Определение № 163 от 09.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Плевен, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600170 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 2 49, ал. ІII от НПК.

С протоколно определение № 401/19.II.2026 г. постановено по НОХД № 2288/2025 г. Плевенски районен съд е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правата на подсъдимия Н. И. Ц..

Недоволен от така постановеното определение е останал представителят на държавното обвинение, който в законоустановения срок го протестира пред настоящата инстанция. В депозираният протест се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че посочените в определението отстраними съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати.

Предвид на горе изложеното представителят на прокуратурата моли съда да постанови определение, с което да отмени постановеното предмет на въззивна проверка и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Протестът е допустим, но по същество е неоснователен. Недостатъците 1 на внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети като съществено процесуално нарушение единствено и само когато те са довели до съществена неяснота на обвинението и е било обективно невъзможно за привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение. Безспорно е, че обвинителният акт трябва да съдържа всички посочени в цитираната норма обстоятелства, но неговото конкретно съдържание се определя от спецификата на всяко престъпление и неговите съставомерни признаци. На обвиняемия Ц. са повдигнати обвинения в извършването на четири престъпления, първото по чл. 155а, ал. II, във връзка с ал. I от НК, второто по чл. 159 , ал. I от НК, трето по чл. 159, ал. II от НК и четвърто по чл. 159, ал. III от НК. В конкретния случай що се отнася до второто и третото обвинение, прокурорът не е посочил периода от време когато тези деяния са били извършени. Задоволил се е да посочи, че престъпленията са извършени през период от време започващ на неустановена дата и завършващ на определена дата.

Предвид на изложеното въззивната инстанция прави извода, че в обвинителния акт не са посочени всички обстоятелства, които са относими към предмета на доказване. Дали предаденото на съд лице е осъществило вмененото му престъпно посегателство и в какъв времеви период, са факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, които подлежат на доказване от представителя на държавното обвинение пред съда с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. Твърденията, залегнали в обвинителния акт в тази насока, обаче, следва да са напълно безпротиворечиви, с оглед очертаване на предмета на доказване и осигуряване на възможност на подсъдимото лице да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение.

В конкретния по делото случай е допусната неяснота по отношение на периода от време, в който представителят на държавното обвинение приема, че подсъдимият е осъществил две от инкриминираните деяния, което, както правилно е приел решаващият първоинстанционен съд, води до невъзможност, от една страна, да се очертае предметът на доказване по делото, а от друга – подсъдимият да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата си.

2

В крайна сметка, на всеки подсъдим е признато правото да се защити не само срещу определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в обвинението фактическа обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата за съставомерността на същото по възведения престъпен състав. В конкретния случай това е невъзможно и тъй като съществуващата неяснота не може да бъде отстранена в съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени правата на подсъдимите лица, то единствено възможният и законосъобразен начин за отстраняването й се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на обвинителния акт в цялост. Следвало е по време на досъдебното производство да бъде поставена конкретна задача на вещите лица изготвили компютърно техническите експертизи дали е възможно да бъде установена датата, на която за изготвени 5-те компютърни файла съдържащи порнографско съдържание и на коя дата 3 от тези файла са били изпратени на мобилния свидетел В. Й. Н.. Ако е невъзможно да бъде определена датата на изготвянето на файловете от страна на вещите лица, то са налице свидетелски показания, от които може да бъде определен приблизително началния период на извършване на деянията. Константната съдебна практика приема, че времето на извършване на престъпното деяние може да бъде посочено освен с конкретна дата, така също и с времеви период, когато установяването на точна дата не е възможно. Преценката е винаги конкретна и се извежда от обстоятелствата, установени в конкретното производство.

Що се касае до второто основание, на което е прекратено съдебното производство следва да се отбележи, че никъде в обвинителния акт не е посочено, че изпълнителните деяния на престъпленията, за които подсъдимия е предаден на съд са извършени няколкократно, за да може да се твърди, че са налице множество престъпления или продължавано такова. Няма такива повдигнати обвинения. Въпреки това описаното първо основание се явява основно при прекратяването на съдебното производство и следва да бъде отстранено, чрез връщане на делото на прокурора.

Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че определението предмет на въззивна проверка е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като такова.

Водим от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение № 401/19.II.2026 г. постановено по НОХД № 2288/2025 г. по описа на Плевенски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4