Решение № 5081 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5081 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330103695 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ГПК.

Ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Цариградско шосе” № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от членовете на УС- В.Т. и З.И., чрез пълномощник адв. Р. Ц., против В. Л. В., ЕГН: **********, от ************************, за признаване на установено, че дължи присъдените по частно гр. дело № 6887/ 2022 г. на ПРС, IV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3843/ 28.05.2022 г., суми, както следва: главница в размер на 391, 61 лева с ДДС, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 10.10.2021 г.- 10.01.2022 г., отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ************************, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.11.2021 г.- 28.03.2022 г. в размер на 9, 53 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 06.04.2022 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът продавал ел. енергия, за което притежавал лицензия, като между страните имало облигационни правоотношения, възникнали по силата на открита партида за доставка на ел. енергия и съгласно публични и общоизвестни ОУ. За периода 10.10.2021 г.- 10.01.2022 г. ищецът доставил на ответника на адрес:

************************, ел. енергия, която не била платена. По случая се издали следните три фактури, които индивидуализирали задължението по размер, падеж и периоди:

1 фактура № 325793611/ 15.11.2021 г. за сумата от 98, 93 лева, по която се дължи и мораторна лихва от 3, 26 лева; фактура № 327595023/ 15.12.2021 г. за сумата от 172, 58 лева, по която се дължи и мораторна лихва от 4, 27 лева; фактура № 329113265/ 14.01.2022 г. за сумата от 120, 10 лева, по която се дължи и мораторна лихва от 2 лева. Задълженията по фактурите станали изискуеми, като съгласно ОУ срокът за плащане бил 10- дневен, след което вземането ставало ликвидно и изискуемо, като неполучаването на съобщение не освобождавало потребителя от задължението му да плати. За събиране на дължимите суми, се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело такава била издадена, но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. Прави се искане за неприсъствено решение. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения на ответника особен представител е депозирал писмен отговор. На първо място се твърди, че ищецът не доказвал своята активна легитимация, като носител на права, свързани с продажба на ел. енергия. Отделно, не се доказвала и пасивната легитимация, а именно- че ответникът е потребител (като собственик, ползвател и т.н.) на ел. енергия. На второ място, нямало данни дали ответникът е бил уведомен за процесните фактури, а и не ставало ясно дали те не са платени. Останалите приложени извлечения били неразбираеми и не доказвали наличие на задължения за процесния период. Липсвала и индивидуализация на претенциите по отделните три вземания. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез особения представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3843/ 28.05.2022 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6887/ 2022 г. на ПРС, IV гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 391, 61 лева с ДДС, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 10.10.2021 г.10.01.2022 г., отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ************************, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.11.2021 г.- 28.03.2022 г. в размер на 9, 53 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 06.04.2022 г. до окончателното погасяване и разноските по заповедното производство в общ размер на 110 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е 2 допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са представени справка за консумация на клиент, както и справка- извлечение за начислени задължения и постъпили плащания.

Видно от справка от Агенция по вписванията, ответникът е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот- апартамент, находящ се в ************************, с площ от 37, 840 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 3, 76 кв.м.

Приети за и процесните три фактури с № 325793611/ 15.11.2021 г. за сумата от 98, 93 лева, с № 327595023/ 15.12.2021 г. за сумата от 172, 58 лева и № 329113265/ 14.01.2022 г. за сумата от 120, 10 лева.

Представени са и Общите условия на ищеца по договорите за продажба на ел. енергия, както и лицензии за доставка на ел. енергия и за търговия с ел. енергия.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след съответни документални проверки е установило, че ответникът имал открита партида № ******** за обект с идентификатор ************************, като между страните съществували дългогодишни взаимоотношения и плащания по предходни фактури.

Процесните фактури били надлежно осчетоводени, счетоводството на дружеството било редовно водено, като общото задължение на ответника по тези три фактури било в размер на 391, 61 лева и по тях нямало плащания. Предвид забавата, се дължала и мораторна лихва в общ размер на 9, 51 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото, че ищецът продава ел. енергия на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на съответната територия, за която има лицензия,като същата е представена.

Според нормата на чл. 98а от ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 53 ал. 1, изречение второ от общите условия на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Потребител на ел. енергията по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ОУ е физическо лице, собственик на електрифициран имот. Видно от наличната по делото справка от Агенцията по вписванията, ответникът е собственик на идеална част от присъединен към мрежата имот, поради което той има качеството клиент на дружеството. Според приетата ССчЕ, вещото лице е установило при документалната си проверка, че ответникът има открита партида, като за имота му е имало и предходно издадени фактури назад във времето, 3 задълженията по които са били погасени, т.е. правоотношението между страните е съществувало и по- рано. Съгласно чл. 13 т. 1 от ОУ потребителят има задължението да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия, като според чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ОУ плащанията следва да са веднъж месечно, по съответно утвърдените от държавния регулатор цени, в срок от 10 дни, след което се начислява и лихва за забава. Вещото лице е установило, че трите процесни фактури са останали неплатени, като тези фактури са надлежно осчетоводени и счетоводството на дружеството е редовно водено. За задълженията на ответника са приети справка за консумацията и извлечение за начисления за обекта, като заедно със съдържанието на фактурите за количеството и стойността на доставената ел. енергия и цената й, те сформират задълженията на ответника. Вещото лице е изчислило, че размерът на главницата по трите фактури е общо 391, 61 лева, а на лихвата за забава- 9, 51 лева, които суми съвпадат с търсените по исковата молба и при така изложените обстоятелства претенцията се явява напълно доказана, както по основание, така и по размер.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени- внесена държавни такса в размер на 25 лева, възнаграждение за назначения особен представител на ответника в размер на 400 лева, депозит за вещо лице по допуснатата ССеЕ в размер на 150 лева, както и адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер от 480 лева с ДДС, на основание чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. параграф 2а от ДР на Наредбата. Ответникът е представляван от особен представител в процеса, на когото се дължи внесеният депозит без значение от изхода на делото, като на адвоката ще бъде издаден РКО за съответната сума.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3843/ 28.05.2022 г., издадена по частно гр. дело № 6887/ 2022 г. на ПРС, IV гр. с-в, В. Л. В., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл.

БенчМарк Бизнес Център, представлявано от членовете на УС- В.Т. и З.И., следните суми за начислена електрическа енергия: главница в общ размер на 391, 61 (триста деветдесет и 4 един лева и шестдесет и една стотинки) лева с ДДС, представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за периода 10.10.2021 г.- 10.01.2022 г., отнасяща се за обект на потребление кл. № ********, находящ се в ************************ и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.11.2021 г.- 28.03.2022 г. в размер на 9, 53 (девет лева и петдесет и три стотинки) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 06.04.2022 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА В. Л. В., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от членовете на УС- В.Т. и З.И., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) левадържавна такса и сумата от 85 (осемдесет и пет) лева- адвокатско възнаграждение, както и направените по настоящото дело разноски, както следва: 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса, 400 (четиристотин) лева- възнаграждение за назначения на ответника особен представител, 150 (сто и петдесет) лева- внесен депозит за вещо лице и 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.