Решение № 6325 от 21.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6325 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100508243 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. В. В. срещу решение № 11455/11.06.2026 г., постановено по гр.д. № 53659/2025 г. на СРС, 91 състав, с което на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу него, в полза на молителя М.

В. Н., е издадена заповед за защита от домашно насилие с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3, пр.1 от ЗЗДН, за срок до 15.01.2027 г.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че съдът е извършил непълна и превратна преценка на събраните по делото доказателства, като селективно е възприел част от доказателствения материал, друга е игнорирал, а трета – интерпретирал неправилно. Като пример се сочи изводът на съда, че между страните е безспорно обстоятелството, че са живели във фактическо съпружеско съжителство до 01.09.2025 г., въпреки наличието на възражение от ответната страна за това. Неправилно били ценени дадените 1 от ответника сведения по досъдебното производство, и игнорирани показанията на свидетелите А. и В.а, въпреки, че последните кореспондирали с приобщените по делото материали от досъдебното производство, от които било видно, че по М. Н. нямало каквито и да е следи от наранявания и/или белези, и не били взети предвид множеството разминавания в твърденията на молителя Н. и св.Н.. Така напълно незаконосъобразно и необосновано съдът направил извод за доказаност на домашното насилие, изразяващо се в хващане и стискане с ръце китките на Н., без да отчете факта, че тези действия на ответника били предприети за да се предпази от нанасяните му от последната удари. В тази връзка се поддържа, че съдът е приложил различни стандарти при преценка на свидетелските показания и доказателствата на двете страни, поради което, в това число и липсата на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства СРС не е установил правилно релевантине за спора факти, респ. направил е неправилен извод за доказаност на твърдяното домашно насилие.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде оставена без уважение молбата за защита от домашно насилие вх.№ 394554/02.12.2025 г., като неоснователна. В случай, че съдът не приемете да са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение, се иска същото да бъде отменено в частта, в която на ответника е наложена мярката по чл. 5, ал. 1. т. 3 от Закона за защита от домашното, като се постанови друго, с което да се измени издадената заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН. В случай пък, че съдът приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение (изцяло или частично) се иска същото да бъде изменено в частта относно срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т.3 от ЗЗДН, като същата се намали до минимално предвидения в закона срок от три месеца при приспадане на срока на действие на мярката, наложена със Заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззваема страна М. В. Н. оспорва въззивната жалба и пледира за оставянето й без уважение. Претендира разноски за възизвната инстаниця.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 2

ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. В. Н. срещу С. В. В. – за защита от домашно физическо насилие, извършено в гр.

Несебър, ж.к. ****, на 01.09.2025 г. около 00.45 часа и на 01.09.2025г. около 16.00 часа, описано в молбата от 02.12.2025 г. и уточнителната молба към нея от 14.01.2026 г., и изразяващо се в хващане за шията и събаряне на леглото, притискане на корема й с коляно, стискане и извИ.е на китките й, нанасяне на удари по ръцете, блъскане, при което тялото й се удряло в мебели и стени, събаряне на пода, нанасяне на удари с ръце по гърба, от които действия Н. изпитвала силни болки в корема.

На 15.01.2026 г. срещу ответника е издадена заповед за незабавна защита с мерките по чл.5, ал.1, т.1, и т.3, пр.1 ЗЗДН.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба. В писмен отговор, депозиран на 17.02.2026 г. е признал, че от м.май 2025 г. до 01.09.2025 г. е живял съвместно с молителят М. В. Н., както и че на процесната дата, малко след полунощ, както и по-късно около 16:00 часа, в съвместно обитаваното жилище между страните са възникнали разправии.

Твърдял е, че при първият инцидент Н. осъществила видео-разговор с баща си, по време на който отправяла обидни епитети по негов адрес. Ответникът също взел участие в този разговор, като казал на бащата на Н., че ако последната е решила да си тръгва, след което молителката сама прекъснала разговора и го ударила. Н. започнала да рита В. в ребрата, да го боде в областта на гръдния кош и корема с остри предмети (закопчалка на метална гривна и ключове), замерила го с нощна лампа. При самозащита, както и от страх за съС.ието на Н., В. хванал последната за китките. По сигнал на Н. жилището било посетено от полицейски служители, които не констатирали никакви увреждания по последната. По отношение на втория инцидент от 01.09.2026 г. В. е поддържал, че се е прибрал от работа около 16:00 часа, като влязъл в жилището чрез осигурен от съседка достъп до терасата на апартамента, тъй като входната врата била заключена, а продължителното звънене на входния звънец не дало резултат. В жилището В. бил нападнат от Н., която му нанесла няколко удара с бутилка от агресивното съС.ие на Н. В. напуснал жилището, поради агресивното съС.ие на Н., и подал сигнал на 112, след което отворил входната врата и направил запис, на който се чувало 3 трошене на стъкла и огледала. Местопроизшествието било посетено от екип на полицията, като пред полицейските служители В. заявил, че не желае задържането на Н., предвид съС.ието й, и по съвет на последните останал извън жилището. Извън жилището В. изчакал пристигането на бащата на Н..

По късно, около час след като полицаите си тръгнали, В., заедно със св.А. А.

(оценител на недвижими имоти), посрещнали бащата на Н., който в последствие отвел дъщеря си. В. е поддържал, че бащата на молителката е отправил критика към последната за съсипания апартамент и няколкократно изказал съжаления и неудобство за действията на дъщеря си. За получените по време на двата инцидента наранявания на В. било издадено СМУ № 293/2025 г.

С решението, постановено по гр.д. № 53659/2025 г., СРС, 91 състав, е издал заповед за защита, като е задължил С. В. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. В. Н., и е забранил на С.

В. В. да приближава М. В. Н., на разС.ие по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от 15.01.2026 г. (датата на издаване на заповедта за защита до 15.01.2027 г. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и го е осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 12.78 евро.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност въззивният съд намира за неоснователни. на обжалваното решение

Несъстоятелно е възражението на въззивника за допуснати от СРС процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на принципите, гарантиращи справедлив съдебен процес - установяване на истината и равенство на страните, както и в допуснати нарушения при обсъждането и оценката на доказателствата по делото.

Внимателният прочит на протоколите от проведените пред СРС открити съдебни заседания обуславя извод, че при разглеждане на делото съдът е спазил принципите, посочени в чл. 9 и чл. 10 ГПК, като е осигурил и на двете страни равна възможност за упражняване на предоставените им права, съдействал им е за установяване на фактите, които са от значение за делото и е приложил закона еднакво спрямо тях.

4

На първо място следва да бъде посочено, че по делото е установено по безспорен начин, че към процесната дата страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, като са живели в собствения на ответника и въззивник в производството апартамент, находящ се в гр.Несебър (от показанията на св.Н. (баща на молителя) и св.В.а (майка на ответника).

Действително, поради възражение на процесуалния представител на ответника, релевирано в открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2026 г., съдът изрично не е отделил това обстоятелство за безспорно, но с оглед съвпадащите твърдения на страните, изложени в сезиращата районния съд молба и отговора на ответника по нея, в това число и от заявеното от В. пред органите на досъдебното производство (л.92 –гръб от делото на СРС), съвсем правилно е посочил, че между М. В. Н. и С. В. В. не е спорно, че са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство, както и че към процесната дата (01.09.2025 г.) молителят Н. е била бременна.

Не могат да бъдат споделени и доводите за необоснованост на решението в резултат на допуснати от съда нарушения при обсъждането и оценката на гласните доказателствени средства и по-конкретно некредитирането на показанията на свидетелите А. и В.а, в частта, в която всеки то тях е поддържал, че непосредствено след втория инцидент от 01.09.2025 г., Н. нямала никакви следи и белези по себе си, което, наред с несъобразяването с отразеното в докладната записка, е довело и до неправилния правен извод на съда за доказаност на твърдяното домашно насилие и неговото авторство.

Първоинстанционният съд е събрал поисканите от страните относими и допустими доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, респ. е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Настоящият съдебен състав споделя изцяло установената от СРС фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, които не намира за необходимо да преповтаря, като на основание чл.272 ГПК, вр. §1 от ЗР на ЗЗДН препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата, въззивният съд намира за необходимо изрично да отбележи, че първоинстанционният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти по отделно и в тяхната съвкупност.

5

Изключително прецизно и задълбочено е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че по принцип няма пречка показанията на заинтересован свидетел да бъдат кредитирани, но за целта е нужно при съвкупната им преценка с другите доказателства да следва извод, че заинтересоваността на свидетеля не е повлияла на обективното излагане на показанията. Въззивният съд, анализирайки свидетелските показания както на св.Н., така и тези на свидетелите А. и В.а, поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, в това число с материалите по ДП № 3043М-1469/2025 г. по описа на РУ-Несебър, пр. № 20123/2025 г. по описа на ТО-Несебър при РП-Бургас, намира, че техните показания не водят до изводи различни от вече формулираните от първостепенния съд. Данните по делото, изключват възможността заинтересоваността на св.Н. да е повлияла на достоверността на показанията му, както правилно е приел и районният съд. Възпроизведените от св.Н. в съдебно заседание, проведено на 18.03.2026 г., пряко възприети от него факти за част от събитията между страните около 0:45 ч. на 01.09.2025 г. (възприел е действията на С. В., изразяващи се в посягане с ръка към М. Н., същата изпищяла, след което телефонът й паднал и връзката прекъснала), както и за съС.ието на Н. в момента, в който я взел от дома на ответника (същата имала наранявания на ръката и крака, както и рана на гърба, като „прорез“, която видял на следващия ден), кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Нещо повече, смият ответник и въззивник в производството С. В. признава за инцидент между него и Н. след полунощ на 01.09.2025 г., при който е стискал Н. за китките на двете ръце, след това я хванал за коляното (виж. писмения отговор на ответника по молбата и протокол от разпит на свидетел от 02.02.2026 г. по ДП № 3043М-1469/2025 г. по описа на РУНесебър, пр. № 20123/2025 г. по описа на ТО-Несебър при РП-Бургас).