Решение № 953 от 08.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Варна, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. КараН. при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно наказателно дело № 20223110201512 по описа за 2022 година въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19 - 0445 – 000668/31.12.2019 г. на Началник група към ОД МВР - Варна, РУ - Аксаково, с което на М.Т. И., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено, административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, с изложени основания по същество на искането.

Жалбоподателят И. редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява в настоящето наказателно производство.

Депозирани са писмени бележки, в които моли НК да бъдеотменено като незаконосъобразно, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно 1 заседание не се представлява. Депозирал е писмени бележки по жалбата, в които моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят М. Т. ИВ. е правоспособен водач на МПС и притежава категории „В“ и „АМ“ . Води на отчет в ОД МВР - Варна.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя М. Т. ИВ. за това, че на 05.11.2019 г. около 12:30 часа в гр.Аксаково, ул. ”Митко Палаузов”, до № 44, управлява л.а „Мицубиши Колт“ с рег. № В 73-34 ВН , собственост на М.Х., ЕГН **********, като при изпълнение на маневра заобикаляне на паркиран автомобил – „Рено“ с рег. № В 26-21 РН, го блъска в лявата част на автомобила и реализира ПТП. Водача напуска ПТП.

С НП № 19 - 0445 – 000668/31.12.2019 г. на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено, административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия А A, бланков номер № 186591 от 06.11.2019 г. съставен от свидетел К.Н. – на длъжност мл.автоконтрольор, в който по идентичен начин е описано нарушението посочено в издаденото НП. В съставения АУАН не е посочено причинени ли са имуществените вреди

. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от него и другото посочено в акта лице – СТ. ЯНЧ.

КР.. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

В законоустановения срок пред АНО не са представени писмени възражения от жалбоподателя.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 08.04.2022 г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС-Варна било обжалвано издаденото НП с жалба.

В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителя К.Н. изложи факти идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи, че извършвал проверка по настъпило ПТП на 05.11.2019 г. в гр.Аксаково с напуснал участник. На 06.11.2019 г.сдлед като било установено лицето 2 собственик на автомобила било призовано в РУ – Аксаково където му съставил АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и непротиворечащи с приетите по делото доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената административно-наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по место извършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд - Варна намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на 3

АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на св. Н. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателя М. Т.

ИВ. нарушения, като АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Н. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта С. К. е полицейски служител и също не е очевидец.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочения в акта свидетел е служител на РУ - Аксаково, който не е очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се явява друго, самостоятелно основание за отвяна на НП като 4 незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми.

На следващо място ,по делото не е установено по категоричен начин дали липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато са пристигнали служителите на РУ -Аксаково, е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми контролните органи или липсата му към този момент се дължи на друго обстоятелство, което контролните органи не са установили. За да е налице нарушението, за което на М.И. е ангажирана отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се явява недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на мястото на произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като между него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП. . Нещо повече, св. К. който не е очевидец на произшествието е следвало преди да състави АУАН да се запознае със събраните за момента доказателства.

Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, който в конкретния случай не е 5 съставен. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, създаден от длъжностно лице – служител в МВР. Актотъставителят очевидно е издал АУАН само на посоченото от пострадалия. АНО също не е провел разследване, с което е допуснал отново съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушил нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки.