Решение № 475 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20211110217844 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. М. Д., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 20-4332-016197 от 23.09.2020 г., издадено от Г В Б, на длъжност Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца на основание чл. 188, ал. 1, изр.2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

В подадената жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че на посоченото в НП място не е имало знак, който да ограничава скоростта на движение на МПС до 50 км./ч.

Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, тъй като с Решение № 7558/14.13.2021 г. на АССГ, I кас. състав е било отменено Решение от 22.07.2021 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по НАХД № 14025/2020 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Същият взема становище по същество в постъпила по делото писмена молба от процесуалния му представител адв. Х. от САК, в която се развиват подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на сторените разноски в производствата пред СРС и АССГ.

Въззиваемата страна – ОПП -СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.11.2019 г., в 10:35 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, неустановен водач управлявал лек автомобил марка и модел „А“ с рег. № , собственост на жалбоподателя М. М. Д., като в района на № 13 се движил със скорост от 106 км./ч. (измерена скорост от 109 км./ч.) при разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50 км./ч. Нарушението било установено чрез разположено в служебен автомобил на СДВР с рег. № С 8556 МС мобилно техническо средство TFR1-M с радар № 506 в клип № 8417, записващо и заснемащо точен час, дата, място, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка № 2-38-19/29.10.2019 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 29.10.2019 г. със срок на валидност на проверката до 29.10.2020 г., като към датата на заснемане на нарушението – 29.11.2019 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.

На 04.09.2020 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия лек автомобил – М. М. Д., който писмено декларирал, че на 29.11.2019 г., около 10:35 часа автомобилът с рег. № бил управляван от неизвестен водач.

Въз основа на събраните доказателства, св. В. А., на длъжност „младши 2 автоконтрольор“ към ОПП – СДВР, в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя съставил срещу последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с бл. № 665547 от 04.09.2020 г. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 20-4332-016197 от 23.09.2020 г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 188, ал. 1, изр.2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за описаното в АУАН нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

На 05.10.2020 г. наказателното постановление било връчено на жалбоподателя, който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. В. А. А. (актосъставител), декларация по чл. 188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., протокол № 2-38-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 506, протокол рег. № 4332р-47825 за използване на АТТС, разпечатка от паметта на техническо средство „TFR1-M” – клип № 8417, радар № 560 с приложение, справка за МПС с рег. № СВ 3706 РА, ежедневна форма за отчет, справка картон на водача, акт за встъпване в длъжност, заповеди на министъра на вътрешните работи, писма-справки от Столична община, проект за организация на движението на ул.

„Околовръстен път“ в участъка между бул. „България“ и бул. „Братя Бъкстон“, снимков материал за АТСС, писмо-справка от ОПП-СДВР, писмосправка от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, ведно с приложения.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните 3 по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел В. А., тъй като същите са обективни и логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал, събран по делото. От показанията си свидетеля А. се установяват обстоятелствата, свързани с констатирането на процесното нарушение, действащото ограничение на скоростта на движение в конкретния пътен участък, съставянето на протокол за използване на АТТС, както и на АУАН. В разпита си пред съда св. А. разяснява, че разминаването между часа на установеното нарушение и началния час на заснемане, отразен в протокола за използване на мобилната система за видеоконтрол, се дължи на това, че порано е поставено началото на работния процес на АТТС.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. от 283 от НПК.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокол за проверка № 2-38-19/29.10.2019 г. на Лаборатория „Полицейска техника“ се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 29.11.2019 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали последваща периодична проверка на 29.10.2019 г. (със срок на валидност една година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на нарушението.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес“. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и 4 регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 109 км./ч., при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена скорост на движение на МПС от 106 км./ч., докато в снимковия материал е отразена скорост от 109 км./ч. От приложения протокол за проверка № 2-3819/29.10.2019 г. на Лаборатория „Полицейска техника“ се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км./ч. В конкретния случай от приложеното веществено доказателствено средство е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 109 км./ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 109 км./ч. като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била 106 км./ч., което е с 56 км./ч. над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км./ч. за населено място.

От постъпилото по делото писмо-справка от ОПП-СДВР се установява, че посочените GPS координати на клип № 8417, радар № 560 обозначават точното местоположение на техническото средство, заснело процесния автомобил на 29.11.2019 г. Видно от разпечатката от паметта на техническо средство „TFR1-M” – клип № 8417, радар № 560, нарушението е установено на 29.11.2019 г., в 10:35:18 ч., в район с координати EL: 23°16.5703 и NL:

42°39.3828, като е приложена и карта на пътния участък, на която е посочено конкретното местоположение на АТТС по време на работа, съответно и мястото на извършване на нарушението. Същото място е посочено както в приложения по делото протокол за използване на АТТС, изготвен на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, така и в ежедневната форма за отчет, поради което доводите на въззивника в аспекта, че не би могъл да се релевира извод как и къде е било разположено техническото средство към момента на заснемане на процесния автомобил, не намират подкрепа в събрания по делото доказателствен материал и не могат да бъдат споделени.

Към материалите на делото е приложена и ежедневна форма на отчет от 29.11.2019 г., от която освен мястото на извършвания контрол на скоростта и посоката на движение на контролираните леки автомобили, се установява 5 също, че АТТС за контрол на скоростта е било монтирано в служебен лек автомобил с рег. № С 8556 МС за времето от 10:26 часа до 14:00 часа на 29.11.2019 г., в което попада и часът на заснемане на процесното нарушение, а именно 10:35 часа.

Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение на уреда, макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която е установено превишаването на скоростта, е била разположена не на участък от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.

От изисканите от съда и приложени към материалите по делото схеми на организация на движението на ул. „Околовръстен път“, в участъка между бул. „България“ и бул. „Братя Бъкстон“, в който попада и № 13, се установява, че проектът за организация на движението в посочения пътен участък е приет с Решение на ПКТОБД от 25.05.2020 г. и реализиран със знаково стопанство на 08.12.2020 г. От получения в СРС отговор от Столична община (л. 5 от делото) безспорно се установява, че с този проект за организация на движението са въведени нови знаци В26 – 80 км./ч., но преди реализирането със знаково стопанство на новия проект в горепосочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение е била 50 км./ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тоест към датата на извършване на процесното нарушение в посочения пътен участък скоростта на движение, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак (в каквато насока са и твърденията, изложени в жалбата), а е важало правилото на чл.