Решение № 78 от 22.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Добрич, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20253200900124 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ЛЕНО“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор А. Т., чрез адв.С. В. – М. със съдебен адрес:

*** против Ж. Г. К. ЕГН ********** с адрес – ***, против И. К. К.

ЕГН **********, с адрес - *** и против Г. К. К. ЕГН ********** , с адрес - *** , с правно основание чл.135 от ЗЗД, с цена на предявения иск общо 38 919 лв.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

С исковата молба се настоява за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца по делото следните сключени между ответниците договори:

-Договор за дарение, обективиран в НА № 133, том ІІ, вх.рег.

№741, дело № 267/ 2025г. на АВ Д.;

-Договор за дарение, обективиран в НА № 134, том ІІ, вх.рег.

№742, дело №268/ 2025г. на АВ Д.;

Според ищеца сделките представляват действия, увреждащи 1 кредитора, какъвто се явява ищецът.

С Договор за заем от 12.12.2014 г. Лено АД е предоставил на „Месна Компания Елтекс“ ЕООД, на Г. Г. и на Ж. Г. кредит в размер на 350 000 евро, като заемополучател е „Месна Компания Елтекс“ ЕООД , а Г. Г. и Ж. К. са солидарни длъжници.

С Решение от 16.06.2025г., постановено по Арбитражно дело № 32/2023г. на Арбитражен съд при Стопанска Асоциация –гр.Пловдив, първият ответник Ж.К. е осъдена солидарно с „Месна компания Елтекс“ ЕООД и Г. Г., да заплатят на ищеца „ ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“АД сума в размер на 78 460, 71 евро, равняващи се на 153 455,81 лв.- законна лихва по Договор за заем Бизнес кредитклиентски ***/12.12.2014г., от които законна лихва за периода от 30.10.2019 г.до 12.03.2020г.;законна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 24.02.2022г. и законна лихва за периода от 25.02.2022г. до 11.04.2023г.

На 31.01.2025 г. Ж. Г. прехвърля с договор за дарение, обективиран в НА № 133, том ІІ, вх.рег.№741, дело №267/ 2025г. на АВ Д. на втория ответник по делото И. К., следните свои недвижими имоти:

ПИ- ЛОЗЕ, находящо се в *** с площ от 724 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория на земята – трета, представляващо имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., одобрени със Заповед № РД- 18-15 от 12.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, при описаните граници и съседи в нотариалния акт.

ДВОРНО МЯСТО с площ от 210 кв.м. в идеални части от УПИ ІХ, целият с площ от 950 кв.м., като собственикът участва в парцел от 910 кв.м., представляващ имот с пл.№ 191, в кв.3 по регулационния план на ***, при описани в нотариалния акт граници и съседи.

На 31.01.2025г. Ж. Г. прехвърля с договор за дарение, обективиран в 2

НА № 134, том ІІ, вх.рег.№742, дело №268/ 2025г. на АВ Д. на И. К. и Г. К. следния свой собствен недвижим имот:

-ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ, находящ се на адрес: ***, състоящ се от две стаи, дневна, ниша, три антрета и сервизни помещения със ЗП 77,73 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №30, с полезна площ 11,62 кв.м. и Таванско помещение № 27, с полезна площ от 20,38 кв.м. ведно с 3.74916 % идеални части от общите части на сградата и 3.74916% идеални части от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение с идентификатор № *** и попада в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., одобрени със Заповед № РД18-15 от 12.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, при описаните граници и съседи в нотариалния акт.

С горепосочените действия първият ответник, в качеството си на длъжник, уврежда правата на своя кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД, знание за което е налице по отношение на втория и третия ответник.

Ищецът е кредитор по горецитирания договор за кредит и във връзка с постановеното решение по арб.д.№ 32/2023г. на Арбитражен съд при Стопанска Асоциация –гр.Пловдив, по което е постановено решение от 16.06.2025г.

С посочените по- горе правни действия длъжникът намалява размер на своето имущество, тъй като го дарява и по този начин затруднява реализирането на правата на своя кредитор, който е можел да се удовлетвори за вземанията си от посоченото имущество.

Налице е знание на длъжника за увреждането по смисъла на чл.135 от ЗЗД..Ж. Г. е наясно със задълженията си към ищеца, тъй 3 като е сключила облигационен договор, по който не е изпълнила и срещу нея е започнала реализация на правата на неудовлетворения кредитор по принудителен ред посредством соченото арбитражно дело.Ж. Г. е получила исковата молба като ответник по арбитражното дело, депозирала е отговор по нея, като категорично сочи за знанието й.

Налице е знание и у ответниците И. К. и Г. К..Те са съответно дъщеря и син на първия ответник Ж. К..

При безвъзмездните сделки знание за увреждането у съдоговорителя на длъжника не е необходимо да се изследва, още повече че в настоящия случай страна по първата дарствена сделка е дъщерята на ответника, а по втората- дъщерята и сина на ответника.

По отношение на втория презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД. и третия ответник действа

При безвъзмездните сделки е винаги налице интерес у кредитора, тъй като се намалява имуществото на длъжника, без той да получава насрещна престация.

Арбитражното дело е образувано на 20.04.2023г., а даренията са извършени на 31.01.2025г.

С исковата молба се представят доказателства за липса на притежавано имущество от страна на заемополучателя „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ЕООД и другия солидарен длъжник по договора за заем Г. Г..Дружеството не подава ГФО, не притежава движимо или недвижимо имущество, което да удовлетвори вземанията на ищеца, спрямо дружеството са образувани множество изпълнителни дела.Г. Г. е пенсионер и получава пенсия, която е несеквестируемо имущество.Спрямо същия има образувани множество изпълнителни дела и много кредитори.Ж. Г. не притежава друго движимо и недвижимо имущество, видно от справка ИКАР.Лицето има и множество кредитори.

4

С оглед на изложеното у ищеца е налице правен интерес да иска обявяването за относително недействителни спрямо него на описаните в исковата молба разпоредителни сделки.

Постъпил е отговор на исковата молба от всеки от тримата ответници по делото, в който се излага следното:

В отговора на първата ответница се оспорва се изцяло предявения иск.

Към момента, в който са извършени разпоредителните сделки вземането не е било изискуемо.То е било спорно и предмет на разглеждане от арбитражен съд.Законът изисква съществуващо към момента на сделката вземане.Ж. К. не е била неплатежоспособна към момента на извършените дарения.Тя е била трудово ангажирана и е реализирала възнаграждение, имала е и други доходи и активи, достатъчни за удовлетворяване на евентуалното вземане.Още преди образуване на арбитражното дело кредиторът е имал възможност да насочи изпълнението си срещу солидарните длъжници, но не го е сторил.Дарението не е извършено с цел да се увреди кредитора.

Искът е счетен за недопустим, а разгледан по същество- за неоснователен.

В отговора на втората ответница искът също се оспорва като неоснователен.Оспорва се, че ищецът е кредитор на първия ответник по иска към момента на сключване на договора за дарение.Макар арбитражното дело да е било образувано през 2003г., към момента на разпоредителните сделки вземането не е било изискуемо и ликвидно.Ж. К. е притежавала друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори.Както преди, така и по време на прехвърлителната сделка И. К. не е знаела и не е могла да знае за арбитражния спор, не е била страна в отношенията по кредита, не е участвала в преговори, спорове или плащания, не е имала информация за възможна отговорност на Ж. К..Роднинската връзка сама по себе си не е достатъчна да обоснове знанието на приобретателката.Дарението 5 не е направено с цел увреждане на кредитора.

Съгласно принципа на субсидиарност, искът по чл.135 от ЗЗД е допустим само ако кредиторът не разполага с други средства за защита.В случая кредиторът има възможност да насочи изпълнение срещу други двама солидарни длъжници.От представените с исковата молба писмени доказателства не се доказва да е реализирана тази възможност на кредитора.

С тези мотиви се настоява искът да бъде оставен без уважение като неосноватален.

В писмения отговор на Г. К. се оспорва основателността на предявения срещу него иск.Ищецът не е бил кредитор с изискуемо и ликвидно вземане срещу първата ответница. Макар арбитражното дело да е било образувано през 2003г., към момента на разпоредителните сделки вземането не е било изискуемо и ликвидно.Ж. К. е разполагала с достатъчно имущество за удовлетворяване на претенциите на кредитора ищец по делото.Г. К. не е знаел и не е могъл да знае за арбитражния спор, не е бил страна в отношенията по кредита, не е участвал в преговори, спорове или плащания, не е имал информация за възможна отговорност на Ж. К..

Роднинската връзка сама по себе си не е достатъчна да обоснове знанието на приобретателката.Дарението не е направено с цел увреждане на кредитора.

Съгласно принципа на субсидиарност, искът по чл.135 от ЗЗД е допустим само ако кредиторът не разполага с други средства за защита.В случая кредиторът има възможност да насочи изпълнение срещу други двама солидарни длъжници.От представените с исковата молба писмени доказателства не се доказва да е реализирана тази възможност на кредитора.

С тези мотиви искът срещу този ответник е неоснователен и следва да се остави без уважение.

С допълнителна искова молба се излага следното:

6

Вземането за законна лихва за забава, което е предмет на арб.дело № 32/2023г. на АС при Стопанска асоциация гр.Пловдив е дължимо за забава в плащането по главницата до неговото погасяване.Съгласно чл.86 от ЗЗД и съдебната практика при забавено изпълнение на парично задължение, кредиторът може да търси от длъжника мораторно обезщетение.Следователно вземането на лихва за забава възниква при наличие на следния фактически състав: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото.В настоящия случай този фактически състав е изпълнен.Налице е главно задължение, което не е изпълнено към периода, в който е начислена законната лихва.На следващо място главното задължение е било обявено за предсрочно изискуемо с надлежно връчени покани за предсрочна изискуемост.Поканата за предсрочна изискуемост е връчена на Ж. Г. на 03.02.2016г. от Нотариус К. И. и получена от дъщерята на Ж. К.- И. К..Задължението не е изпълнено за периода, за който се претендира законната лихва.На основание чл.86 от ЗЗД това поражда правото на кредитора да претендира за обезщетение за забава.Дори да се приеме, че обезщетението за забава не е изискуемо, то с връчването на исковата молба по арб.дело № 32/2023г. на АС при Стопанска асоциация гр.Пловдив, която се приема и като покана за заплащане на дължимите вземания за законна лихва, вземането става дължимо и изискуемо към датата на завеждане на исковата молба.Липсата на ликвидност на вземането и дали същото е оспорено по никакъв начин не влияе върху неговата изискуемост.Тъй като не се оспорва дължимостта, изискуемостта и забавата на главното задължение, ищецът моли съда да признае за безспорно установено, че тези факти са налице.

Настоява се съдът да приеме, че с представените от ищеца справки от АВ се установява, че Ж. К. безспорно уврежда кредитора, тъй като не е налице друго имущество, от което кредиторът да се 7 удовлетвори.Дори такова да е налице, то съгласно съдебната практика, всяко разпоредително действие, с което длъжникът намалява имуществото си, създава трудности за удовлетворяване на кредитора и го уврежда.Наличието на трудово правоотношение или друго имущество не може да бъде противопоставено на кредитора,тъй като се касае до бързо ликвидни активи, които много бързо могат да бъдат прехвърлени или изтеглени и не могат да послужат за удовлетворяване на кредитора.