Решение № 163 от 08.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело № 20221800500502 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД гр. С., от гр. Ч. срещу решение № 57 от 06. 06. 2022 год. по гр. дело № 534/2020 година на РС П., първи състав с което е отхвърлен предявения от ЗАЕАД „Б.В.И.Г.“ АД гр. С., ЕИК ********* срещу А. Т.

М., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 2832.58 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Б.К.С." във връзка с щета № 470419191932570 в размер на 2832.58 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27. 02. 2020 година до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение и се иска отмяната му и по същество съдът да уважи предявения иск и да присъди в полза на жалбоподателя разноските му по делото за първата и въззивната инстанции.

Въззиваемият А. Т. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат П. представя писмен отговор на въззивната жалба, в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

Претендира и присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.

Софийски окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК на обжалваното решение №57 от 06.06.2022 г. на РС П. първи състав, по гр. дело № 20201860100534 по описа за 2020 година, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

По същество съдът прие следното:

Производството по делото е образувано но искова молба (ИМ) на ЗАД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК *********, град С., ул.„П." № 5, срещу А. Т. М. ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, от Кодекса за застраховането (КЗ), вр.чл.

1

45 от ЗЗД.

Сред фактите на които се основава иска, в ИМ се твърди, че на 14.06.2019 г. около 14:30 часа в с. Ч., в близост до хвостохранилището в града, ответникът А. Т. М., водач на товарен автомобил марка „Мерцедес", модел 2421, с ДК № КН ****АТ, при излизане от път без предимство и включване на път с предимство, отнема предимството и предизвиква ПТП с попътно движещия се т.а. марка Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, собственост на „С.Б. - клон Г.", управляван от З.З., в резултат на което на автомобила Тойота се нанасят материални щети. В исковата молба се твърди, че товарният автомобил марка Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК, е бил застрахован в ЗАД „Б.В.И.Г." АД на основание застрахователна полица по застраховка „Б.К.С." № 4704190570000116, с валидност от 23.02.2019 г. до 23.02.2020 г. В исковата молба се твърди, че нанесените в резултат на това ПТП щети на застрахования товарен автомобил Тойота, модел Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК са описани в двустранен констативен протокол за ПТП от 14.06.2019г., описи на претенция и опис-заключение по щета. В ИМ се твърди, че били увредени следните части по автомобила Тойота Хайлукс, с ДКН № ЕВ****ВК: дясна колона на кабина, десен панел на товарния отсек, заден десен калник и др. Ищецът твърди в ИМ, че ремонта на този автомобил е възложен на доверен сервиз на ищеца застраховател ЗАД „Б.В.И.Г." АД „В. Г." ЕООД с възлагателно писмо и че с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, отремонтирания автомобил е предаден на собственика му без възражения. За стойността на ремонта била издадена данъчна фактура за сумата от 2832, 58 лева. В исковата молба се твърди също така, че въз основа на доклад по щета от 10.09.2019 год. ЗАД „Б.В.И.Г." АД е одобрило да се изплати на доверения сервиз „В. Г." ЕООД, извършил ремонта на увредения автомобил, сумата 2832.58 лв. съответстваща на издадената от последния фактура за ремонт, която сума с преводно нареждане за кредитен превод е изплатена. В исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на описаното застрахователно събитие, за управляваното от виновния водач МПС с ДКН № КН****АТ не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно вписванията в протокола за ПТП и справка в Гаранционен фонд. В исковата молба се съдържа претенцията, че с изплащането на застрахователното обезщетение ЗАД „Б.В.И.Г." АД на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника като причинител на вредата и виновен водач за процесното ПТП - А. Т. М.. За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и лицето, причинило вредата, ЗАД „Б.В.И.Г." АД е предявило претенцията си срещу А. Т. М. за изплатеното обезщетение в размер на 2832.58 лв. До ответника била изпратена регресна покана изх. № 06845/18.11.2019. До настоящия момент сумата не била платена. В исковата молба се сочи във връзка с правния интерес от предявения иск, че за ищеца ЗАД „Б.В.И.Г." АД възниква правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно А. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.Б. I" № 11, вх. А, ет. 1, ап. I, да бъде осъден да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г." АД, ЕИК ********* сумата от 2832.58 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Б.К.С." във връзка е щета № 470419191932570 в размер на 2832.58 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати разноските по делото.

Ответникът А. Т. М. в срока по чл. 131 от ГПК в писмения отговор на исковата молба, а така също и с отговора на въззивната жалба и в проведените съдебни заседания пред първата и въззивната инстанция оспорва изцяло предявения иск чрез пълномощника си адвокат Пушкаров и взема становище да бъде отхвърлен иска и да му се присъдят разноските по делото със следните възражения по същество:

1. Оспорва да е налице основание за встъпване на застрахователя ищец ЗАД „Б.В.И.Г." АД в правата на застрахования по застраховка „Б.К.С., обективирана в застрахователна полица №4704100570000116 относно изплатеното му по щета № 470419191932570 застрахователно обезщетение и разноски за определянето му общо 2832,58 лв. Твърди във връзка с това възражение, че липсва основание да бъде ангажирана отговорността му по чл.410, ал.1. т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на исковата сума.

