Решение № 152 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20225300601859 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Разпореждане № 4596/21.07.2022г., постановено по НЧХД № 3081/2022г., РС - Пловдив, 9 н.с., е прекратил наказателното производство по посоченото дело, образувано по тъжба на В. К. Х. от гр. П., с която е повдигнато обвинение срещу Д. П. П..

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба на адв. М., повереник на тъжителя, с която по изложените в нея съображения се твърди, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Иска се същото да бъде отменено и делото върнато на РС – Пловдив за разглеждане на тъжбата.

Жалбата е подадена в срок, отговаря на изискванията на НПК. Спазена е процедурата във връзка с движението й.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител В.

Х., редовно уведомен, не се явява, като за същия участва адв. Е.В., която поддържа така депозираната жалба и моли да се уважи.

Подсъдимият – Д. П., редовно призован не се явява.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Пловдив като първа инстанция е бил сезиран с тъжба вх.

1

№ 44207/01.06.2022г., депозирана от В. К. Х., чрез адв. А. М. с която се е искало ангажиране наказателната отговорност на Д. П. П. за престъпление, квалифицирано като такова по чл. 216 ал.4 от НК.

С Разпореждане № 4596/21.07.2022г., постановено по НЧХД № 3081/2022г., РС - Пловдив, 9 н.с., е прекратил наказателното производство по посоченото дело, а въззивната инстанция е сезирана с процесната жалба.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване, защото т.к. са налице предпоставките на чл. 250 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.5 т.2 от НПК, е правилен.

Коректно е посочено, че в производствата по тъжба на пострадалия функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От тук следва, че в правомощията на съдиятадокладчик е и да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното обвинение – чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай че това не е така – да прекрати наказателното производство

Оценъчната дейност на съдията-докладчик дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, по необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които могат да се подведат под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от частния тъжител факти към материалния закон представлява необходима предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на 2 пострадалия.

Описанието на обстоятелствата, при които е извършено деянието са от значение и за възможността предаденото на съд лице да разбере предявеното му обвинение и да е в състояние да организира защитата си.

Констатираните обаче от районен съд пороци, са правилно оценени и налагат извод за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Въззивната инстанция е солидарна със заключението на ПРС, относно следното :

В частната тъжба действително се посочва, че на 15.07.2021г., в гр.Пловдив, тъжителят Х. влязъл в спор с Д. П. П., който бил *** в СОТ „***“, по повод желание на Х. да премине през място, през което П. отказвал да го пусне. Твърди се, че при възникналия спор Х. решил да заснеме случката с мобилния си телефон, при което П. го изтръгнал от ръката му и го ударил със сила в земята, в следствие на което вещта претърпяла повреди.

Въз основа на изложеното, Районен съд е установил, че в частната тъжба е налице описание на престъпление по чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, вр. чл.142, ал.2, т.6 от НК, като в нея изначално се посочва, че деянието е извършено от лице, което се занимава с ***на дейност, доколкото жалбоподателят описва, че П. бил *** в СОТ „***“ и поводът за инцидента бил именно този, че П. не искал да го пусне да премине през място, което охранявал.

Както правилно е установено от първата инстанция, в изброяването обаче на чл.218в от НК не фигурира хипотезата на чл.216, ал.5 от НК (а само тези на чл.216, ал.4 и ал.6 от НК), поради което и при престъплението по чл.216, ал.5 от НК наказателното преследване не се възбужда по тъжба на пострадалия.

Освен това, точен е изводът, че описанието на престъплението като такова от общ, а не от частен характер, е налице в самата тъжба, поради което и съдът правилно е прекратил производството, тъй като липсват основания за образуване на такова за престъпление от частен характер. Въведените възражения с въззивната жалбата, че независимо от описаното в тъжбата, се е посочило, че се повдига обвинение по чл. 216 ал.4 вр. ал.1 от НК, което е престъпление от частен характер, не може да се споделят. Ноторно е известно, че в производствата по тъжба на пострадалия функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията 3 на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата не само трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, но и следва да описва обстоятелствата на престъплението. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, а не така както се възприема от страна на тъжителя.

На последно място, касателно наличното в кориците на делото Постановление на РП гр. Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство – коректно е подчертано от първата инстанция, че същото по никакъв начин не ограничава правото на В. К. Х., в качеството му на пострадал, т.к. същият има възможността по чл.213, ал.1 от НПК да обжалва Постановлението за отказ да се образува досъдебното производство от 17.12.2021г., ако не е съгласен с изводите в същото.

Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като е обоснован и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.

Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 от НПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4596/21.07.2022г., постановено по НЧХД № 3081/2022г., РС - Пловдив, 9 н.с.

Да се съобщи на частния тъжител и повереника му, както и на подсъдимия и неговия защитник.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4