Определение № 69 от 19.05.2021, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. ХАСКОВО , 19.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР И. ХАДЖИЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20215600500297 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 248 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх. № 261666/04.03.2021 г., подадена от Р. К. Х., чрез пълномощника й адв. К., против определение от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. № 657/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение, на основание чл. 248 от ГПК, на Решение № 12/13.01.2020 г., постановено по делото.

С жалбата се претендира отмяна на обжалвания акт, респективно присъждане на разноски на жалбоподателя в заповедното производство и първоинстанционното такова.

Постъпило е писмено допълнение, с което се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Неправилно районният съд присъдил на страните разноски по съразмерност съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска в заповедното и първоинстанционното производство. Към датата на иницииране на заповедното производство, Х. не бил дължал на ищеца претендираната главница в пълен размер, тъй като съгласно погасителен план в общ размер на 2 400 лв. не бил настъпил падеж. Не било спорно по делото, че Х. не бил уведомен за предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски и по никакъв начин не бил уведомен за вземането на ищеца. Обосновава се довод, че Х. дължал разноски само за падежиралите вноски.

В законоустановения срок отговор на частната жалба не е постъпил от ответната страна ВСК „Н.“ АД.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на жалбоподателя и обсъждане на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Производството по гр.д.№657/2019г. пред РС – Димитровград е образувано по подадена от Взаимоспомагателна каса на независима синдикална организация в „Н.“ АД гр.*** искова молба,съдържаща искане да се признае за установено по отношение на ответника Р. К. Х. съществуване на вземане за сумата в размер на 3 659 лв. – главница по договор за заем за периода от м. ноември 2017 г. до м. декември 2018 г., както сумата в размер на 1960 лв., представляваща неустойка за 14 просрочени месечни вноски, съгласно чл. 35, ал. 1 от Устава на ВКС в размер на 10 % върху всяка просрочена вноски, с натрупване .Делото е приключило с решение, с което са отхвърлени предявените от ВСК в „Н.“ АД, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от П.Я.Я. против Р. К. Х. искове с искане да се признае за установено съществуване на вземане в полза на ищеца спрямо ответника за сумата в размер на 3 659 лв. – главница, представляваща остатък от неизплатен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2019 г. – като погасен чрез плащане, както и за сумата в размер на 1960 лв.

– неустойка за забава, съгласно чл. 35, ал. 1 от Устава на ВСК, върху четиринадесет вноски за периода от м. 11.2017г. до 14.01.2019 г., като неоснователен, за които суми била издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 90/2019 г. по описа на РС – Димитровград.

В законоустановения срок за обжалване е постъпила молба с правно основание чл.

248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С определение от 15.02.2021 г. съдът оставил без уважение искането, като приел, че ответникът в производството – Х., е станал повод за образуване на заповедното производство, като не погасил изцяло заема си.

Предвид изложеното дотук, настоящият състав на Хасковския окръжен съд достигна до следните изводи от правна гледна точка:

Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта и доколкото към момента на подаване на заявлението, длъжникът Х. не е платил процесното си задължение, с поведението си същият е дал повод за инцииране на производството.

Видно от доказателствата по делото,предоставената на ответника в заем сума в размер на 3 689,49 лв. е била платена едва на 14.02.2019 г., докато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.01.2019 г. В настоящия случай не може да се приложи хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не са налице кумулативно предвидените два елемента, а именно: (1) ответникът с поведението си да не е дал повод за иницииране на производството и (2) да е признал иска. Това очевидно по делото не е така,тъй като към момента на подаване на заявлението на кредитора, длъжникът Х. е бил в неизпълнение, а отделно от това е оспорил задълженията си както с възражение по чл. 414 от ГПК, така и с 2 отговора на исковата молба. В тази насока, съдът счита, че в тежест на ответника в производството и жалбоподател в настоящото такова, следва да останат сторените от ищеца разноски в заповедното и първоинстанционното производство, макар и искът да е отхвърлен поради направеното на 14.02.2019 г. плащане. Доводите, изложени в допълнението към жалбата, се явяват ирелевантни за крайния извод на двете съдебни инстанции, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, Х. е бил неизправна страна в обвързващото страните облигационно правоотношение, обективирано в процесния договор за заем.

Изложените по-горе съображения водят до извода на въззивната инстанция за неоснователност на жалбата, поради което и обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.02.2021 г., постановено от Районен съд – Димитровград по гр.д. № 657/2019 г. в производството по чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3