Решение № 203 от 09.06.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 378/2026
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Ловеч, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200378 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. А., чрез адв. Д. Н. против електронен фиш № 8506063748 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл.179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл.187а, ал.1, глоба в размер на 153,39 евро /равностойността на 300.00 лева/ за извършено нарушение на чл.139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и е постановено да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.2 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 4,60 евро /равностойността на 9,00 лева/
В жалбата се излага следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не е посочено мястото на извършеното нарушение, тъй като не е изписан точният номер на пътя. Прави се възражение, че АНО е погасена по давност. Излагат се подробни съображения, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9А от Директива 1999 / 62 / ЕО
Моли да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол 1 управление редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена защита.
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ПО ФАКТИТЕ:
От събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
1/ На 21.01.2023г. в 00:02 часа устройство № 30281, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата е установило, че ППС – лек автомобил „***", модел „ХЗ", 2,0 Д с рег. № ********, с обща техническа допустима максимална маса 2265, се е движил в община Ловеч по път 35 км 28+943, за което не е заплатена дължимата винетна такса. Лекият автомобил бил собственост на жалбоподателя С. П. А..
2/ На 08.09.2023г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала ЕФ № 8506063748, с който на жалбоподателя, като собственик на когото е регистрирано ППС, е наложена глоба в 153,39 евро /равностойността на 300.00 лева/, за нарушение на чл. чл.139, ал. 6 от ЗДвП затова, че на 21.01.2023г. в
00:02 часа е установено нарушение
№
F2C1372F2E677631E053041F160A06BC с ППС лек автомобил „***", модел „ХЗ", 2,0 Д с рег. № ********, с обща техническа допустима максимална маса 2265, в община Ловеч, за движение по път 35, км. 28+943 с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътнамрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 30281, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 35, км. 28+943.
Пункт 1 се доказа от приложените по делото снимки/ л. 11 и 12/, от устройството заснело процесното деяние. Това че е незаплатената дължимата винетна такса се установява от справка/л. 19/. Собствеността на автомобила е видна от справка /л.10/
Пункт 2 се доказа от съдържанието на ЕФ 8506063748 /л.8/. От справка /л. 40/, се установи дата на издаване на обжалвания акт. От протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка/ л. 36/, се доказа изправността на техническото средство.
ПО ПРАВОТО:
2
Съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец.
Съгласно решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C-61/23, чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Санкциите по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП са с фиксиран размер, възлизащ съответно на 153,39 евро., 920,33 евро. и 1278,23 евро. Системата от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието, като се отчете характера вида и тежестта на нарушението. При определението на наказанието не може да се вземе предвид разстоянието изминато от превозното средство без да е платена дължимата пътна такса или наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден маршрут.
След като с решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C-61/23, е установено противоречието на предвидените в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП санкции с изискването за тяхната пропорционалност, за съда следва задължението да остави посочените санкционни разпоредби неприложени.
Предвид изложеното наложената в настоящия случай санкция по чл.179, ал.3 от ЗДвП, противоречи на принципа на пропорционалност залегнат в член 9а от Директива 1999/62/ЕО, поради което обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
В този смисъл виж. Решение № 264 от 11.02.2025 г. по к. адм. н. д. № 535 / 2024 г. на II състав на Административен съд - Ловеч По разноските:
Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Д. Д. Н. е оправила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на 38, ал. 2 от ЗА във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, за осъществената безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция, като предвид изхода на спора и представения договор за правна защита и съдействие сключен по реда на чл.38 от ЗАдв такова му се дължи.
Възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв се определя от съда.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и че предвиденият размер в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за обжалване на глоба в размер на 153,39 евро определя възнаграждение на адв. Д. Н. в размер на 200 евро.
3
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН електронен фиш № 8506063748 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на С. П. А. ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Ловеч, ул. „а.с. ** ** ** е наложена на основание чл.179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл.187а, ал.1, глоба в размер на 153,39 евро /равностойността на 300.00 лева/ за извършено нарушение на чл.139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и е постановено да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.2 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 4,60 евро /равностойността на 9,00 лева/
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на адв. Д. Д. Н. ЕГН **********, адрес за призоваване гр. Ловеч, ул. „Т. ** сумата от 200 /двеста/ евро, разноски сторени в НАХД № 378/2026 на ЛРС за адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал. 2 от ЗА във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Ловеч в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4