Определение № 29901 от 07.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29901 гр. С., 07.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110122698 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. К. Ч. с ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр. С., ул. (АДРЕС) и Г. К. К. с ЕГН **********, гр. С., ул. (АДРЕС), ет. 2, и двамата със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. (АДРЕС) чрез адв. А. Т. против ЕС в ЕС, с административен адрес – град С., ул. (АДРЕС)/***, представлявана от управителя И. И. А..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответниците са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който се оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения – Ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелни обекти в сградата на ЕС.

Твърди се, че на 28.03.2022 година в Българско национално радио, като работодател на ищцата Ч. е получено от старши юрисконсулт А. съобщение до първата ищца Н. Ч., ведно с Определение № 4259/14.01.2022 г. по гр.д. № 72213/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 72-ри състав, с приложена искова молба, подадена от И. И. А., в качеството му на Управител на ЕС и представител на етажните собственици, находяща се на цитирания погоре адрес, ведно с приложенията към него. Твърди се, че съобщението и книжата по делото са получени от ищцата на следващия ден - 29.03.2022 г., когато са и предадени от служител на работодателя.

Твърди се, че другият ищец е получил на 24.04.2022 г. съобщение с приложени искова молба и приложени към нея, ведно с Определение по гр.д. № 20221110109622 по описа за 2022 г.

Твърди се, че в описаните исковите молби Управителят на ЕС се е позовал на Протокол на ОС от 04.03.2021 г., с който са били взети следните решения: Т. 1. Да бъдат възстановени на г-н И. А. разходите, направени от него в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата на ЕС, за ремонти на общи части, покрив, мазета и др. в общ размер от 16 731, 39 лева чрез Фонд „Възстановяване и обновления“; Т. 2 Сумата от 16 731, 39 лева да бъде събрана в ФРО чрез вноски на собствениците от по 167, 31 лева на един процент идеална част в срок от две седмици, считано от датата на проведеното ОС. Твърди 1 се, че именно с приложените по делата документи ищците са получили препис от Протокол от проведено ОС на ЕС от 04.03.2021 година.

Твърди се, че в протокола от това общо събрание не е отразено да е имало обсъждане и решение по въпросите дали разноските са били необходими, дали ремонтните действия са отговаряли на изискванията на nap. 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС и дали за извършването им са представени документи, удостоверяващи плащанията.

Твърди се, че от поканата за свикване на Общо събрание е видно, че Общото събрание на ЕС е свикана от И. И. А. като собственик на апартамент, разположен в сградата на ул.

(АДРЕС) А, ет. 2.

Твърди се, че като основание за свикването на ОС е посочена разпоредбата на чл.12, ал. 1, т.1 от ЗУЕС. Твърди се, че поканата е следвало да бъде подписана от лицата, които свикват събранието.

Твърди се, че от приложената покана е видно, че ОС е свикано от г-н А. в качеството му на собственик на отделен самостоятелен обект в сградата на ЕС, а не в качеството му на избран Управител на ЕС. Твърди се, че в този случай, в който ОС на ЕС се свиква в хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗЕУС, етажният собственик/етажните собственици следва да притежават не по-малко от 20 % идеални части от общите части на сградата, а според представения Протокол от ОС, проведено на 04.03.2021 г., е видно, че г-н И. А. притежава едва 4, 43 % идеални части от общите части на сградата, поради което свикването на ОС на ЕС е незаконосъобразно, съответно взетите решения също.

Твърди се, че в приложените към исковите молби документи е налично удостоверение, издадено от район „Средец“ на СО, от което е видно, че г-н И. А. е избран за Председател на УС на ЕС на 22.05.2019 г. с мандат от 2 години, но в поканата същият не се е обозначил като Управител, поради което следва да бъде прието, че ОС на ЕС е свикано не на осн. чл. 12, ал.

1, т. 1 от ЗЕУС, а на осн. чл. 12, ал. 2 вр. ал. 3 и 4 от същия закон.

Твърди се, че от поканата е видно, че г-н А. всъщност е предявил чрез нея претенции спрямо EC/етажните собственици да му бъдат възстановени на осн. чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС направени от него разноски за извършени необходими ремонти на общи части на сградата.

Твърди се, че няма описание на извършението ремонтни действия, дали същите са били необходими, нито от протокола е видно, че са представени документи, удостоверяващи извършването на плащанията.

Твърди се,че общият принцип е, че ремонтните дейности на общите части на сградата се извършват с решение на ОС на ЕС, а само в неотложни случаи, когато е необходимо да се извършат ремонтни действия, всеки от отделните собственици може да ги извърши самостоятелно, като в този случай собственикът е длъжен да предяви претенциите си спрямо останалите етажни собственици, представяйки им отчетните документи за извършените разноски, и те могат с решение на ОС да решат дали те са били необходими и дали следва да му се възстановят.

Твърди се, че не са били налични средства за възстановяването на сумата от 16 731,39 лева във ФРО, поради което в нарушение на закона ОС е взело решение това да стане чрез внасянето на бъдещи вноски от всеки от етажните собственици във ФРО.

Твърди се, че ОС на ЕС е превишило правомощията си и по този начин е взело незаконосъобразно решение, уреждайки по недопустим начин претенцията, която етажният собственик може да предяви чрез искове срещу останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, поради което решенията следва да бъдат отменени.

