Определение № 483 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600583 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, предл. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Б. Г., чрез защитника си, адв.

Д. Д., АК, Кюстендил, срещу определение № 93/18.03.2025 г. по нохд № 200/24 г. ОС, Кюстендил. С посочения по-горе съдебен акт частният жалбоподател Б. Г., на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, е осъден да заплати на частните обвинители И. Г. В., А. Н. В., Н. Г. В. направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение – по 6 хиляди лева на всеки един от тях. В частната жалба се поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението. Подчертава, че хонорарът, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висш адвокатски съвет, е 1500 лв., тримата частни обвинители се представляват от един и същи адвокат.

Позовава се на решение на СЕС по дело № С-438/22 г., което макар и по граждански казус, намира за приложим по аналогия и по наказателни казуси.

Сочи, че претендираният размер е четири пъти над минимума, претендира се в трикратен размер за всеки от частните обвинители, въпреки че са защитавани от един адвокат. Моли за отменяване на определението и отхвърляне на искането за присъждане на разноски. В условията на евентуалност моли изменяване на определението и намаляване под минималния размер от 1500 лв. претендираното от частните обвинители възнаграждение за адвокат.

ОП, Кюстендил, както и частните обвинители, след изпълнение на процедурата по чл. 345, ал. 3, вр. чл. 321 НПК, не изразяват становища по частната жалба.

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 342, ал. 1, предложение второ НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуална 1 допустима.

Апелативен съд, София, като се запозна с наведените в частната жалба оплаквания и обсъди доказателствата по делото, преценява атакуваното определение за постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него, като неоснователна, оставена без уважение.

Законосъобразен е постановеният от ОС, Кюстендил, правен извод, че са налице условията на процесуалната норма на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК за възлагане в тежест на осъдения Б. Г. на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от тримата частни обвинители за повереника им, адв. В. от САК.

Видно от доказателствата по делото, с пълномощно от 10.08.2023 г. наследниците на пострадалия Г. И. В. - И. Г. В., А. Н. В., Н. Г. В., упълномощили адв. А. В. от САК да ги защитава по ДП № 381/2023 г. , РУ, Кюстендил, до приключването му пред всички инстанции. С договор за правна помощ от същата дата било договорено възнаграждение от 1000 лв., платимо след приключване, като не са налице доказателства за заплащане на тази сума.

На 07.05.2024 г., датата на проведеното разпоредително заседание, били сключени договори за правна защита и съдействие между адв. В. и всеки един от конституираните като частни обвинители лица с договорено възнаграждение за процесуално представителство по нохд № 200/2024 г. по описа на ОС, Кюстендил в размер на 1000 лв., за всеки един от тях.

На 11.12.2024 г., датата на постановяване на присъдата, били сключени три договора между същите страни и предмет, но с размер на договорено възнаграждение 5000 лв. за всеки един от частните обвинители.

Така договорените суми, съответно в размери от 1000 лв. и по 5000 лв., били платени изцяло и „веднага“, което обстоятелство било вписано във всеки един от договорите.

Адв. В. осъществил процесуално представителство, защита и съдействие по ДП, както и пред производството пред ОС, Кюстендил, на всеки един от частните обвинители.

Производството по делото се развило в 5 съдебни заседания, в които адв.

В. участвал активно, защитавайки процесуалната позиция и права на частните обвинители.

Още преди провеждане на разпоредително заседание изразил писмено становище по всеки един от въпросите по чл. 248, ал. 11 т. 1-8 и ал. 2 НПК.

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „В“, пр. 1 НК /редакция ДВ, бр.

60/12 г./, се предвижда по закон наказание лишаване от свобода от две до шест години, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 93, т. 7 НК, се касае за тежко престъпление

Наред с изготвената на ДП автотехническа експертиза в съдебната фаза 2 на процеса била назначена и повторна разширена автотехническа експертиза, с последващо поставяне на допълнителна задача на експертите, което обстоятелство обусловило и по-утежнения ход на производството, характеризиращо се с немалка фактическа сложност.

С оглед на така очертаните релевантни обстоятелства, характеризиращи случая, Апелативният съд преценява неоснователност на наведеното в частната жалба оплакване за завишено определяне на адвокатското възнаграждение, обусловило, според жалбоподателя и незаконосъобразност на атакуваното определение.

На първо място, всеки адвокат има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, повеляват разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/, на която се позовава частният жалбоподател, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, което законово изискване в настоящия казус е изпълнено.

На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредбата, при защита на повече от едно лице възнаграждение за всяко защитавано лице се определя отделно, като без значение е дали процесуалното представителство се осъществява от един или от различни адвокати, който избор е поставен изцяло на свободната воля на страните, поради което е несподеляемо защитното възражение, че се дължи заплащане в общ размер от 1500 лв., определен за минимален, съгласно Наредбата и включващ възнаграждение за работата на адвоката и за тримата частни обвинители.

На трето място, разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата предвижда допълнително възнаграждение по 250 лв. за защита по наказателно дело с повече от две съдебни заседания, какъвто е настоящият казус – с общо пет съдебни заседания, едно от които е без даване ход на делото.

По тези съображения, Апелативната съдебна инстанция постанови извод, че така заплатеното възнаграждение от 6 хиляди лева от всеки един от частните обвинители, представляващо възнаграждение за адвокат, чието възстановяване, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, е възложено на осъдения подсъдим по реда на чл. 306, ал. 3, предл. 2 НПК, не е прекомерно и неразумно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което искането за отмяна на обжалваното определение, като незаконосъаобразно, не може да бъде удовлетворено.

Искането на частния жалбоподател за определяне на адвокатско възнаграждение под минимума по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, с позоваване 3 на решение на СЕС по дело № С-438/22 г., е несподеляемо.

Съгласно принципа на примат /предимство/ на правото на Съюза националният съд, в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост остави без приложение всяка национална уредба, която противоречи на разпоредба на правото на Съюза с директен ефект.

Така цитираната от защитата практика на СЕС обаче, касае обхвата на установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана, дадено споразумение да има за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, т. е. да има антиконкурентен характер и цел, като Съдът е постановил, че такъв характер има определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба.

Както бе посочено по-горе, спецификите на настоящия казус, наред с това че не касаят производство по граждански спор, не обосновават извод за непропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение с действителния обем и сложност на делото, необходимост от определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер, отказ от прилагане на националното право и определянето им под предвидените в националната правна уредба прагове.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т. 6 НПК, същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 93/18.03.2025 г. по нохд № 200/24 г. по описа на ОС, Кюстендил.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4