Определение № 3878 от 19.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3878 гр. София, 13.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Й.

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002105290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 88 023/02.10.2023 година, подадена по пощата на 27.09.2023 година, от Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР [населено място], против част от решение № 4517/17.08.2023 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Б, състав, постановено по гр. д. № 4819/2022 година.

С касационната жалба въззивното решение съставът на Софийски градски съд се оспорва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1582/01.03.2022 година на Софийския районен съд, 156-ти състав, постановено по гр. д. № 30 111/2021 година в частта му с която Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР [населено място] е осъдена, на основание чл. 211, ал. 6, във връзка с ал.

4 от ЗМВР от 2006 година (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да заплати на В. Н. С. сумата от 9302.41 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.04.2014 година до 26.11.2020 година по служебно правоотношение за длъжността „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 26.04.2021 година до окончателното плащане.

В подадената от Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от В. Н. С. против Главна Дирекция „Жандармерия, специални 1 операции и борба с тероризма“ при МВР [населено място] иск да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба В. Н. С. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Главна Дирекция „ Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР е била уведомена за обжалваното решение на 28.08.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 88 023/02.10.2023 година, като е подадена по пощата на 27.09.2023 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в посочената му по-горе част съставът на Софийски градски съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 1 и ал. 5 от ЗМВР от 2006 година (отм.) в приложимата й за случая редакция на държавните служители в МВР се изплащали допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за извънреден труд, за научна степен, за специфични условия на труд, като и допълнителни възнаграждения, определени със закон и или с акт на МС за държавни служители от МВР. Съгласно разпоредбата на чл.

211, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, т. 2 от същия закон и чл. 2, чл. 16 от Инструкция № Із-2453/04.12.2012 година на МВР в приложимите им за процесния период редакция нормалната продължителност на работното време било 8 часа на ден при 5 дневна работна седмица, като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислявало сумирано за тримесечен период и работата над редовното работно време се компенсирала с допълнително възнаграждение за извънреден труд за време до 50 часа на отчетен период, а за време над 50 часа на отчетен период-с допълнителен отпуск. Съгласно чл. 211, ал. 6 и ал.

7 от ЗМВР от 2006 година (отм.) извънредния труд се заплащал с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение, като редът за разпределяне на работното време, отчитането му и компенсирането му за работа извън работно време се определял с Инструкция на министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т.

3 от ЗМВР от 2006 година (отм.) в приложимата за случая редакция за държавните служители в МВР размерът на допълнителния отпуска по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР бил до 12 работни дни годишно. Съгласно чл. 28 от Инструкция № Із-2453 положеният труд извън установеното работно време не можел да надвишава размера за компенсиране, предвиден по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР и се включвал във възнаграждението за месеца, следващ периода, в който бил положен извънредния труд, като се заплащал през този месец. Съгласно § 1, т. 6 от 2

ДР на Инструкция № Із-2453 „смяна“ било времето, през което държавният служител изпълнявал служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР от 2014 година в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд съгласно чл.

187, ал. 6 от ЗМВР бил 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Съгласно чл. 187, ал. 10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 2 от ЗМВР за държавните служители, които изпълнявали служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установявало намалено работно време. Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР положеният извънреден труд се плащал съобразно разпоредбите на ЗВМР. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 8121з/2014 година за държавните служители, които изпълнявали служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установявало намалено работно време в съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 година (ДВ, бр. 103/2005 година), като служителите, които имали право на намалено работно време по ал. 1, се определяли със заповед на ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР след консултации с представителите на синдикалните организации, Ведомствената служба по трудова медицина и с комитета/групите по условията на труд в съответната структура на и в съответствие с оценката на риска. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата за държавните служители по ал. 1 максималната продължителност на установеното работното време можела да бъде до 1 час над определеното такова. Наредба 8121з/2014 година била отменена с влязлата в сила на 01.04.2015 година Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година. Тази Наредба била отменена с влязло в сила на 29.07.2016 година решение на ВАС по дело 5450/2016 година и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР била обнародвана на 02.08.2016 година-Наредба № 8121з776/29.06.2016 година. Последната била отменена с решение на ВАС от 10.12.2019 година по дело № 8601/2019 година. В последствие били приети Наредби № 8121з обнародвани на 07.01.2020 година, на 21.10.2020 година и на 15.12.2020 година. Тези наредби съдържали идентични разпоредби на чл. 4 като тази на Наредбата от 2014 година, съдържанието на който съдът вече бил посочил, поради което и това било съдържанието на нормата, 3 приложима в конкретния случай. Съгласно чл. 3 , т. 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС № 267 от 2005 година (ДВ, бр. 103/2005 година) право на 7-часов работен ден имали работниците и служителите, които извършвали работа в среда на йонизиращи лъчения. Съгласно чл. 5 от Наредбата работниците и служителите, които имали право на намалено работно време по наредбата, се определяли с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Въззивният съд приемал за установено по делото, че за процесния период страните били обвързани от валидно служебно правоотношение, по което В. Н. С. бил заемал длъжността младши инспектор, старши полицай „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в [населено място] в група „Охрана на други стратегически обекти“ в сектор „Охрана на стратегически обекти на Зонално жандармерийно управление-София към Дирекция Жандармерия, основното му възнаграждение било от 673.00 лева до декември 2017 година;

715.50 лева за януари 2018 година, 728.00 лева. за февруари 2018 година; 809.00 лева за периода от 01.03.2018 година до 31.12.2018 година; 890.00 лева за периода от 01.01.2019 година до 30.12.2019 година; 954. лева за януари 2020 година, а след това-979.00 лева, като за процесния период от 01.04.2014 година до 30.12.2020 година бил работел на 24-часови смени, изчислявало се сумирано на три месеца, по ведомостите за заплати на С. били отразени като отработени 10 947 часа, начислени били възнаграждения за извънреден труд от общо 885.27 лева за 135 часа, като ако броят часове се изчислявали като 8 часов работен ден, то отработени часове били 10 838 часа, а ако се изчислявали при 7 часов работен ден, то отработени часове щели да бъдат 9 483.25 часа редовно време. В последната хипотеза разликата била 1354.75 часа които били извънреден труд и тези часове при начисляване на възнаграждение с 50% по-високо били на стойност от 9302.41 лева. Тези обстоятелства не били спорни по делото, а и се установявали от събраните по делото писмени доказателства, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд кредитирал като неоспорено от страните и неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.

Спорният въпрос по делото бил дали продължителността на работния ден на В. Н. С. била 7 часа или 8 часа. ЗМВР не съдържал празнота относно продължителността на нормалното работно време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налагал от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Нормата била императивна и предвиждала, че нормалната продължителност на работното време била 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, „8 часа дневно“ означавало 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполагал–през деня, в неговата „светла“ част и през нощта–в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22.00 часа до 6.00 часа или 12.00 часа.