Твърди се от ищците, че ОС е проведено без изискващия се кворум на имащи право да участват в ОС и да взимат решения собственици на отделни обекти в сградата, както и че притежаваните от отделните собственици идеални части от общите части на сградата не са изчислени правилно.

Твърди се, че ищците не са били уведомявани за взетите решения на ОС на ЕС според изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС чрез връчването им на протокола от ОС на ЕС със заверка „Вярно с оригинала“ на адресите, на които живеят поС.но и които не са напускали.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да отмени решенията на ОС по т. 1 и 2 от Протокол за проведено ОС на 4.3.2021 г., с които ОС на ЕС е взело следните решения: 1. т. 1 „ОС на ЕС да възстанови разходите, направени от г-н А. за ремонт на общи 2 части на сградата, покрив, мазета и др., възлизащи на общо 16 731, 39 лева чрез Фонд „Ремонт и обновления“; 2. т.2 „ ОС на ЕС да реши сумата от 16 731 39 лева да следва да бъде събрана във ФРО чрез вноски от собствениците в размер от по 167, 31 лева на един процент идеална част, в срок от две седмици, считано от датата на ОС.“.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба – ответниците Етажните собственици, оспорват допустимостта на исковата претенция, като твърдят, че предявеният иск е заявен пред съда след срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, а именно 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал. 7 от ЗУЕС.

Твърди се от ответника, че по реда на чл.16, ал. 7 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет е поставил на видно място съобщение за изготвянето на протокола от процесното Общо събрание. Твърди се, че това е било сторено, и е бил съставен отделен протокол, доказващ поставянето на екземпляр от протокола от взетото решение на видно място на входната врата на ул.(АДРЕС), в присъствието на домоуправителя и един от собствениците г-н Н.Д., собственик на имот в сградата, с което ответникът изпълнява задължението си да уведоми собствениците на. имоти в сградата за решението.

Твърди се, че още в деня на провеждането на ОС - 04.03.2021, протоколът от решението е бил доведен до знанието на собствениците по реда на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС.

Сочи се, че с изтичането на тридесетдневния срок, считано от 04.03.2021 година е изтекъл преклузивният срок за оспорване на решението на ОС на ЕС.

Твърди се, че ищецът Г. К. не спазва срока за предявяване на иск срещу решението на ОС на ЕС. Сочи се, че протоколът от 04.03.2021 година, който документира взетите от ОС на ЕС решения е подписан лично от ищеца Г. К. К., който е присъствал лично на събранието; от където следва, че той е уведомен за съставянето и съдържанието му именно на тази дата и от нея започва да тече срокът за оспорване на решението, който е изтекъл в началото на месен април 2021 година.

Твърди се, че дори да се приеме, че неприсъствалата на ОС, но представлявана от брат си Г. К., ищцата Н. К. е получила препис от протокола не със залепването му на видно място, а с исковата молба през месец март 2022 година, то тя отново не е спазила срока да предявяване на настоящия иск.

Твърди се, че тъй като в исковата молба с е сочи, че ищцата К. е получила преписа от обжалваното решение на ОС на ЕС на 29.03.2022 година, като част от съдебните книжа по гр.дело № 72213/2021, СРС 72 с-в, чрез работодателя си - БНР, което е и подкрепено с писмени доказателства, като се сочи, че в действителност, съдебните книжа са връчени на работодателя й на 28.03.2022 и са получени от г-жа Катя Атанасова, Старши юрисконсулт в БНР и от тогава започва да тече преклузивният срок. Твърди се, че за ищцата датата на връчването е 28.03.2022 година, а не 29.03.2022 година, както се твърди в исковата молба.

При това се сочи, че по правилото чл. 60 ал. 5 ГПК и във връзка с чл. 40 ал .2 ЗУЕС, срокът за предявяване на иск срещу решението на ОС на ЕС започва да тече от 29.03.2022 година, деня следващ на датата на получаването и е изтекъл на 27.04.2022 година.

Сочи се, че исковата молба е входирана в деловодството на СРС на 28.04.2022 година, т.е. ден след края на преклузивния срок, с което и се твърди, че предявения иск е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.

С отговора на исковата молба се изразява становище и по основателността на исковата претенция.

Ответникът оспорва заявените от ищците твърдения за незаконосъобразност на процесното общо събрание и взетите на него решения.

Твърди се, че поканата за свикване на ОС на ЕС е разгласена чрез поставянето й на видно място в сградата, което е достъпно за всички ползватели на обекти, независимо от техния вид (апартамент, магазин и пр.), като е спазен и установения в ЗУЕС срок. Сочи се, че към самата покана има съставен протокол за поставянето й, от дата 24.02.2021 година.

Твърди се, че с поканата е обявен предварително дневният ред и са предложени проекторешения, които да бъдат гласувани. Описва се начина на провеждане на общото събрание и съставянето на присъствен лист и дневния ред и съдържащите се всички поставени за разискване, обсъждане и гласуване въпроси със съответни графи в които се посочва кворумът и дали конкретното решение се приема или отхвърля, което улеснява 3 процедурата.

Твърди се, че ако веднага след края на ОС няма възможност да се направи ксерокопие, то един от тези подписани екземпляри се поставя на видно място за да е достъпен за всеки интересуващ се собственик. Сочи се, че за поставянето на протокола от взетото решение на ОС на ЕС се съставя друг протокол, който отразява на това.