Решение № 7173 от 26.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10008/2024
- Вид
- Решение № 7173
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Герасим Ангелов Пенчев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7173 гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100510008 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ срещу решение №14216/18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 11733/2024 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено с оглед наличие на съпричиняване. Претендира разноски.
Въззиваемият „Дженерали Застраховане“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ .
Образувано е по искова молба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищецът твърди, че на 11.10.2023 г. по време на движение по направление гр. Хасково – Хасковски минерални бани, Републикански път 806 е настъпило ПТП, за което е съставен двустранен констативен протoкол.
Твърди се, че водачът на л. а. „Опел Зафира“ с рег. № ******** по време на движение навлиза в лентата за насрещно движение и ударил със страничното си ляво огледало, лявото огледало на насрещно движещия се л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ********. Посоченият автомобил с марка „Форд Фиеста“ бил собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, с лизингополучател „Булсатком“ и притежавал валидно сключена застраховка‚ „каско на МПС“ с полица № 0320239907019893, по сключен застрахователен договор с ищцовото дружество. Ищецът излага, че във връзка с щетите на л. а. „Форд Фиеста“ била образувана ликвидационна преписка по щета № 211579518. За определяне на вредите по л. а. „Форд Фиеста“ експертите на дружеството били извършили оглед, изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС, а ремонтът бил възложен на сервиз на дружество „Мото Пфое“ ЕООД, като за ремонтно възстановителните дейности била издадена фактура № 0162034148/31.10.2023г. за сумата в размер на 574.45 лв. с ДДС. Посочва, че доколкото увреденото МПС към момента на инцидента бил в експлоатация едва от 2 месеца, същото трябвало да се отремонтира в официален сервиз.
Посочва още, че с преводно нареждане от 01.11.2023 г. изплатил на сервиза сумата в размер на 574.45 лв. за извършените ремонтни дейности. За ликвидиране на щетата били начислени и 15.00 лв. обичайни разноски.
Позовава се на чл. 411 КЗ. като посочва, че до ответника е изпратена покана да възстанови сумата от 589.45 лева (включваща 574.45 лева заплатеното застрахователно обезщетение, и 15.00лв. – обичайни ликвидационни разноски), но с изричен писмен отказ ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и 2
Здраве“ АД отказал да възстанови сумата, с аргумент, че вина за настъпва на ПТП имал водачът на МПС „Форд Фиеста“. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 589.45 лева главница (в това число и 15.00 лв. ликвидационни разноски), представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №211579518, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.
С отговора на искова молба ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, алтернативно в случай, че съдът намери иска за основателен, оспорва и същия по размер с твърдение, че бил силно завишен.
Оспорва да е настъпило произшествие, за което да е виновен водач, застрахован при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по-конкретно водачът на автомобила марка „Опел Зафира“ с рег. № ********. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие. Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, описваща механизма на произшествието, като посочва че същият няма доказателствена сила.
Ответникът оспорва и представеното заявление за изплащане на обезщетение по щета по застраховка „Каско“, същото било частен документ и обективирал субективните и явно заинтересовани твърдения на водача на МПС марка „Форд“, модел „Фиеста“ рег. № ********, чрез които се целяло одобрение на ищеца по предявената имуществена щета. Ответникът излага твърдения, че водачът на МПС марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ******** имал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, като водачът нарушил ЗДвП и не се придвижвал най-вдясно на платното за движение, а се бил движил на осевата линия, с което си поведение съпричинил процесното събитие. Излага твърдения, че водачът на застрахования при ищеца автомобил, при възникване на опасността не бил предприел каквито и да било действия по предотвратяването й, като аварийно спиране и отклонение на автомобила вдясно. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, оспорва стойността на твърдените имуществени щети, както и че не всички щети, описани като увредени от ищцовото дружество, са в причинно-следствена връзка с процесния удар.
С решение №14216/18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 11733/2024 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, исковата претенция е изцяло уважена.
3
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Единственият спорен по делото въпрос и въпрос, който е наведен във въззивната жалба като неправилно разрешен, касае механизма на ПТП и вината на водачите.
Като причина за ПТП съдът приема посочения и твърдян от ищеца механизъм. Последният се извежда от приетия по делото двустранен констативен протокол, в който е отбелязано, че автомобил „Опел Зафира“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, същото кореспондира със свидетелските показания на свидетеля П., които съдът кредитира като ясни, конкретни, непротиворечиви и логични. В подкрепа тезата на ищеца и въззиваема страна в настоящoто производство е и заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и безпристрастно, от което се установява следното- вещото лице експерт категорично посочва кой е не само по-вероятният механизъм на ПТП, довел до съприкосновение между двата автомобила, но обоснова в пълнота защо причина за инцидента е 4 станало поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при настоящия жалбоподател – въззивник. Вещото лице подчертава, че точно отклоняването на водача на л. а. „Опел Зафира“ с ДК № ******** от реда на колоната (дали за да изпревари част от автомобилите, или за да си осигури видимост за насрещното движение), е логичният и технически обоснован механизъм на ПТП, като с това си действие водачът, застрахован при ответника, е навлязъл в насрещната лента и е ударил огледалото на правомерно движещият се там водач на л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ********. Неоснователно е възражението на ответника относно кредитиране на показанията на свидетеля Костов. Същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото не кореспондират с отразеното в двустранния протокол, в който е положен подпис от самия свидетел и не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Възражението за съпричиняване остана недоказано.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество е заявена и на същото следва да се присъдят 50 лв. разноски за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14216/18.07.2024 г., постановено по гр. д.
№ 11733/2024 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М.
Димитров“ №1 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК:
030269049, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1. _______________________
2. _______________________
6