Протокол № 1563 от 17.09.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1563 гр. Пазарджик, 17.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220104446 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата М. Д. Н. - редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се лично в съдебната зала и с адв. М. Т. И. - С., редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.

Ответникът А. Е. М. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява лично, за него се явява адв. А. Г. Г., надлежно упълномощен.

Вещото лице М. К. – редовно призована, явява се в съдебната зала.

АДВ.И.-С.: Уважаеми господин Председател, моля да дадете ход на делото, няма процесуална пречка.

АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ.И.-С.: Уважаеми господин Председател, запозната съм с постъпилата в срок експертиза, да изслушаме вещото лице. Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, аз имам искане за приемане на документ и за спиране на делото, но след изслушване на експертизата и 1 вещото лице.

СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение по извършена съдебно-психологична експертиза от вещото лице М. К. с вх. №23689 от 01.09.2025г. Заключението е постъпило в законоустановения срок съгласно изискванията на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да пристъпи към изслушване на вещото лице.

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО

ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

М. И. К. – на 46 години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, висше образование, без родство и без служебни отношения със страните по делото.

Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.

Поддържам изготвеното от мен заключение.

Аз лично съм събеседвала с детето. Събеседването с детето протече самостоятелно без присъствието на родителите за да избегнем възможността за някакви субективни намеси. Детето е с нормално емоционалнопсихологическо и интелектуално развитие, като за възрастта си прави впечатление развитите характерови особености, проявява спокойствие, желания за контакт, споделя свободно мисли и преживявания и емоции. Не се долавят някакви външни силно сугестивни влияния върху детето. За възрастта в която се намира Е. – единадесет години, прави впечатление доста високо ниво на комуникативно, емоционално и интелектуално развитие, тя е едно умно, възпитано, интелигентно и уравновесено дете. Бих казала, че с нея лесно се създава доверителна връзка, не е склонна да преиначава мислите си, факти и обстоятелства.

В конкретния случай за Е., моето мнение за всичко което каза, е че това е нейното лично, конкретно мнение за ситуацията в която се намира, за отношенията в семейството, за комуникацията й не само с родителите, а и с разширения си семеен кръг. За мнението си цитира много примери, дава примери за случки, за неща, които са се случили в живота й, близки събития, които са повлияли на решението й къде да живее през по-голямата част от 2 времето. Не се долавя негативно отношение към бащата, а по-скоро неправилна комуникация. Детето е надраснало възрастта си, иска да бъде приемано като личност и възрастен, който има мнение и мнението й иска да бъде чуто.

По отношение на това как съм установила единия от факторите, който е повлиял за емоционалното състояние на детето, конкретно кога бащата е признавал алкохолна употреба, макар пряко да я отрича, както е посочено на стр.35 от заключението - Е. сподели, че първата седмица след като се върне бащата от чужбина, той се държи добре с нея, не употребява алкохол, но от втората седмица бащата започва да употребява алкохол, като дори бабата по бащина линия я информира какъв алкохол си купува бащата и детето казва, че тогава бащата започва да се държи странно, не агресивно, но различно, променя се поведението му. По принцип бащата отрече употребата на алкохол, но когато имаме данни и от бабата и от детето, че има такава употреба кредитираме на доверие мнението на бабата и на детето. Бащата казва: “Аз не пия“, но когато е в заведение или някъде, когато излезе предполагаме, че има такава употреба, защото нямаме друга причина да приемем, че поведението му се променя. Когато човек е пил алкохол, това много лесно се установява, дори от малките деца, а тя не е малка, на единадесет години е и тя вече е завършила нейното емоционално развитие, много добре може да разбере кога човек е употребил или не е употребил алкохол, щом дори детето вижда личностната промяна, ясно е че има причина за това. Нямаме данни да е употребил нещо друго. Бащата отрича да употребява алкохол. Може би беше приел прекалено емоционално, че е обвинен, че е употребявал алкохол и се държи по-различно, според мен това го е наранило и за това е решил да отрича, че нищо пък не пие, малко е съмнително в тази ситуация. Не сме изследвали дали пие или не. Бащата отрича, че употребява алкохол. При беседата в моето психологично изследване бащата отрича да употребява алкохол. В материалите по делото има такива данни, че бащата употребява алкохол. Не мога да цитирам. Може да заключим, че бащата не признава, че употребява алкохол.

Че са налице останалите фактори, установих чрез беседата, материалите по делото, всичко с което съм се запознала като информация по делото. Когато имаме двама свидетели, че лице употребява алкохол, ние приемаме, че е много вероятно това да е така.

3

Останалите фактори са установени от психологическото изследване и беседата с детето. Нестабилното поведение е в резултат от реакциите на бащата при комуникацията с детето. Няма такава тестова методика, която да изследва нестабилно поведение.

В конкретния случай не допускам вариант детето да е преиначил всичката информация, която е дало по време на беседата. Не виждам каква би била причината детето да преиначава някаква информация, стимул – реакция, „какво ще получа аз, ако променя тази информация“.

Научния метод, чрез който се придобива информацията е беседата, тестовите изследвания, лонгитюдното изследване , беседата с детето - в случая не допускам, че детето не казва истината, аз нямам никакви индикации, че детето не казва истината, когато детето не казва истината има индикации.

Детето казва истината на 100 % както то я възприема.

