Решение № 1170 от 10.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Перник, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720102785 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Б. Д. Б.. Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит от разстояние № 1068083/24.09.2021 г. с „Фератум България“ ЕООД за сума в размер на 2000,00 лева.

Твърди, че кредитът следва да бъде погасен на 18 вноски с лихва в размер на 35% и ГПР 49,66% - в общ размер на 2700,00 лева (Договора). Допълва, че съгласно чл. 5 от Договора сумата по кредита следва да се обезпечи с поръчител – „Фератум банк“.

Твърди, че не е получавал преддоговорна информация относно задължението да заплати възнаграждение за поръчителят. Твърди също, че след сключване на Договора и усвояване на сумата, представител на кредитора се свързал с него и настоявал да заплати допълнителна такса в размер на 2000,00 лева. Твърди, че във връзка с Договора е дължима сума в размер на 4210,00 лева, като 4200,00 лева са разпределени за погашения: 1948,32 лева – по усвоения кредит, 568,01 лева лихва по кредита, 50,00 лева такси и 1643,67 лева такса за банкова гаранция.

Намира Договора за недействителен, тъй като не е получил преддоговорна информация за размера на задължението по поръчителството. Поддържа, че Договорът, както и този за поръчителство не е подписван от него, поради което не е налице съгласие.

На следващо място намира Договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина, по който се изчислява ГПР. Приема, че сумата за възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, но това не е сторено. По този начин ГПР надхвърля законоустановения максимален размер, а посочването на по – нисък според ищеца е заблуждаваща търговска практика.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № 1068083/24.09.2021 г., а в условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от този договор.

Претендира разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва изложените от ищеца факти относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и условия.

По същество на спора намира предявения иск за неоснователен. Разяснява процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит, поддържайки че за кредитополучателят е налице избор относно осигуряване на гарант по Договора и на база този избор автоматично се генерира образец на договор. Оспорва да не е предоставяна преддоговорна информация на ищеца, като поддържа, че при избор на гарант – Фератум банк, автоматично се калкулират и визуализират таксите, които се дължат. Цялата информация се изпраща на посочения от кредитополучателя имейл, който със СМС потвърждава сключването на договор при посочените условия. С тези доводи оспорва твърдението за наличие на заблуждаваща търговска практика и нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като всички клаузи са индивидуално уговорени.

Относно договорът за гаранция, сочи че е възмездна сделка, която не е в противоречие с императивните законови норми. Намира, че отговорността, която е поета от поръчителя съответства на уговореното възнаграждение съпоставена с поетото задължение, както и че това възнаграждение не подлежи на включване в ГПР.

Отново подчертава, че цялата необходима информация е предоставена на ищеца и той е бил наясно, че дължи освен възстановяване на отпуснатата по кредита сума, и лихва в размер на 700,00 лева. Като допълнителен аргумент излага, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от Договора, но той не е сторил това.

С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените искове.

Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор се установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване. Съгласно чл. 1 от Договора, размерът на кредита е 2000,00 лева, срок за погасяване 18 месеца, ГЛП 35%, ГПР 49,66%. Така общото задължение за главница и лихва е в размер на 2700,00 лева.

Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят декларира, че сам е избрал именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от Договора.

По делото не е представен договор за поръчителство, но е налице косвено доказателство в тази насока – изявление на ответника в издаденото от него Удостоверение за наличие на задължения, в което е посочено, че задължението на ищеца към 11.02.2022 г. включва и сума в размер на 1643,67 лева такса за банкова гаранция – услуга предоставена от партньор на „Фератум България“ ООД.

Представен е документ – Преддоговорна информация - стандартен европейски формат, съгласно който ГПР съдържа допускани, че Договорът ще остане валиден през целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него. Лихвения 2 процент остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната информация е посочено, че ГЛП е в размер на 41,00 %, което съществено се отличава от посоченото в Договора. Към преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е описана всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор от главница и възнаградителна лихва.

По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция за избор на гарант, определен от кредитодателят или „личан гарант/поръчител“, посочен от кредитополучателят.

По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи, което представя алтернативни изчисления за ГПР при включване в него на задължението към поръчителя и без него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на договор за потребителски кредит № 1068083/24.09.2021 г. за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК, респективно клаузата на чл. 5 от Договора, сключен между Б.

Д. Б. и „Фератум България“ ЕООД.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договора трябва да съдържа, като особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК.

Настоящият състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 - общия размер на кредита, т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т. 11 - условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това е така, защото съдът констатира съществено несъответствие между преддоговорната информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната информация е посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен погасителен план. Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по – нисък размер на възнаградителната лихва – 35%, но размерът като сума (700,00 лева) е възпроизведен от преддоговорната инфорщация. В Договора са уговорени 18 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е представен. Размерът на по – 3 ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в конкретния случай това също не е взето предвид.

Ето защо съдът приема, че Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и искът следва да бъде уважен. При този извод, съдът не дължи произнасяне по валидността на чл. 5 от Договора, както и по другите възражения, предявени като евентуални такива.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 169,80 лева за ДТ, 250,00 лева депозит за ВЛ и е претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат 177492004, в размер на 630,00 лева с ДДС.

При този изход от спора ответникът е няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № 1068083/24.09.2021 г.сключен между Б. Д. Б., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599403 е нищожен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Б. Д. Б. сума в размер на 419,80 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат 177492004 сума в размер на сума в размер на 630,00 лева с ДДС, разноски за оказаната безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4