Решение № 16 от 25.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Балчик, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20253210100784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от И. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 443.30 лв., представляваща главница - незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019 г., както и сумата от 360 лв. за присъдените разноски по ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, вземанията за които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. д. №*** по описа на ЧСИ Д.И. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Д., образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.

П о твърдения в исковата молба, със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, ищецът е осъден да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 443.30 лв., представляваща главница за неизплатено задължение по фактури, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019 г., както сумата от 385 лв. за разноски по делото, от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист от 03.12.2019 г., послужил за образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.И. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие 1

Окръжен съд - Д.. Поради настъпила перемпция последвало прекратяване на изпълнителното дело на 08.08.2024 г. и връщане на оригиналния изпълнителен лист на взискателя. Ищецът излага, че последното изпълнително действие, което е имало ефект на прекъсване на погасителната давност, е извършено на 20.07.2020 г., което е изрично отбелязано от съдебния изпълнител върху самия изпълнителен лист при прекратяване на първото дело. Поддържа, че от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист на 11.09.2025 г. ответното дружество е инициирало образуване на ново изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.И. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Д..

Счита, че давността е изтекла още на 20.07.2025 г. и към момента на повторното предприемане на принудителни мерки вземането е било вече погасено. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и претендира сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта на издаване на изпълнителния лист и образуването на изпълнителните дела. Изтъква, че в рамките на първото изпълнително дело - на 14.02.2022 г. взискателят е подал молба до ЧСИ Д.И., с която е поискал извършване на нови справки за имущественото състояние на длъжника и е направил изрични искания за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение, както и насрочване на опис на движими вещи. Позовава се на задължителната практика на ВКС, съгласно която искането за прилагане на нов изпълнителен способ прекъсва давността, независимо дали впоследствие този способ е бил успешно реализиран. Излага, че молбата от 14.02.2022 г., съдържаща искане за конкретни изпълнителни действия, е прекъснала течащата давност и от този момент е започнал нов петгодишен срок, който би изтекъл едва през февруари 2027 г. Подчертава, че перемпцията на изпълнителното дело, констатирана през 2024 г., не заличава материалноправните последици на действията, извършени преди нейното настъпване. Намира, че образуването на второто изпълнително дело през септември 2025 г. се явява напълно своевременно и в рамките на законовия давностен срок. Сочи още, че давността не тече по време на настоящия съдебен процес. По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба вх. № 745/05.02.2026 г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. С молба вх.

№ 811/10.02.2026 г. поддържа искането за отхвърляне на исковата претенция.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик е издаден изпълнителен лист, с който ищецът И. Й. Д. е осъден да 2 заплати на ответника „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) процесните суми за главница за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски от 443.30 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019 г., както разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 360 лв. Същото се установява и от приобщения изпълнителен лист №465/03.12.2019 г. (л. 10).

От материалите по приобщеното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.И. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Д. се изяснява, че същото е образувано по молба на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу ищеца И. Й. Д. въз основа на издадения изпълнителен лист, като взискателят е отправил искане за налагане на запор на вземания на длъжника. В хода на принудителното изпълнение са извършени следните изпълнителни действия: на 20.07.2020 г. са наложени запори върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД (л. 22 от изп. дело) и „Уникредит Булбанк“ АД (л. 23 от изп. дело), както и запор върху всякакъв вид възнаграждение за труд, в т. ч. възнаграждение по трудов договор, договор за управление и контрол, граждански договор, служебно правоотношение, получени от „Поли Йорд“ ЕООД (л. 24 от изп. дело). С молба вх. № 01768/14.02.2022 г. взискателят е поискал извършване на нови справки за имущественото състояние на длъжника и е направил изрични искания за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение, както и насрочване на опис на движими вещи. С постановление от 08.04.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и са вдигнати наложените възбрани и запори.

Видно от материалите по приобщеното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.И. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Д., въз основа на изпълнителния лист от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 818/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик ответникът е предприел ново принудително изпълнение срещу ищеца, като изпълнителното дело е образувано на 11.09.2025 г. и по същото са предприети изпълнителни действия като са наложени запори върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с „БАНКА ДСК“ АД (л. 24 от изп. дело) и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД (л. 26 от изп. дело).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и 3 главно доказване на тези факти.

В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно изтекла погасителна давност за вземанията, като се позовава на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се установява наличието на образувани две изпълнителни производства за принудително събиране на вземанията - предмет на иска, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение.

Правният спор се съсредоточава върху приложимия давностен срок за погасяване на процесните вземания.

Настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни по правни последици на съдебно решение, респ. за установените в заповедното производство вземания да се приложи регламентираната в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Този извод следва от обстоятелството, че както осъдителните съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК имат, освен изпълнителна сила, още и установително действие и стабилитет. След влизането им в сила е недопустимо воденето на последващ съдебен процес за същото вземане между същите страни, а установените с тези актове вземания подлежат на преразглеждане само по реда на изрично нормативно установени извънредни способи, приложими при изчерпателно изброени предпоставки за това (чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствените решения). Незачитането на тези последици на заповедта за изпълнение неоправдано би поставило кредитора, избрал да защити своето притезателно право по реда на заповедното производство, в по-неблагоприятно положение, отколкото би имал като ищец в общия исков процес за същото вземане. Подобно разрешение не кореспондира със същността на заповедното производство като защита – санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане, и на целта на това производство да се създаде съдебно изпълнително основание по облекчен ред, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва.

Следователно с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е започнала да тече нова давност, която е петгодишна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния постановление има само декларативен характер. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова 4 погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.