Твърди, че процесното ПТП на 14.06.2019 год. в 14,30 ч., за което е приложения към 2 исковата молба двустранен констативен протокол, е с участието на управлявания от него товарен автомобил Мерцедес 2421 с ДК№ КН****АТ на работодателя му „К. АД клон с.Б." при и по повод възложената му от последния работа с него в района на Хвостохранилище „Ч.", във връзка с изпълнението на обект „Надграждане на хвостохранилище „Ч." до кота 630. Изразява становище, че съгласно чл.49 ЗЗД - този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, при което положение, встъпването на застрахователя в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, би могло да стане по реда и на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД със заявяване на исковата претенция спрямо лицето, възложило работата, при и по повод изпълнението на която са причинени вредите на застрахования, но не и с насочване на претенцията към лицето, на което е възложена работата /чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД/. Твърди, че наред с това, работодателят му, който му е възложил работата, при която е станало ПТП с материални вреди за застрахования друг участник в ПТП, е следвало да застрахова предоставения му за изпълнение на работата автомобил по задължителната застраховка „Гражданска отговорност", което той не е сторил и именно това става причина за суброгацията, до каквато нямало да се стигне, ако предоставения му за работа автомобил имал застраховка „Гражданска отговорност", а претендираните щети щели да бъдат обезщетени от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност", без да е налице възможност и необходимост в конкретния случай за приложение на чл.410 КЗ/. С оглед изложеното, ответникът изразява становище, че е недопустимо насочването към него на исковата претенция за заплащане на сумата 2832, 58 лв. тъй като не е надлежния ответник.

Според становището на ответника изразено в отговора на исковата молба, ако съдът приеме за допустим предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД предявен против него, моли съда да го отхвърли като неоснователен по съображения, че няма вина за процесното ПТП. В тази връзка ответникът оспорва твърдението на ищеца ПТП да е станало „в близост до хвостохранилището в града", както и твърдението че той, управлявайки т. а с ДК №КН****АТ, при излизане от път без предимство и включване в път с предимство е отнел предимството и с това да е предизвикал ПТП с попътно движещия се т.а. „Тойота Хайлукс" с ДК № ЕВ ****ВК. Оспорва твърдението в ИМ, че в резултат на което негово поведение са причинени материалните щети на този участващ в ПТП автомобил. Твърди, че всъщност, истината съществено се различава от изложеното в исковата молба, както и в частния документ,: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение - приложение №1 към исковата молба, в който е записано от водачи на другия автомобил: „при излизане от път без предимство, другия участник не се съобразява с предимство и нанася щети по автомобила, който управлявам и с който се движа по главен път". Категорично възразява фактическата обстановка на ПТП да е тази, описана в исковата молба и в посочения частен документ и ги оспорва, както и оспорва всички приложени частни документи, които се позовават и/или възпроизвеждат такава фактическа обстановка на проявеното ПТП. Във своите възражения относно обстоятелствата на ПТП и причините за възникването му ответникът твърди, че мястото на ПТП се намира извън пътна инфраструктура, а именно - в района на работната площадка на строителния обект „Надграждане на хвостохранилище „Ч.", а не „в близост" до него. Според ответника действителната причина за ПТП била не отнемане на предимство, за каквото при липсата на пътна инфраструктура в района на обекта не може да се говори, а несъобразяване и невнимание от страна на водача на т.а.

„Тойота Хайлукс", който преминал в опасна близост до тежкотоварния камион, управляван от ответника, при движението му в обекта и засичането на ответника, без да се съобразява със скоростта на движение и възможностите за спиране при неспазена разумна дистанция от негова страна. Ответникът също така оспорва стойността на щетите по т.а. „Тойота Хайлукс" вследствие на процесното ПТП да възлиза на сумата 2832,58 лв., както и възразява, че е налице разминаване между записаното в двустранния констативен протокол на самото място на ПТП с дата 14.06.2019 год. /смачкан заден капак и колона/, спрямо записаното по-късно в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с дата 20.06.2019 год. от водача му З.З. дясна колона кабина, десен товарен отсек, и впоследствие изготвените от застрахователя и изпълнителя на ремонта частни документи - опис на претенция №50-06020-0364/19/20.06.2019 год., калкулация на претенция №50-060200364/19/20.06.2019 год., възлагателно писма от 27.06.2019 год., доклад по щета 3

№470419191932570, при което изплатената с приложената към исковата молба фактура №1000025044/16.08.2019 год. сума за ремонт на автомобила 2832,58 лв. е завишена.

В писмения си отговор ответникът е направил искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено- и в производството пред първата инстанция е привлечено като трето лице помагач „К." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстендил, ул.„Оборище" № 5.