а по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Имота им бил предоставен за ползване, съгласно удостоверение № 1268/25.12.1981 г. на ИК на ОбНС- К., като в периода от 1981 г. до 1994 г. го ползвали, обработвали. На 19.01.1994 г. в предвидения в закона срок заплатили стойността му въз основа на извършена оценка с оценителен протокол от 19.01.1994 г. и след заплащането му, правото им на ползване се трансформирало в право на собственост съгласно § 4 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като придобили собствеността, решили да изградят стопанска сграда и се снабдили с виза за проектиране на строителство. На 25.01.1994 г. се снабдили с констативен акт за собственост на имота. От тогава и досега владеели процесния имот необезпокоявано като свой собствен, като през м. ноември 2007 г. научили, че за ЗЗП № 24а по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която попадал и процесният имот, бил изготвен план за новообразуваните имоти, в който имотът не бил отразен. Искането им до кмета на Община К. за нанасяне на имота и записването му на тяхно име било оставено без уважение, поради спор за материално право. От извършено геодезическо заснемане и изготвен проект за Акт за непълноти и грешки на основание § 4 ал. 8 т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установявало, че техният имот попадал върху южната част от новообразуван имот с идентификатор № ***, целият с площ 600 кв.м., записан в регистъра към плана на С. С. Ю. при граници, посочени в исковата молба, както и върху северната част на новообразуван имот с идентификатор № ***, целият с площ 600 кв.м., записан в регистъра към плана на С. С. К. при граници, посочени в исковата молба. Считат, че е налице спор за материално право и молят да се признае по отношение на ответниците, че са собственици на описаната в исковата молба земеделска земя, попадаща върху посочените части от новообразувани имоти, записани на ответниците в регистъра към плана.

От фактическа страна се установява следното:

Ищците са съпрузи от 16.12.1984 г. Ищцата Т. Л. била ползвател на слабопродуктивна земя от 0.5 дка, находяща се в землището на с. Б., окръг К., местност Х.- зона **а, при граници: ползуватели: север- С. С. Х., изток- път, запад- дере, за самозадоволяване с плодове и зеленчуци, на основание Постановление № 26 на МС и Решение № 8 на ИК на ОбНС от 08.05.1980 г., съгласно удостоверение № 1208/25.12.1981 г. на председателя на ИК на ОбНС.На 03.07.1992 г. ищцата Т. И. Л. подала молба до кмета на О. К. за изкупуване на имота, представляващ овощна градина и незастроен, като декларирала, че семейството й не притежава друга земеделска земя. Към молбата приложила удостоверение № 1268/25.12.1981 г. С Оценителен протокол от 21.10.1993 г. комисия, назначена от кмета на О. К., оценила имота, представляващ незастроена земя в размер на 500 кв.м. в землище с. Б., зона **а, при граници: изток- път, запад- дере, север- С. С. Х. и юг- М. М. Д. на стойност 4840 лв. и режийни разноски 24.20 лв. Върху оценителния протокол е отбелязано, че стойността по оценката от 4840 лв. е заплатена с кв. № 251/19.01.1993 г., а режийните разноски от 24.20 лв. заплатени с кв. № 52/19.01.1993 г. В преписката по оценка на така описания недвижим имот се съдържат две скици на имота, заверени от О. К., като тази от 13.05.1995 г. представлява скица- виза за проектиране на името на Т. И. Л. По двете скици имотът е с идентична форма и две от границите на имота са дере и път. Скицата за проектиране била издадена въз основа на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот- земеделска земя № 18 нот. дело № 55/1994 г. на Кърджалийски районен съд, с който Т. И. Л. била призната за собственик на закупения имот по силата на § 4б ал. 2 от ПЗРЗСППЗ, на основание учредено право на ползване, след заплащане стойността на имота с ПКО № 251/19.01.1994 г. При съставянето на нотариалния акт били представени удостоверение за ползване, оценителен протокол, квитанция към ПКО № 251/19.01.1994 г., скица № 112/24.09.1993 г. на О.К.

На 13.11.2001 г. ищцата Т. Л. подала до кмета на О. К. възражение, че е собственик на процесния имот, което да бъде отразено в разписния лист на зона **а и на плана. Възражението не било уважено поради това, че е налице спор за материално право- претендирания от Л. имот, касаел имот с ид. № 126.7, записан на Г. М. М. по НА № 158/30.12.2005 г. и имот с ид. № 126.37, записан на С. С. Х. по удостоверение № 3069/10.09.1990 г.

