Решение № 3974 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3974 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100513767 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Р. Н. срещу Решение № 17344/26.09.2025 постановено по гр.д.

№ 649/2024 по описа на СРС, 119 състав, с което е признато за установено ,на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, че Р. Н. дължи на „Софийска вода“ АД , сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 57656/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, както следва: – на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите сумата от 1315,75 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за имот, находящ на адрес: гр.

София, ул. ********, за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., ведно със законната лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането; – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 167,94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.08.2018 г.

06.06.2021 г. Със същото решение е отхвърлен иска на „Софийска вода“ АД срещу Р. Н. до пълния предявен размер от 1399,75 лв. и за периода от 06.02.2018 г. до 30.06.2018 г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 203,72 лв. и за периода от 06.04.2018 г. до 03.08.2018 г. В отхвърлителната си част решението на СРС не е било обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: СРС неправилно приел, че между страните е възникнало облигационно отношение въз основа на неформален договор и общи условия, тъй като нямало представен писмен договор или индивидуално съгласие за присъединяване към Общите условия. Счита, че самото притежание на имот не пораждало автоматично задължение за изпълнение на договор за ВиК услуги. Твърди се, че понятието "потребител" предполагало реално ползване на услугите (§1, т.2, б. "а" ДР на ЗРВКУ), като по делото липсвали доказателства Р. Н. да е живял или ползвал имота през процесния период. Навежда, че липсвали и доказателства за реална доставка и потребление, тъй като вещото лице посочило, че липсва узаконен водомер от 2010 г., а разходът бил определян на база "един обитател", което означавало че 1 начисленията били извършени по фиктивен/нормативен критерий, а не по реално отчитане.

В случая доказателствената тежест за реалното предоставяне на услугата и действителния обем лежела върху ищеца, като липсата на отчетен водомер не можела да обвърже абоната да заплати начислени суми. Посочва, че заключението на експертизата се основавало на служебни данни, предоставени едностранно от ищеца, без възможност за контрол. Твърди, че ищецът не доказал точните падежи на всяко отделно задължение, като при липса на тези доказателства, не можело да се приеме, че вземанията след 01.07.2018 г. не са погасени по давност.По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли така предявените искове.

В законустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните през исковия период и за процесния имот, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за процесния период и тяхната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по повод предоставяне на В и К услуги, ищецът е успял да установи, стойността на доставените от него услуги, но поради изтекла давност за вземанията му за периода от 06.02.2018 г. до 30.06.2018 г. искът му е бил отхвърлен за горницата над 1315,75 лв. до пълно претендирания размер от 1399,75 лв., които суми представляват стойността на потребени ВиК услуги за имота, а искът му за мораторната лихва върху главницата е бил отхвърлен за горницата над 167,94 лв. до пълния предявен размер от 203,72 лв.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона 2 се съдържа легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги, като съгласно б.

"а" от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. "б" от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право. Нормата на чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.

В конкретния случай по делото е представена справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице в Служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998 г. до 06.05.2021 г. за ответника . От нея се установява, че на 12.12.2001 г. Р. М. Н. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ********, като по делото няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице преди или по време на процесния период – от 06.02.2018 г. до 07.05.2021 г. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. По изложените съображения съдът не намира за основателно оплакването на въззивника, че между страните не е възникнало облигационно отношение.

На следващо място спорен е въпросът и за стойността на реално доставените от ответветника В и К услуги. Съобразно назначената по делото и неоспорена комплексна съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертиза, процесния имот е водоснабден, липсват данни за отказ от ВиК услуги, като поради неизпълнено от ответника предписание, връчено с Контролен лист № 0105312 от 03.02.2010 г , считано от 03.05.2010г.до настоящия момент разходът на вода в жилището се определя "на база" брой живущи (1 лице). От представения по делото талон за пломбиране на водомери № 2549 от 26.09.2022 г. носещ името и подписа на ответника, се установява, че годността на монтираните в жилището водомери е изтекла през 2010 г., като на тяхно място са монтирани нови през 2022 г.

Съгласно 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като на всяко тримесечие нормата се увеличава с по 1 куб. м. на обитател, до монтирането на водомер в имота /чл. 39, ал. 6/. Следователно по този ред се определя единствено количеството на ВиК услуги за потребителите, чието потребление не може да бъде отчетено поради липса на монтиран водомер в имота, както и по аргумент за по3 силното основание – на потребителите, чиито водомери не представляват годен измерител поради повреда или липса на метрологична годност. Начислението в тези случаи е нормативно определено. От изложеното по- горе следва, че за процесния период 06.02.2018 г. до 07.05.2021 г. в имота на ответника е липсвал годен водомер, тъй като годността на монтираните в жилището водомери е изтекла през 2010 г., респ. ищецът правилно е изчислил разходът на вода в жилището „ на база“. От назначената по делото експертиза се установява, че ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, техния обем е 547.095 куб.м., а стойността им 1466,65лв. От изложеното следва, че ищцовото дружество е успяло да установи реалното доставяне на В и К услуги, поради което правилно първата инстанция е уважила така предявения иск. С оглед на това съдът не намира за основателно оплакването на въззивника, че липсата на отчетен водомер не можела да обвърже абоната да заплати начислени суми.