Решение № 299 от 10.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20213110109547 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес: ***************************** с която против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление: *****************************, първоначално е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева – частичен иск от претенция в общ размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца ***************************** вследствие ПТП от 18.03.2021 г., в гр.

Варна, на бул. „Вл. Варненчик“ до №27, настъпило по вина на водача на ***************************** ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. След допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, касаеща размера на предявения иск, ищецът претендира заплащане на сума в размер на 6000 лева.

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на *****************************. На 18.03.2021 г., около 14,05 ч., в *****************************, между управлявания от ищеца автомобил и ***************************** управляван от Георги Йорданов Георгиев, възниква ПТП. Виновен за настъпване на произшествието е водачът на второто превозно средство. За настъпилото ПТП ищецът уведомява компетентните органи, които посещават мястото на инцидента и съставят протокол за ПТП № 1823833/18.03.2021 г. по 1 описа на

ОДМВР

–

Варна.

По отношение на

***************************** е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/02/121000594729 със срок на валидност до 22.02.2022 г.

След настъпване на инцидента, ответникът е уведомен незабавно, като е заведена щета № 2110007898/18.03.2021 г. Извършен е оглед и е изготвен опис на увредените елементи от автомобила на ищеца. Твърди, че в официалното представителство на „Тойота“ е извършен оглед, с цел остойностяване на щетите, като е издадена проформа фактура за сумата от 6834,12 лева. На 30.03.2021 г. ответникът извършва повторен оглед на автомобила и изготвя втори опис на увредените детайли от превозното средство.

На 06.04.2021 г. ответникът изпраща до ищеца писмо, с което му съобщава, че щетата по автомобила му е тотална, по смисъла на чл.390 КЗ, като определеното застрахователно обезщетение е в размер на 1614,83 лева.

Според ищеца, сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 6834,12 лева, а действителната пазарна цена на превозното средство, към датата на настъпване на произшествието, е 5000 лева, поради което е налице тотална щета, по смисъла на чл.390 КЗ. С оглед горното, намира предложеното застрахователно обезщетение за твърде ниско по размер, като сочи, че същото не отговаря на изискването на чл.386, ал.2 КЗ.

При тези доводи настоява за уважаване на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Намира, че определеното застрахователно обезщетение е достатъчно за възстановяване на процесния автомобил. Сочи, че сумата от 6834,12 лева, за която ищецът твърди, че е необходима за отремонтиране на превозното средство, както и пълният размер на претенцията са силно завишени и не отговарят на действителния размер на вредите. Твърди, че ищецът не е извършил проучване в сервизи, с оглед установяване стойността на ремонтните дейности, както и че са налице надписани дейности, които не са необходими за възстановяване на автомобила, както и са посочени като увредение части, които не са засегнати.

Оспорва преди ПТП процесното превозно средство да е било добро състояние и без щети. С оглед възрастта на автомобила и липсата на доказателства за извършен ремонт на автомобила, обезщетението е определено съобразно методиката, приета с Наредба по чл.504, ал.2, т.2 КЗ. Сочи, че е налице тотална щета, по смисъла на чл.390, ал.2, т.1 КЗ. Отправя искане, при определяне на обезщетението, да се съобрази стойността на запазените части на увредения автомобил. Тъй като същите не са описани, намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредба №24/2006 г., т.е. да се приемат за запазени 25 % от действителната стойност на МПС.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

2

От представен по делото препис от СРМПС част II №******, издадено на 20.01.2021 г. от МВР, се установява, че собственик на ***************************** е ищецът Б. АНГ. М.. Представено по делото удостоверение сочи техническа изправност на автомобила, за периода от 22.01.2021 г. до 22.01.2022 г.

Видно от протокол за пътнотранспортно произшествие

№1823833/18.03.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор от Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Варна, на 18.03.2021 г., в 14. 05 ч., в *****************************, възниква ПТП между процесния автомобил и *****************************. От протокола се установява механизмът на произшествието

–

„МПС

№1

/*****************************, рег. № В4800ТС/ настига и удря МПС №2 /*****************************/. Изготвена е схема на произшествието.

На датата на инцидента – 18.03.2021 г., ищецът подава до ответника уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Въз основа подаденото уведомление, ответното застрахователно дружество образува преписка по щета № 2110007898, като на 18.03.2021 г. изготвя опис-заключение, в който са посочени установените вреди по елементи на автомобила, а именно: калник заден десен, стоп десен, врата на багажник, облицовка задна броня, подкалник заден десен. В описа е отбелязано, че предстои следващ оглед, като такъв е извършен на 30.03.2021 г. В същия са вписани 16 бр. увредени автомобилни елемента.

С писмо №ОК-192858/06.04.2021 г., ответникът уведомява ищеца, че щетата по процесния автомобил е тотална по смисъла на чл.390 КЗ, като до представяне на необходимите документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията на автомобила, застрахователят не може да изплати застрахователно обезщетение по щета № 2110007898.

С писмо №ОК-221639/20.04.2021 г. ответникът предлага подписване на споразумение във връзка с възникналото застрахователно събитие, като предлага на ищеца да избере една от следните възможности: да му бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1614,83 лева без регистрацията на автомобила да бъде прекратена или след представяне на удостоверение за прекратена регистрация, да му бъде изплатено обезщетение в размер на 70 % от действителната стойност.

От изготвена проформа фактура по поръчка № 310102-4/24.03.2021 г., издадена от „Карком“ ООД, се установява, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 6834.12 лева с вкл. ДДС.

Ответникът представя калкулация на щета, от която се установява, че застрахователят изчислява същата в размер на 3258,61 лева.

Страните не спорят относно датата, мястото, участниците и механизма на процесното ПТП, при което на собствения на ищеца л.а. са нанесени материални щети. Не се спори относно валидността към датата на ПТП на застраховка „Гражданска отговорност“ за *****************************, с рег. *** и образуване на преписка по щета № 2110007898 въз основа 3 уведомление на ищеца до ответника, от дата 18.03.2021 г., видно от която последният е приел, че настъпилото произшествие по вина на водача на *****************************, с рег. В4800 ТС , представлява покрит застрахователен риск.

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на ищеца, стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието и средната пазарна стойност на превозното средство към 18.03.2021 г.

Експертното заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца и установения с протокол за ПТП № №1823833/18.03.2021 г., съставен от служител на СПП – ОДМВР – Варна, а именно – на 18.03.2021 г., около 14.05 ч., в гр. Варна, при движение по бул.

„**“, в посока центъра на града, до бл. 27, ***************************** е застигнат и блъснат отзад от *****************************, с рег. В4800 ТС. По отношение на последния автомобил, към датата на ПТП, е установено наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/02/121000594729, със срок на валидност до 22.02.2022 г. Констатирано е наличие на причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди. Вещото лице определя общ размер на щетите по процесния автомобил – 6950 лева. Средната пазарна цена на процесния автомобил, към 18.03.2021 г., е в размер на 6000 лева. В открито съдебно заседание експертът заявява, че точният размер на средната пазарна стойност на автомобила е 5950 лева, а не 6000 лева, като последната е вписана в заключението след закръгляне към по-голямото число.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.

1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.497 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия 4 причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между ПТП. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на исковата молба, в т.ч., че са налице запазени части, както и каква е стойността на същите.

Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Същият е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.

Безспорно е, че между ответното дружество и собственика на *****************************, с рег. *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства.