Решение № 3011 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3011 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110146504 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу П. Д. А., ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 18777/2022 г. на СРС, 157 състав:

П. Д. А. – 483,29 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: АДРЕС, аб.№ 227773, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, и 124,52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г.

С. А. А. - 483,29 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: АДРЕС, аб.№ 227773, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, и 124,52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15 .09.2019 г. до 24.03.2022 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а 1 именно по 483,29 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 124,52 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г. , както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответниците П. Д. А. и С. А. А. не са подали отговор на исковата молба. На 02.02.2023 г. са депозирали молба, в която заявяват, че са заплатили на ищеца сумата от 2199,02 лв.

В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че претендираните с исковата молба суми са изцяло заплатени от ответниците, като е останало незаплатено единствено юрисконсултско възнаграждение, което се претендира, поради факта, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото и от представените нотариални актове се установява, че през процесния период ответниците са били съсобственици при режим на СИО на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в АДРЕС.

По делото е представено и заявление –декларация от 18.05.2005 г. от ответницата П. Д. А. за откриване на партида за процесния топлоснабден имот.

Представен е Договор № 3211/29.08.2002 г. между етажните собственици на АДРЕС и третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 01.08.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото е представено съобщения към фактура № ******** с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД и документ за главен отчет за същия период.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на същата наредба, обнародвани в ДВ 94 от 2013 г. в сила от 01.06.2014 г. Посочено е, че през исковия период за процесния имот е била начислявана топлинна енергия за отоплението му, като сумите за отопление са изготвени за топлинната енергия, отдадена от 7 монтирани отоплителни тела. В имота се ползва топла вода, начислявана по показанията на 2 бр. водомера. Вещото лице е изчислило стойностите на топлинната енергия от сградна инсталация, като същото е заключило, че стойностите съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР и е изчислено, съгласно Методиката за дяловото разпределение. Вещото лице е установило и че общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че 2 стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1216,18 лева.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за процесния период са на стойност 966,58 лв. Посочено е как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми. Изчислено е обезщетението за забава от датата на изпадане на ответниците в забава до 24.03.2022 г. върху дължимата главница, а именно 247,56 лв. Вещото лице е установило, че към 06.01.2023 г. процесните задължения не са били погасени.

Ответниците са представили 2 бр. фискални бонове от 31.01.2023 г., видно от които в полза на ищеца е заплатена сума в общ размер от 2199,02 лв. за главница, мораторна лихва и съдебни разноски.

В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищеца признава факта, че всички задължения по настоящото производство са заплатени, с изключение на юрисконсултското възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото се установи и не е спорно, че през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са били съсобственици на процесния имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в АДРЕС, поради което съдът приема, че същите са били клиенти на топлинна енергия и са били в облигационно правоотношение с ищцовата страна.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект 3 топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d49d7099-f6aa-4e2b-94a7-4f6610fd89a5