Решение № 440 от 17.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Биляна Чочева

Весислава Иванова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Галина Тонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200097 по описа за 2024 година

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба от адв.П. Х. - защитник на подсъдимия Б. М. Х. срещу присъда № 16 от 02.10.2023 година по ВНОХД № 239/2023 г. по описа на окръжен съд гр.Разград.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Х. или в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр.Разград, или намаляване на наложеното наказание.

Аргументите за допуснати съществени процесуални нарушения са насочени основно срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, което според защитата е изградено въз основа на установени фактически положения, които не кореспондират с доказателствените материали по делото. В тази връзка се посочва, че няма нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че подсъдимият Х. се е срещал с подсъдимия Ч. преди разпита му по ДП 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ на МВР – Разград, проведен на 21.06.2018 г., за да го подбуди към лъжесвидетелстване. Твърди се, че изводите на контролирания съд в този смисъл са произволни, не съдържат собствен анализ на доказателствената съвкупност, а само декларативно заявление за наличие на такъв, въз основа на което е обоснована за безспорно установена фактическа обстановка, която в действителност е преразказ на изложените в обвинителния акт факти.

На следващо място се сочи наличието на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на повдигнатото срещу подсъдимия Х. обвинение, възпроизведено и в присъдата на Разградския окръжен съд. Тази теза се основава на обстоятелството, че както в обвинителния акт, така и в присъдата на ОС – Разград е прието, че изпълнителните деяния по подбуждане на подсъдимия Ч. и свидетеля Б. към лъжесвидетелство са извършвани преди 1 разпитите им в качеството на свидетели – срещата на Х. с Ч. е била ден-два преди разпита му на 21.06.2018 г., а с Б. около седмица преди неговия разпит на 01.08.2018 г. В същото време в диспозитивите е записано, че деянията Х. е извършил на 21.06.2018 г. и на 01.08.2018 г., без такива факти да са приети както от прокурора, така и от съда. Това несъответствие между обстоятелствената част на обвинението и диспозитива, възпроизведени в осъдителната присъда, защитата намира за изключително съществено процесуално нарушение, повлияло върху правото на защита, доколкото обстоятелствата за време и място на извършване на деянията са съществен елемент на обвинението, срещу което обвиненото лице следва да се защитава.

Като съществен порок на въззивната присъда адв.Х. изтъква неправилно очертания предмет на престъплението по настоящото дело, касаещо престъпление по чл.290 от НК.

Позовавайки се на константна практика на ВКС, включително и на такава, застъпена в тълкувателно решение на ВС на РБ[1], защитникът обосновава несъставомерност на деянието, квалифицирано като „лъжесвидетелство“ въз основа на инкриминираните показания на подсъдимия Ч. и свидетеля Б., тъй като същите не са могли и реално не са повлияли върху правилното протичане на наказателното производство срещу подсъдимия Х. за престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК с пострадал И. Б.. Тъй като образуваното за посоченото престъпление ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. е приключило с внасяне от прокурора в съда на постановление с предложение за освобождаване на Б. Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК и същият е осъден по а.н.д. № 363/2020 г. по описа на РС – гр.Разград с наложена глоба от 1600 лв. за допуснати от него нарушения на правилата за безопасност на труда в качеството му на технически ръководител на строителен обект с пострадал И. Б., то възпроизведените от Ч. и Б. неверни факти, за това, че не са работили на обекта в с.Я. в качеството им на работници на фирмата „Б - и“ ООД не са повлияли на изхода на цитираното дело. Това е така, тъй като наказателната отговорност на подсъдимия Х. произтича от качеството му на технически ръководител и не би могла да бъде повлияна от обстоятелството дали пострадалият е работил на обекта по трудов договор или не. С оглед на това защитата твърди, че правейки изводи в обратния смисъл, окръжният съд е приложил неправилно закона, което съставлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и обосновава отмяна на атакувания съдебен акт.

Въз основа на изложените доводи, от адв.Х. към ВКС се отправят искания в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия Х., за отмяна на решението на ОС – гр.Разград и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Б. М. Х., редовно призован не се явява. Явява се защитникът му – адв.Х., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същите искания.

Подсъдимият Е. А. Ч. също редовно призован, не се явява. Неговият служебно назначен защитник – адв.С. подкрепя жалбата на другия подсъдим, като декларира желание за присъединяване на Е. Ч. към нея. С оглед на това отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – гр.Разград и оправдаване на подсъдимия Ч..

