Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3089 от 20.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1220/2025
Вид
Решение № 3089
Подписан
20.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3089 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100501220 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21632 от 28.11.2024 г. по гр.д. № 20231/2024 г. по описа на СРС, 56 с-в, е осъдена Столична община, Булстат: 000696327, с адрес: гр. София, ул.

„Московска“ № 33, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата 1532,27 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 28.05.2023 г. в гр. София, ул.

„Беловодски път“ в посока кв. „Бояна“, ведно със законната лихва от 09.04.2024 г.

(дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и за сумата от 96,64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.10.2023 г. до 08.04.2024 г. и са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Столична община, ЕИК: 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, срещу „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК 123682269, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12, обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Столична община сумата от 1532,27 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения по Договор от 24.06.2019 г., сключен между Столична община и „Трейс Груп Холд“ АД, и сумата от 96,64 лв., 1 представляваща обезщетение за забава за периода от 24.10.2023 г. до 08.04.2024 г., при условие, че сумите бъдат платени като регресно задължение от Столична община, ЕИК: 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК 123682269.

Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на предявените главни искове и в частта на отхвърляне на предявените обратни искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община с изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Посочва, че от събраните доказателства не е установено място на настъпване на описания от ищеца инцидент, както и фактическия състав на непозволено увреждане, за което да понесе отговорност ответника. Поддържа, че в производството не е установено, че на посочената дата е настъпило ПТП по описания от ищеца механизъм, в пряка причинно-следствена връзка с което да са били причинени описаните вреди.

Освен това намира, че в производството е установено, че вредата е била причинена изключително по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, респ. при негово противоправно поведение – движение с несъобразена скорост, което е допринесло вредоносния резултат. Сочи, че от представената пред първата инстанция снимка с координати на мястото на настъпване на произшествието, се установява че същото е настъпило на участък от пътя - ул. „Беловодски път“ в посока кв. „Бояна“, за който фирмата изпълнител „Трейс Груп Холд“ АД е имала ангажимент за текущото му поддържане. Доколкото се установява, че същото е настъпило преди обръщалото за автобус 63, то, отговорен за нанесените щети следва да бъде ответника по обратните искове „Трейс Груп Холд“ АД, а не възложителя – Столична община. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените главни искове като неоснователни, респ. за уважаване на обратните искове срещу подпомагащата страна. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, в който изразява становище за нейната неоснователност. В хода на процеса е установено, че в срока на действие на договора за застраховка е настъпило процесното вредоносно събитие – ПТП на участък от пътя, който е следвало да бъде ремонтиран и обезопасен от собственика на пътя Столична община. Доколкото не е установено отговорен за инцидента да е фирмата, която е следвало да поддържа пътя по сключения договор, счита за правилни изводите на СРС, че Столична община следва да заплати ремонта на увредения автомобил, застрахован при ищеца. Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира за 2 заплащане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която хипотеза в настоящия случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.

В случая противно на изложените от въззивника- ответник по главните искове доводи, чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на приетата пред СРС, съдебно-автотехническа експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че на 28.05.2023 г. в гр. София, на ул.„Беловодски път“ в посока кв. „Бояна“ /в близост до обръщалото на автобус № 63/ е настъпило ПТП, като застрахования при ищеца по застраховка „Каско” лек автомобил „Волво ХЦ 90“, с рег. № ********* е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат са били причинени щети на застрахования автомобил.

В производството не е спорно и е установено, че участъка от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от Столична община на основание чл. 31 ЗП. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите 3 си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/без действията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място /т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г./ В случая, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата.

Установява се, че към момента на настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка „Каско”. Във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 1517.27 лева и 15 лева ликвидационни разноски, които са изплатени на увредения от ПТП. Последното се установява от представеното пред първата инстанция преводно нареждане от 14.07.2023 год.

Доводите на въззивника, че в проведеното производство не е установено, че ПТП е настъпило в резултат на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за неоснователни. Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетеля Р.С.С. /водач на увредения автомобил/ се установява, че ПТП е настъпило по описания начин, както и че дупката на пътното платно не е била обозначена и обезопасена.

Същите се обосновават допълнително и чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК.

Оплакванията на въззивника, че свидетеля е предубеден от изхода на спора и възпроизведените от него факти не следва да бъдат съобразени за изясняване на спорни по делото факти в т.ч. относно механизма на настъпване на ПТП, съдът намира за недоказани и неоснователни. Фактите по настъпване на механизма на ПТП са описани подробно от свидетеля в пълнота и без противоречия, поради което при липса на ангажирани доказателства за тяхната недостоверност, съдът следва да ги съобрази при разрешаване на спора по същество.

Доводите на въззивника, че за произшествието е следвало да бъде съставен протокол за ПТП, съдът намира за неоснователни. С разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП се възлага службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди.

Несъмнено настоящия случай не попада в посочената и уредена с цитираната разпоредба хипотеза. Несъмнено протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда 4 формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него действия". В случая обаче, както бе посочено, не е било необходимо посещение на място от службите по контрол.

Чрез констатациите на съдебно автотехническата експертиза се установява, че от техническа гледна точка е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лекия автомобил, както и че стойността на увредените части по средни пазарни цени е в размер на 1517.27 лева. Поради това и иска по чл.

411, ал.1, пр.1 вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ следва да бъде уважен в цялост.

При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на разпоредбата на чл. 411, ал.1, пр.1 вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което разрешение настоящия състав споделя).