Решение № 6523 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6523 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100100134 по описа за 2024 година

Ищецът М. П. А., чрез адв. Я. Д., твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.09.2023 г. в гр. София, по вина на Н. С. Д. - водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № СВ **** ТМ, който нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП с лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. № СВ **** СМ, в който ищецът се намирал в качеството му на пътник.

Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „А.“ АД. Сочи, че на 02.10.2023 г. е сезирал застрахователя с извънсъдебна претенция, но непроизнасяне по претенцията от страна на застрахователя в предвидения 3-месечен срок по чл. 496 от КЗ обосновава правния му интерес да предяви иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 30 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 02.10.2023 г. (датата на сезиране на застрахователя) до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът ЗАД „А.“ АД подава писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесния деликт. Оспорва изцяло иска по основание и размер, като счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за вредите, претърпени от ищеца. Оспорва вината на водача 1 на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с peг. № СВ ****ТМ, за настъпване на процесното произшествие и на непозволеното увреждане на ищеца. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и наличието на пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и произшествието.

При условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск като неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, социалноикономическите условия на живот в страната и в противоречие с принципа на справедливост.

Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, който с поведението си сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл в значителна степен за настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента на телесните увреждания, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му задължения по смисъла на ЗДвП, като е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Евентуално, твърди, че ищецът е допуснал други нарушения на нормите за безопасност, без да конкретизира същите.

Оспорва основателността на акцесорната претенция за лихва, а в условия на евентуалност оспорва началния момент на претендираната законна лихва. Оспорва претендираните от ищеца разноски, както и размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца като прекомерно завишен. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушано заключението на САТЕ на вещото лице доц. А. А..

От същите се установява, че на 04.09.2023г. около 07.55 ч., в гр. София по бул. „Сливница” в посока от Околовръстен път, от ул. „Ген. Асен Николов“ към ул. „Минск“ в лявата пътна лента се е движил л.а. „Форд Фокус“ с peг. № СВ****СМ, управляван от К.А. Д. със скорост около 59 км/ч. На предна дясна седалка е пътувал ищеца М. П. А.. Времето е било дневно, с добра видимост.

Пътната настилка суха без неравности и повреди. Когато л.а. Форд Фокус се е приближавал към Т-образното кръстовище с ул. „Капитан Никола Божков“, намираща от отдясно, в същото време от нея л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № СВ****ТМ, управляван от Н. С. Д., е навлязъл в платното за движение на бул.

Сливница, за да завие наляво и да продължи в посока към „Околовръстен път“ при наличие на приближаващия го отляво л.а. „Форд Фокус“.

Тъй като водачът на л.а. Сеат Ибиза не е огледал достатъчно внимателно ситуацията преди да завие наляво, а водачът на л.а. Форд фокус не е предприел спиране, е настъпил челен кос и ексцентричен удара между двата 2 автомобила при скорост на л.а. Форд Фокус около 59 км/ч и на л.а. Сеат Ибиза около 17 км/ч. Поради по-голямата си кинетична енергия л.а. Форд е отблъснал назад л.а. Сеат Ибиза, който се е спрял срещу платното за движение на напречната ул. „Капитан Никола Божков“. След удара с остатъчната си кинетична енергия л.а. Форд Фокус е продължил напред и отклонен наляво със скорост около 40 км/ч, оставяйки следа от задиране и следа от протектор на гумата на предното дясно колело. Спрял се е в края на тази следа, разпръсвайки отломки и части, а по-късно е преместен до левия бордюр за него в дясната лента за насрещното движение.

Разпитан, свидетелят Н. Д. заявява, че на процесната дата той е управлявал лекия автомобил Сеат Ибиза. Излизал от улица „Капитан Никола Божков“, за да се включи наляво по бул. „Сливница“. На улицата имало знак, че трябва да пропусне движещите се по пътя с предимство – булеварда. Спрял, пропуснал два автомобила, идващи от ляво и три отдясно, след което потеглил с бавна скорост, без да възприеме идващия от лявата му страна лек автомобил Форд, при което настъпил удар в лявата лента за движение на л.а. Форд. За л.а.

Форд ударът настъпил в предната дясна част, а са л.а. Сеат – изцяло фронтално, т.к. вече почти бил извършил левия завой.

Показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви, не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.