Научния метод, който ни води до този резултат, току що ги обясних - беседа, лонгитюдното изследване, тестови изследвания.

Нормално е децата да се влияят от възрастните с които живеят, когато детето живее с майката то вижда, чува, усеща комуникацията между възрастните.

Вижда, че е нарушено общуването и нормално да бъде повлияно. Това влияние не е в посока да се отчуждава детето от бащата, а по-скоро, че е посилно емоционално привързано към майката, повече се разбират чисто житейски, емоционално, чувства се приета, разбрана, майката я подкрепя в нейните решения.

Не съм провеждала беседа с бабата и дядото по бащина линия. Стигнала съм до извода, че от страна на бабата и на дядото е осъществено влияние, тъй като детето доста подробно разказва влиянието на бабата и дядото, на база беседата с детето.

Не мога да цитирам конкретно какви разговори във „Вайбър“ бащата е провеждал с детето, мога да цитирам какво са споделили детето и бащата.

Детето казва, че бащата звъни, че тя не винаги има желание да да разговаря с него, казва му: „може ли да се чуем по-късно“, неговата реакция е малко поостра. Бащата споделя, че когато комуникират във „Вайбър“, но аз останах с впечатление, че не са писали, а аудио разговор, детето е лаконично, няма желание да споделя, не могат да водят пълноценен диалог. Разговорите са шаблонни – „Как си? Добре ли си? Какво правиш?“, това са ми цитирали.

4

Точно заради това, точно заради съдържанието, което те са цитирали, кратки разговори, без много емоционално-информативна украска, които са много рядко осъществени, не се осъществяват в повечето случаи. Би трябвало тези разговори да са по-продължителни, по-информативни, как е минал денят, да разкаже нещо детето.

АДВ.Г.: Господин Съдия, аз считам, че следва да се възложи допълнителна експертиза, тъй като на първо място, на първият въпрос въобще не е отговорено. Първият въпрос е „Отчуждавано ли е детето от бащата?“.

Въпроса има за цел да изясни извършвано ли е влияние от друго лице върху детето, а отговора е че детето е отчуждено, т.е. отчуждено е като състояние в момента, но няма отговор на въпроса „Отчуждавано ли е?“ В.Л. К.: Детето е отчуждено не в резултат на чуждо влияние от друго лице, а в резултат на отношението му с неговия баща.

АДВ.Г.: Заключението е писмено, и на въпроса отчуждавано ли е детето, имате отговор, че детето е отчуждено, като състояние, но нямаме отговор, от друго лице дали е отчуждавано. Моля съда да възложи допълнителна експертиза, която писмено да отговори на въпроса и също така с оглед на днес дадените отговори на вещото лице, не следва да се приема заключението, тъй като ние установихме, че то не се обосновава на научни методи, а по-скоро на лична преценка на самото вещо лице, в качеството си на човек е действало вещото лице, а не на учен, не са използвани научни методи и преценката на вещото лице го е довело до извод, че детето казва истината и ако детето казва истината, то заключението е че майката не го отчуждава. По тези съображения, моля съда, да не се приема заключението по втория въпрос, а по първия въпрос допълнителна експертиза искаме.

В.Л. К.: Уважаеми господин Съдия, като вещо лице, аз тук се явявам с всички научни методи по които съм обучавана в продължение на много години и в много университети и мисля, че на базата на моето специализирано обучение, всичко което съм казала тук е научно обосновано и не мисля, че друго вещо лице би използвало други методи, които са по-научно обосновани от тези по които аз съм обучена.

АДВ.Г.: Ние към вещото лице нямаме претенции, просто по самото заключение, безспорно се установи, че един от факторите на страница 35, то самото вещо лице го призна преди малко, той въобще не съществува, това е 5 призната от бащата алкохолна употреба. То се установи, че бащата не е признал за такова нещо, а пък вещото лице го е използвало като фактор из основа на който да даде заключение, то се установи, че е неправилно. Също така, аз считам, че без да разбирам от материята на вещото лице, тези разговори в които бащата да пита детето „добре ли си, как си?„ не са несъдържателни, аз така го разбирам, родители сме все пак. За мен тези разговори поддържат контакта с детето и така би трябвало да се преодолява отчуждението. Правилно е действал бащата като е питал детето му дали е добре и не считам, че заключението трябва да се приеме.

АДВ.И.-С.: Моля да оставите без уважение искането на ответната страна за назначаването на допълнителна експертиза. Вещото лице К. регламентирано, пълно, всестранно е отговорила на поставените именно от процесуалният представител на ответника задачи. Същата е отговорила писмено, подробно в изложеното заключение, изследвала е всички фактори, които влияят върху отчуждението на детето спрямо неговия баща, като сред тези фактори не е само алкохолната употреба на която акцентира ответната страна. По отношение на научните методи - също са описани, вещото лице обясни и днес в съдебно заседание, какви методи е използвало, какви начини и в същото време тя е не само човек, а специалист със съответните научни знания, практика и опит за да може обосновано да отговори на така поставените задачи. Адвокат Г. призна, че не познава материята, в същото време прави разсъждения по същество на спора. Съдът ще прецени до колко някои от изводите на вещото лице съответстват на събраните по делото доказателства. Нейните впечатления са единствено и само от личното събеседване с лицата и разпита на свидетелите в съдебно заседание.