На 06.03.2009 г. от лицензирано лице по чл. 17 от ЗКИР бил съставен акт № 4 по скица- проект от 06.03.2009 г. на поземлен имот с ид. № *** за непълноти и грешки, на основание § 4 ал. 8 т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и други, в ПНИ по § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ на ЗЗП № **- А, землище с. Б., одобрен със заповед № РД- 09- 127 от 03.07.2008 г. на Областен управител на О. К., в който е посочено следното: имот с ид. № *** с площ 600 кв.м. е записан на С. С. Ю., имот с ид. № *** с площ 600 кв.м. е записан на С. С. К., като при проверка на място се установява, че част от посочените имоти се ползват от Т. Л. На основание констатациите е предложено от тези имоти да се обособи нов имот с площ 598 кв.м. с нов идентификатор, който да се запише на Л. в съсобственост с О. К., остатъкът от първия имот от 207 кв.м. да се запише на С. Ю., а остатъкът от втория имот с площ 404 кв.м. се запише на С. К.. Така изготвеният акт, ведно с молба за промяна на ПНИ за ЗЗП № 24А, бил върнат от кмета на О. К., поради наличие на спор за материално право, за което ищцата Л. била уведомена с писмо от 26.10.2009 г.

От заключенията на вещото лице Е. Я. по назначените по делото първоначална и допълнителна съдебно- техническа експертиза, и обясненията на същото в съдебно заседание, които съдът кредитира като компетентни и обосновани, се установява следното: По ПНИ на ЗЗП № 24а, землище с. Б. новообразуван имот с ид. № *** с площ 600.13 кв.м. е записан на С. С. Ю., на основание документ за собственост: други № 1116/22.07.1989 г., а новообразуван имот с ид. № *** с площ 599.80 лв. е записан на С. С. К., като претендирания от ищците имот, описан в исковата молба, попада върху 170 кв.м. от имот с ид. № *** и върху 330 кв.м. от имот с ид. № ***, съгласно комбинирана скица към заключението, в която процесният имот е обозначен с номер 40. Вещото лице е идентифицирало закупения от ищците имот, който не е нанесен в ПНИ, върху съответни по ПНИ имоти, които са собственост на ответниците съгласно записванията в регистъра към плана. В допълнителното заключение пред тази инстанция вещото лице посочва, че с протокол от 29.08.2007 г., е приет изработения помощен план и ПНИ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ЗЗП с № 24, № 24а, № 7, № 2, № 13, № 14, № 15, намиращи се в землищата на с. Б., с. Е., с. С., с. Б., с. И., с. Р. л., с. С., о. К. и актове за непълноти и грешки, съставени на основание § 4к ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в ПНИ за тези зони. От помощния план и регистъра на бившите имоти се установявало, че имот № 4, се трансформира в новообразувани имоти № 4, 35, 36, 41 от кадастрален район 126 по ПНИ в землище на с. Б., код по ЕКАТТЕ 06567, о. К.. По разписния лист към помощния план имот № 4 бил записан ½ идеална част на С. С. К. и ½ идеална част на С. С. Ю.. По разписния лист към ПНИ, новообразувани имоти № 4, 35, 36 и 41 били записани съответно на С. С. Ю., о. К., С. С. К. и М. Б. М. Имот № * се трансформира в новообразувани имоти № 5 и 37, от кадастрален район 126 по ПНИ в землище на с. Б., код по ЕКАТТЕ 06567, о. К. По разписния лист към помощния план имот № 5 е записан 6/11 ид. части на Б. С. С. и 5/11 ид. части на С. С. Х. По разписния лист към ПНИ, новообразувани имоти № 5 и 37 са записани съответно на Бахтияр С. С. и С. С. Х. Имот № 7 оставал същия по площ и граници в ПНИ. По разписния лист към помощния план и в ПНИ, новообразуван имот № 7 бил записан на Г. М. М.. Бившите имоти № * и № *, отразени по помощния план, били ниви, принадлежащи на С. С. Х. (С. С. С.). Към заключението, вещото лице е приложило удостоверение за родствени връзки на С. С. С. /С. С. Х./, видно от което същият е баща на ответниците С. С. К. (С. С. А.) и С. С. Ю., както и на Б. С. С.. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че направените допълнителни проверки не променят първоначалното му заключение.

Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4a35d83-767e-4426-8e82-178ad2edd499