Акт от 29.12.2016, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 6595/2016
- Подписан
- 29.12.2016
- В сила
- 27.01.2017
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.142,ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.143,ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 151 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153,ал.6 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38,ал.3 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Плевен, 29.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6595 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 597,54 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 88,55 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.И.Ф., с ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5083/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес ***, ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.11.2013г. - 30.04.2016г. са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-253,39 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 337,79 лв., услуга дялово разпределение- 6,36 лв. Твърди, че в имота на ответника немя монтирани индивидуални разпределителни уреди.
Има 1 бр. щранг –лира. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 597,54 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 88,55 лева за периода 04.01.2014 г. до 04.07.2016 г. и законната лихва върху главницата от 07.07.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5083/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и по размер. Счита, че същия е неоснователен, поради плащане. Твърди, че искът е неоснователен, защото ответницата е заплатила на ищеца посочената в петитума на исковата молба сума - 686, 09 лв., от които 597, 54 - главница и 88, 55 лихва. За това обстоятелство, прилага платежен документ. В тази връзка, счита, че и претенциите на ищеца за законова лихва и за юрисконсултско възнаграждение са неоснователни, поради следното: Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредба № 16 334/06.04.2007г., ищецът е бил длъжен да предоставя на ответницата месечни фактури, което задължение той не доказва да е изпълнил, следователно претенциите му за лихви за забава са неоснователни. При положение, че няма доказателства, че ответницата да е била уведомявана своевременно за потенциално дължими суми не може да се счита, че е в забава. В заявлението по чл. 410 от ГПК сумите също не са посочвани така както трябва съгласно ЗЕ и ГПК, а именно по месеци /Както ищецът твърди, те са предоставяли ежемесечно услуга, която е трябвало да се заплаща всеки месец/. В резултат на това, ответницата не е имала възможност да прецени каква сума дължи за периода, който не е обхванат от погасителната давност и респ. своевременно да я заплати. За първи път тази сума е посочена в цената на исковете и в петитума на исковата молба. Като видно от приложения документ за плащане, отнетницата я е заплатила. Твърди, че ако била уведомявана, съгласно ЗЕ, или била поканена надлежно преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК или ако поне в това заявление бяха посочени сумите по месеци, съгласно ЗЕ и ГПК / чл. 127 - тъй като в случая са предявени множество искове, като се претендира заплащане на множество самостоятелни периодични доставки, всяка от които представлява самостоятелен иск, а същевременно не са посочени/, то нямало да се налага да се води дело. Но видно от материалите, преди исковата молба, ответницата не е знаела какво се претендира от нея и не е погасено по давност, за да го заплати.
Счита, че следователно не тя е дала повод за завеждане на делото, а ищеца неизпълнявайки прецизно задълженията си по ЗЕ и ГПК е станал причина за завеждане на делото. Предвид това, не счита, че ответницата следва да дължи законова лихва и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Моли да бъде отхвърлена предявената претенция и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение.
Претендира направените деловодни разноски.
По делото е конституран като трето лице-помагач на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните, че ответника В.И.Ф. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”.
Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Видно от
Препис-извлечение от сметка за абонат № *** В.И.Ф., неоспорено от ответницата, се установява, че общия размер на воденото за посочения абонат задължение за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. е в размер на 597,54 главница и лихва за забава в общ размер от 88,55 лв. за периода 04.01.2014г. до 04.07.2016г.
Признава се от ищеца и се установява от Нареждане за касов паричен превод от 25.10.2016г. и Справка за плащанията на абонат № ***, че В.И.Ф. е заплатила на ищеца *** ЕАД сумата от 686,09 лв. за главница и лихва/597,54 лв.+88,55 лв./ по гр.д.№ 6595/2016г. Ищеца признава полученото плащане на описаните суми и заявява, че претендира само направените деловодни разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 597,54 лв.:
Не се спори между страните, че ответника В.И.Ф. е собственик на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4a1ea22-feb5-496b-b9ad-5000967e98b7