По делото няма данни за наличие на техническа неизправност на двата автомобила. Причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на ПТП е в субективните действия на водача на л.а Сеат, който е навлязъл в кръстовището при наличие на пътен знак Б1, без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. Форд. Водачът на л.а. Сеат Ибиза е имал възможност да не създаде опасната ситуация и да не допусне произшествието, ако е огледал внимателно пространството наляво и е изчакал л.а. Форд Фокус, да преминe, след което да извърши маневрата си. Доколкото свидетелят е заявил, че л.а. Сеат е бил спрян преди да навлезе в платното за движение на бул. „Сливница“, се установява от заключението на САТЕ, че при действителната си скорост около 59 км/ч, водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара и ПТП, чрез аварийно спиране, но ако се е движил с допустимата за участъка от пътя, където е настъпило ПТП скорост 50 км/ч, е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара и ПТП, от което следва, че скоростта на л.а. Форд също е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и обосновано, дава в пълнота отговор на поставените въпроси и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

От процесното ПТП за ищеца е настъпило следното увреждане: Закрито счупване на горния край на дясната тибия в областта на външния кондил; контузии с болков синдром в поясния отдел на гръбначния стьлб и на таза.

Патоморфологично се касае за счупване от разцепено - депресивен вид с фрактурна линия във вертикална и латерална посока и минимално вбиване на 3 ставното лице на външния кондил на малка площ. Счупването има стабилен вид и е от типа на минимално разместените фрактури. От медико биологична гледна точка се касае за трайно нарушена функция на десния долей крайник за период по- голям от 30 дни. Контузиите с болков синдром в поясния отдел на гръбначния стълб и на таза представляват засягане на меките тъкани без данни за костни увреждания, с наличие на посттравматичен оток и болки при движения. От медико - биологичка гледна точка е налице временно разстройство на здравето, довело до болки и страдания.

Проведен е по спешност след инцидента диагностично- консултативен преглед с участието на специалисти по травматология, неврохирургия, хирургия и рентгенология. Извършени са образни изследвания и след изясняване на диагнозата е поставена имобилизация на десния долен крайник.

Назначено е медикаментозно лечение и са дадени препоръки за продължаване на терапията в амбулатории условия.

В острия период, в резултат на нарушената костна цялост, развиващата се хемартроза и нарастващия постфрактурен оток в областта, болките са имали интензивен характер и са довели до невъзможност за стъпване на крайника. След имобилизацията болковият синдром е намалял, като са използвани помощни средства за придвижване, без да се стъпва на крайника.

Ползването на патерици обикновено продължава 75- 80 дни, през които стъпването на крайника в опорната му фаза с натоварване на тежестта на тялото не се препоръчва поради ранимост на младо образуваната кост и хрущялното покритие. Функционалното възстановяване на крайника обикновено продължава до края на 5- тия- 6- тия месец.

Фрактурата е неразместена, с минимална депресия на малък участък от външния кондил на тибията, изискващ имобилизационно лечение за 45 дни, и ненатоварване на крайника за около 75- 80 дни. Клиничната практика показва, че този тип счупвания зарастват в добра анатомична позиция с възстановено хрущялно покритие, и не се очакват усложнения от претърпяната травма, които до живот да съпътстват пострадалото лице. В конкретния случай има остатъчна флексионна контрактура от 10 градуса в дясната колянна става, и активна флексия до 120 градуса. При ходене има накуцване с левия долен крайник (където е ампутиран палеца на ищеца във връзка с предходно негово заболяване – диабетна гангрена и съдова недостатъчност на ляв долен крайник). При сравнителен анализ на активните движения в двете коленни стави, се установява, че функцията им не е еднаква и е налице общ дефицит от 25 градуса в дясната колянна става в сравнение с лявата. Сериозното придружаващо заболяване - „хронична артериална недостатъчност на долните крайници“, възпрепятства активната рехабилитация и подобряването на обема на движение двустранно. В средносрочен план 5-7 години е възможно на фона на травмата и придружаващите заболявания да се развие дегенеративен артрит и артроза на дясната колянна става.

Горното се установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ.

Същото е подробно мотивирано и компетентно изготвено, като не е оспорено и от страните, затова съдът го кредитира изцяло. В заключението вещото лице 4

– ортопед д-р М. е обсъдило подробно ангажираната по делото медицинска документация, поради което съдът не я обсъжда отделно.

За установяване на конкретните неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката М. А.а, съпруга на ищеца. Същата заявява, че за ПТП научила по телефона от съпруга си. Казал й, че е претърпял катастрофа, че е в Пирогов, че е със счупен крак и ще му слагат шина, ще ползва патерици.

Видяла го същия ден вкъщи, лежал на леглото с шина на крака. Носил шината около месец и половина - два, като през това време не можел да стъпва на крака си, да става до тоалетна и да се къпе сам. Свидетелката и сина й му помагали за всичко. Два месеца изобщо не излизал от вкъщи. Станал нервен и се карал с децата. Приемал обезболяващи прахчета. Преди инцидента работел като охранител, но сега не работи. Не е ходил на рехабилитация, защото такава не му била изписана.

Съдът цени свидетелските показания по реда на чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, предвид близката й връзка с ищеца, но като взема предвид, че показанията за последователни и непротиворечиви, както и че същите не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, ги кредитира.