Определение № 2370 от 22.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2370 гр. София, 22.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК във вр. с чл. 250, ал.4 от НПК.

Делото е образувано по постъпила жалба от 23.05.2025г. на Р. И. Д. срещу разпореждане № 4699/09.04.2025г., по н.ч.д. № 16606/2024г. на СРС , н.о., 132-и състав.

Възразява се срещу приетото от СРС отсъствие на финансова невъзможност за упълномощаване на защитник и отказа му да допусне правна помощ в полза на Р. Д..

Изтъква конкретни обстоятелства, обосноваващи липсата на финансови средства и настоява за отмяна на разпореждането и уважаване на искането за предоставяне на правна помощ.

Софийски градски съд установи следното :

Наказателно частно дело № 16606/2024 г. на СРС е образувано по тъжба, изх. № от Затвора № 13855 от 20.11.2024г. на Р. И. Д. срещу А.И.Ч. с искане да се образува наказателно производство и насрочи заседание по повод извършени престъпления, квалифицирани от страната по чл. 3 от ЗИНЗС, чл. 313 НК и чл. 309 от НК. Описват се два случая от 2023г. – подаване на фалшив сигнал с докладна, че Д. прави опит за бягство; че умишлено му забранява достъп до затворническата лавка; че многократно съставя характеристики с неверни данни, подадени до СГП ; съзнателно и умишлено непозволяване да се замени режима за изтърпяване на наказанието; фалшифициране на данни в картотеката, както и на 22.10.2024г. – укриване на извършени престъпления срещу Д.. В молбата се съдържа искане на тъжителя да бъде назначен „служебен адвокат“, който да го защитава. Иска се срок, за да се заплати ДТ.

С разпореждане № 15013 от 06.12.2024г. първият съд оставя без движение тъжбата и указва на тъжителя да отстрани нередовности по нея в 7 – дневен срок : да внесе ДТ и в същия срок да представи доказателства за плащане ; да посочи ЕГН и адрес на лицето срещу което е тъжбата; да конкретизира в какво се изразява всяко инкриминирано деяние като посочи : на коя дата и място е осъществено ; на коя дата тъжителят е узнал за него; какви конкретни действия или бездействия се изразява поведението на подсъдимото лице.

Указва се, ако страната прави искане за назначаване на служебен защитник да представи актуално попълнена декларация за страната да представи декларация за материално и гражданско състояние или да представи други доказателства или да уточни уважителни причини за невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото сам в 1 молбата тъжителят е заявил, че има 11 000 лева по сметка към месец април 2023г.

Разпореждането е връчено на Д. на 17.12.2024г., който с писмо с пощенско клеймо от 23.12.2024 внася уточнение - преповтаря част от твърденията в първоначалната тъжба – за забрана за достъп до затворническата лавка през 2023г.; навежда нови обстоятелства и сочи, че спрямо него се проявява дискриминационно отношение. Твърди, че към 20.12.2024г. разполага с 400 лева. Прилага декларация за материално и гражданско състояние.

С разпореждане № 4699 от 09.04.2025г. първоинстанционният съд приема, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, т.к. в нея не са посочват обстоятелства на престъплението, а дори и бегло посочените не индицират на престъпление от частен характер. СРС стига до заключение, че доколкото тъжбата изначално не може да породи наказателно преследване от частен характер, то искането за правна помощ на основание чл. 24, т.2 от ЗПП се явява неоснователно. С оглед което оставя без уважение искането на Д. за предоставяне на правна помощ и прекратява наказателното производство по нчхд № 16606/2024г.

Въззивният съд намира, че частната жалба на Р. Д. е допустима, но неоснователна.

Страната оспорва единствено отказа на първия съд да допусне правна помощ, акт който по естеството си не подлежи на инстанционен контрол, но проверката за правилността му неминуемо налага цялостна преценка на данните по делото, включително и неоспорения самостоятелно прекратяващ наказателното производство съдебен акт.

Анализът на процесуалното развитие на делото – на предявената тъжба и дадените указания от страна на СРС и постъпилото в отговор уточнение от Р. Д., сочат на правилност на изводите на СРС, че тъжбата, подадена от Р. Д. не е в състояние да инициира производство от частен характер – не се съдържат конкретни параметри, които да идентифицират твърдения за извършено престъпление от частен характер. Правилно се подчертава от СРС, че уточнението към тъжбата не променя извода, а затвърждава виждането, че страната дава своята емоционална оценка на събитията, но не очертава конкретно съставомерно поведение по НК.

Несъмнено на частният тъжител, когато представя доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието го изискват, съдът който разглежда делото назначава повереник, съгласно чл.

100, ал.2 от НПК.

Нормата на чл. 24, т. 2 ЗПП, регламентира по обратен начин, че правна помощ по чл.

21, т. 2 /процесуално представителство/ не се предоставя когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В случая данните по делото изначално не обосновават възможност тъжбата и уточнението към нея да инициират наказателно преследване по частен път. Посоченото води до извод, че не само отказа да се предостави правна помощ, но и определението за прекратяване на наказателното производство по чл. 250, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.5 , т.2 от НПК е правилно и следва да се потвърдят .

Предвид това, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 4699 от 09.04.2025г. по нчхд № 16606/2024г. на СРС , н.о., 132 състав.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се уведоми страната – Р. Д..

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3