Решение № 765 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Бедросян при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Мариета Бедросян Гражданско дело № 20255300103358 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК.

Ищцата

Е.

В.

К.,

ЕГН

**********, от

**************************************************, чрез адв. И. Б., е предявила срещу ответника К. В. Б., ЕГН **********, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК с цена на иска от 25 000 USD.

Твърди, че въз основа на Запис на заповед от 08.09.2000 г. се е задължила да плати на ответника без протест и без разноски сумата 25 000 USD с падеж 11.12.2000 г. През 2006 г. по молба на ответника е образувано изп.д.№ 2225/2006 г. на ДСИ, 2-ри район, ПРС, а след това – изп.д.№ 654/2012 г. на ЧСИ, рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив.

На 18.07.2006 г. по искова молба на ищцата е било образувано гр.д.№ 1848/2006 г., ПОС, потвърдено с Решение № 374/24.03.2010 г. на ПАС, влязло в сила на 25.03.2011 г.

Твърди, че задължението й по този запис на заповед е частно- правно между физически лица и е погасено по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД общият давностен срок за парично задължение е 5 г. Задължението на ищцата не е отсрочено или разсрочено, поради което в случая е приложима абсолютната 10-годишна давност по чл. 112 от ЗЗД, според който с изтичането 1 на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, като не са налице изключенията по чл. 112, ал. 2 от ЗЗД.

За процесния запис на заповед погасителната давност започва да тече от момента на изискуемостта на вземането – 11.12.2000 г. и е изтекла на 11.12.2010 г.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 25 000 USD по Запис на заповед от 08.09.2000 г. с падеж 11.12.2000 г., тъй като вземането е погасено по давност, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът К. В. Б., ЕГН **********, от гр.

*****************************************************, чрез адв. Д. Д., е подал отговор, в който заявява, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като ищцата няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за погасяване на вземането по давност, тъй като той по никакъв начин не е търсил изпълнение на задължението, нито е предприемал изпълнителни действия, тъй като вземането му е погасено по давност.

Ето защо моли съда да прекрати производството като недопустимо, ведно с присъждане на разноски в негова полза, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът по никакъв начин не е дал повод за завеждане на настоящия иск и признава, че вземането му е погасено по давност.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора.

В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. Не ангажира доказателства.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор за факти, като от приложеното изп.д.№ 2225/2006 2 г., ДСИ, 2-ри район при ПРС, изпратено по подсъдност и образувано като изп.д.№ 654/2012 г. на ЧСИ М.О., рег.№ *** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на ответника К. В. Б. и изпълнителен лист от 15.12.2003 г., издаден по гр.д.№ 09885/2003 г., СРС, ТСК, 56 с., въз основа на Определение от 15.12.2003 г. по същото дело, с което Е. В. К. е осъдена на основание чл. 237, б.“е“ от ГПК (отм.) да заплати на К. Б. сумата 25 000 щ.д., дължима по Запис на заповед, издаден в гр. София на 08.09.2000 г. с падеж 11.12.2000 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2003 г. до окончателното плащане.

Тъй като взискателят К. Б. не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 г., считано от последното валидно извършено изпълнително действие на 11.11.2015 г., с Постановление от 25.11.2024 г. на ЧСИ М.О., рег.№ *** на КЧСИ, изпълнителното производство по изп.д.№ 654/2012 г. на същия ЧСИ, е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, поради перемпция.

От приложените запазени документи по гр.д.№ 1848/2006 г., ПОС, 2 гр.с., е видно, че с влязло в сила на 25.03.2011 г. Решение № 1432/29.07.2009 г. по гр.д.№ 1848/2006 г., ПОС, 2 гр.с., е отхвърлен предявения от Е. В. К. срещу К. В. Б. отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 25 000 щ.д., дължима по Запис на заповед от 08.09.2000 г. с падеж 10.11.2000 г., като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на разноски.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Според чл. 124, ал. 1 от ГПК, в секи може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно свое право, когато има интерес от това. В случая ищцата има правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск, тъй като институтът на давността не се прилага служебно, а само чрез възражение, поради което тя има правен интерес от установяване с влязло в сила съдебно решение на недължимостта на вземането на ответника по записа на заповед от 08.09.2000 г. Ето защо възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно и следва да се остави без уважение, в който смисъл съдът се е произнесъл и с Определение № 642/09.03.2026 г.

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, отрицателният установителен иск по чл.

439 от ГПК е предявен от активно легитимирана страна – длъжника по изп.д.

№ 654/2012 г. на ЧСИ М.О., рег.№ *** на КЧСИ, срещу взискателя по същото – К. Б., и е процесуално допустим.

3

Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е ОСНОВАТЕЛЕН.

За да се уважи иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

В случая няма спор, че образуваното изпълнително производство по изп.д.№ 654/2012 г. е било прекратено с Постановление от 25.11.2024 г. на ЧСИ М.О., рег.№ *** на КЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила на 11.11.2017 г. перемпция, считано 2 години от извършване на последното валидно изпълнително действие на 11.11.2015 г. , поради което правото на взискателя за принудително събиране на вземането по изпълнителния лист от 15.12.2003 г. на СРС е погасено по давност.

Наред с това, съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗД, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Ето защо, дължимостта на вземането по процесния изпълнителен лист от 15.12.2003 г. на СРС е погасена по давност, независимо от водените между страните граждански дела за същото вземане, които прекъсват давността, съгласно чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, тъй като от падежа на вземането на 11.12.2000 г. по Записа на заповед от 08.09.2000 г. е изтекла на 11.12.2010 г. абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл. 112, ал. 1 от ЗЗД и няма данни това вземане да е било отсрочено или разсрочено, както и не са налице изключенията по чл. 112, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК е доказан и основателен и следва да се уважи, тъй като след приключване на съдебното дирене в производството пред СРС през 2003 г., по което е издадено изпълнителното основание, вземането на взискателя е било погасено с абсолютната 10годишна давност.

На основание чл. 78, ал. 2 и чл. 80 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от последния разноски по съдебното производство в размер на 2 600 евро – платено адв. възнаграждение, тъй като той не е дал 4 повод за завеждане на делото и е признал още в отговора, че вземането му е погасено по давност.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК по отношение на К. В. Б., ЕГН **********, от гр.

*****************************************************, чрез адв. Д. Д., в качеството му на взискател по изп.д.№ 654/2012 г. на ЧСИ М.О., рег.№ *** на КЧСИ, и като кредитор по изпълнителен лист от 15.12.2003 г., издаден по гр.д.№ 09885/2003 г., СРС, ТСК, 56 с., въз основа на Определение от 15.12.2003 г. по същото дело, с което Е. В. К. е осъдена на основание чл. 237, б.“е“ от ГПК (отм.) да м у заплати сумата 25 000 щ.д., дължима по Запис на заповед, издаден в гр. София на 08.09.2000 г. с падеж 11.12.2000 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2003 г. до окончателното плащане, че длъжникът

Е.

В.

К.,

ЕГН

**********, от

**************************************************, чрез адв. И. Б., НЕ дължи посочената сума, тъй като е погасена по давност, съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗД.

О С Ъ Ж Д А Е.

В.

К.,

ЕГН

**********, от

**************************************************, чрез адв. И. Б., да заплати на

К.

В.

Б.,