Представителят на ВКП намира решението на Разградския окръжен съд за законосъобразно и справедливо, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, а жалбата на подсъдимия Х., като неоснователна да бъде оставена без уважение. По отношение искането на адв.С. изразява становище за неговата недопустимост поради липса на жалба от подсъдимия Ч., което счита за израз на съгласие с постановената от ОС – гр.Разград присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 22 от 22.03.2023 г., постановена по НОХД № 722/2021 г. Разградският 2 районен съд е признал подсъдимия Б. М. Х. за невинен в това, че в периода от 21.06.2018 г. до 01.08.2018 г. в гр.Разград, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител с Е. А. Ч. и И. М. Б. (извършители):

- на 21.06.2018 г. подбудил Е. А. Ч. от с.Й., общ.Исперих, пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУРазград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б - и“- гр.Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б - и“-гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул.“П. м.“ № 47 в с.Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б - и“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до момента му е заплатил 100 лева, че само той и И. Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му във връзка с обекта са били само с И.

Б.;

- на 01.08.2018 г. подбудил И. М. Б., от гр.Ц. К., общ.Ц. К., пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУРазград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г. ползвал неплатен отпуск като работник във фирма „Б - и“- гр.Разград, че докато бил в неплатен отпуск сам, на частно, наел строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул.“П. м.“ № 47 в с.Я., че сам се договорил със съпруга на собственичката – Р.

С. Х. от с.Я. за строителните работи, които следвало да бъдат извършени на обекта и за заплащането за извършената работа, че той извикал колегата си Е. А. Ч., също работник във фирма „Б - и“- гр.Разград, за да работи на посочения обект и че само той, и Е. А. Ч. са работили на този обект поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.3 вр.чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда Районен съд – гр.Разград е признал за невинен и подсъдимия Е.

А. Ч. в това, че на 21.06.2018 г. в гр.Разград, в съучастие като извършител с Б. М. Х. от с.М.

Й., общ.Исперих (подбудител), пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно потвърдил неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б - и“- гр.Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б - и“-гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул.“П. м.“ № 47 в с.Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б - и“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до 21.06.2018 г. му е заплатил 100 лева, че само той и И.

Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му са били само с И. Б. поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.290, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК

По протест от прокурор от РП – гр.Разград било образувано ВНОХД № 239/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд (РзОС), който на основание чл.334, т.2 вр.чл.336, ал.1, т.2 вр.ал.2 от НПК постановил нова присъда, с която признал подсъдимия Б. М. Х. за виновен в това, че в периода от 21.06.2018 г. до 01.08.2018 г. в гр.Разград, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител с Е. А. Ч. и И. М. Б.

(извършители):

- на 21.06.2018 г. подбудил Е. А. Ч. от с.Й., общ.Исперих, обл.Разград, пред 3 надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г., когато работел като общ работник във фирма „Б и“- гр.Разград, е извикан от колегата си И. М. Б., също работник във фирма „Б - и“гр.Разград, за да работи на строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул.“П. м.“ № 47 в с.Я., че не е изпратен да работи на този строителен обект от Б. М. Х. или от фирма „Б - и“-гр.Разград, чийто управител е Б. Х., че този строителен обект е бил нает на частно от И. Б., че И. Б. му е заплащал парични суми за положения труд на обекта, като до момента му е заплатил 100 лева, че само той и И. Б. са работили на този обект и че не е имал никаква уговорка с Б. Х. във връзка с този строителен обект, като уговорките му във връзка с обекта са били само с И. Б.;

- на 01.08.2018 г. подбудил И. М. Б., от гр.Ц. К., общ.Ц. К., обл.Разград, пред надлежен орган на властта – Х. И. К., младши разследващ полицай в РУ-Разград в сектор „Разследване РУ-Разград и РУ-Лозница“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Разград, като свидетел по ДП № 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ-Разград, устно съзнателно да потвърди неистина – че през м.юни 2018 г. ползвал неплатен отпуск като работник във фирма „Б - и“- гр.Разград, че докато бил в неплатен отпуск сам, на частно, наел строителен обект – новострояща се къща, находящ се на ул.“П. м.“ № 47 в с.Я., че сам се договорил със съпруга на собственичката – Р. С. Х. от с.Я. за строителните работи, които следвало да бъдат извършени на обекта и за заплащането за извършената работа, че той извикал колегата си Е.