Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 07.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 819/2023
Вид
Решение № 123
Подписан
07.02.2024
В сила
07.02.2024
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500819 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК.

Молителите и ищци в производството Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л., чрез процесуален представител са депозирали молба с вх.№ 29371 от 21.12.2023 год. с която молят да бъде допълнено постановеното съдебно решение, тъй като съдът не се бил произнесъл с отхвърлителния диспозитив досежно началния период на дължимост на законната лихва върху присъдената главница. В тази връзка молят да бъде допълнено решението.

С молба вх. № 29370 от 21.12.2021 год. ищците искат от съда изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора пред въззивния съд, както и се твърди, че присъдените разноски на ответната страна са прекомерни и съдът не е взел предвид направеното възражение в тази връзка.

Ответникът по молбите ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище.

Съдът като прецени доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Спазен е от молителя предвидения в чл.250, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано по две въззивни жалби, както на ищеца, така и на ответника. С постановеното на 08.11.2023 год. решение, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта досежно присъденото на ищцовата страна 1 обезщетение, като е единствено е намалил неговия размер. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част.

Видно е от първоинстанционното решение, че съдът е присъдил главниците, заедно със законната лихва, считано от 29.09.2018 год. до окончателното изплащане. В този смисъл, след като първоинстанционното решение е потвърдено в тази част, то лихвата върху главницата е дължима именно от 29.09.2018 год. и не е налице пропуск на въззивния съд да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по заявено от жалбоподателите искане. Молбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

По молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Молбата е частично основателна.

Както бе посочено по-горе производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби – на ищците и на ответника в първоинстанционното производство, като с постановеното решение въззивният съд е отменил частично по жалбата на ответника решението в осъдителната част за сумата от 60 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева. При този изход на спора пред въззивния съд ищцовата страна има право на разноски, при материален интерес от 60 000 лева.

От представените по делото доказателства се установява, че процесуалното представителство за ищците е осъществено безплатно и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ се дължи заплащане на възнаграждение в размер на по 6 540 лева с ДДС за всеки от тримата ищци, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На следващо място, съдът е приел, че съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 17 010 лева с ДДС до депозираната въззивна жалба и сумата от 25 560 лева с ДДС по жалбите на ищцовата страна, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Не е уважено направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като същият е определен и заплатен, съгласно минимумите по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год./.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ищците Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. депозирана в съда по вх.№ 29371 от 21.12.2023 год. с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на постановеното на 08.11.2023 год. съдебно решение по гр.д. № 819/2023 по описа на САС, 2 състав, като неоснователна.

ДОПЪЛВА постановеното решение на 08.11.2023 год. по гр.д. № 819/23 год. в частта за разноските на правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, като

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на правно 2 основание чл.38 от ЗАдв общо сумата от 19 620 лева, за процесуално представителство пред въззивния съд, като оставя без уважение молбата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, а в частта имаща характер на определение по чл.248 от ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3