Решение № 2728 от 18.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2728 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110201332 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Закона за лечебните заведения, вр. чл. 59 и сл. oт ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от д-р Ю.Н. Б. - А., ЕГН **********, против Наказателно постановление № НП – 125 от 22.12.2021 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) – гр.

София, с което за нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и липса на извършено нарушение, тъй като не се касаело за „спешен пациент“. Освен това не било задължение на дежурния лекар, който отговарял за цяло отделение с болно лежащи деца, да организира междуболничния транспорт. Претендира се, че субект на това задължение било лечебното заведение, а не лекарят физическо лице.

Сочи се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Евентуално се иска намаляване размера на наложената глоба.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Счита, че не се касаело за „спешен пациент“ и не било задължение на дежурния лекар, който отговарял за цяло отделение с болно лежащи деца, да организира междуболничния транспорт. Заявява, че субект на това задължение било лечебното заведение, а не лекарят физическо лице. Претендира разноски.

АНО, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита наказателното постановление за законосъобразно, а нарушението за категорично доказано и моли съда да потвърди издаденото НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание Заповед № РД-13-491 от 18.05.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в периода от 18.05.2021 г. до 24.06.2021 г. вкл. била извършена проверка на лечебното заведение „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.“ ЕАД (УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД). При проверката било установено, че лечебното заведение осъществявало своята дейност съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-156 от 17.07.2018 г., издадено от Министерство на здравеопазването, на основание чл.46, ал.2, вр. чл.50, ал.2 от Закона за лечебните заведения. Съгласно разрешението, в лечебното заведение било разкрито „Отделение по педиатрия“ с второ ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Педиатрия“, „Мултипрофилно спешно отделение“ (МСО) с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Спешна медицина“. Дейността на лечебното заведение се осъществявала в съответствие с утвърдения от изпълнителния директор Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред. В отделението по педиатрия били разкрити 15 легла за пациенти - деца от 0 до 18 годишна възраст: 10 броя стандартни легла и 5 броя легла тип кошара. На 12.05.2021 г. в отделението по педиатрия всички легла били заети, а на посочената дата, съгласно предоставения график на лекарите в отделение по педиатрия, жалбоподателката д-р Ю.Н. Б. - А. е била нощна смяна.

На 12.05.2021 г. по повод на кашлица и висока температура била потърсена медицинска помощ за детето М.Й., на 9 месеца в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД. Детето било прегледано от дежурния педиатър д-р Ю. Б. - А., като в „Амбулаторна книга на педиатрия - спешен кабинет“ под № 8158/69442 в 21:55 часа било записано детето М.

2

А. Й., 9 месеца, температура 39°С, Диагноза: „Остър бронхиолит неуточнен“. На 12.05.2021 г. в 21:55 часа в „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ д-р Ю. Б. - А. отразила следното: „самонасочил се“. Поставена била основна диагноза: „Остър бронхиолит, неуточнен“. От анамнезата: „От 2 дни фебрилен, след преглед от лекар установен бронхиолит, назначена терапия с АБ, Амбрекс, вентолин сироп. Днес повишил температура до 40°С, с трудно повлияване от антипиретици. В 21:30 часа даван Нурофен“. Обективно състояние: „В увредено общо състояние, фебрилно 39°С, с тахидиспнея, епигастрален тираж, Кожа - бледо-розова, без обриви. ПЛВ (периферни лимфни възли) - не се палпират уголемени на достъпните места. Нос - проходим, гърло - нехиперемирано, език - влажен, необложен. Дишане - отслабено везикуларно с удължено издишване, сухи свиркащи и разнокалибрени влажни хрипове двустранно.

Sp 02 93 %, ДЧ (дихателна честота) - 50/мин. РСД (ритмична сърдечна дейност) - с ясни тонове, без шумове. Корем - мек, спокоен, неболезнен, без ХСМ. Терапия:

„Детето подлежи на хоспитализация, но поради липса на места в Детско отделение П. детето се насочва към друго лечебно заведение. В 22:00 часа дадени 8 капки Аналгин“.

В графа „Насочен към“ било маркирано: „Личен лекар“ и „Лечебно заведение за болнична помощ“. Заключение след прегледа: „Необходимост от продължаване на лечението в друго лечебно заведение за болнична помощ“. Описаните обстоятелства се отнасяли за М. А. Й., на 9 месеца, родителите на който по повод висока температура били потърсили за детето медицинска помощ в Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П.“ ЕАД. Детето не е било хоспитализирано в Отделение по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. П.”, поради липса на свободни легла. Преценено било, че той има необходимост от продължаване на лечението в лечебно заведение за болнична помощ. Насочено било към друго лечебно заведение без да бъде уговорена такава хоспитализация.

Предвид на установените обстоятелства, проверяващите приели, че д-р Юлия Б.

- А., в качеството й на специалист педиатър прегледал детето и направила преценка, че детето има „Необходимост от продължаване на лечението в друго лечебно заведение за болнична помощ“, не е осигурила хоспитализацията на детето в друго лечебно заведение, а само го е насочила без да бъде уговорена такава хоспитализация, което представлявало нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медикосоциални грижи. Нарушението било установено на 24.06.2021 г.

Срещу жалбоподателката бил съставен АУАН № А-94 от 14.09.2021 г. за нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, 3 след което бил предявен на нарушителката, която го подписала без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № НП – 125 от 22.12.2021 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2, т.2, буква „в“ от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения.

Изложената фактическа обстановка категорично се установява от събраните в хода на настоящото производство гласни доказателствени средства - показанията на свидетелката Мария Н. и приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло си кореспондират и с приложения по делото писмен доказателствен материал.

Свидетелката Н. лично е извършила документална проверка относно прегледа на пациента М. А. Й., на 9 месеца в отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. П.“, като в съдебно заседание тя преразказа констатациите, направени при прегледа на предоставената й от болницата медицинска документация.

За да установи обективната истина по делото и за да направи правната преценка, дали се е касаело за „спешен пациент“, съдът допусна изготвянето на съдебномедицинска експертиза от две вещи лица – д-р С. – педиатър и специалист детска пулмология и д-р Н. – специалист спешна медицина и Началник „Спешно отделение“, тъй като съдът няма специфичните медицински познания, на база описаното в медицинската документация обективно състояние на пациента при прегледа – температура, сатурация и т.н., да прецени дали това състояние отговаря на категорията „спешен пациент“. Вещите лица депозираха експертното заключение и в съдебно заседание при разпита си дадоха категорично становище, че към момента на прегледа в отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. П.”, не е имало непосредствена опасност за живота на пациента М. А. Й., на 9 месеца. В експертизата е посочено, че при прегледа на 12.05.2021 г. в 21:55 часа при пациента М. А. Й. е установено увредено общо състояние, с повишена телесна температура до 39°С, с тахидиспнея и епигастрален тираж. Аускултаторно е установено отслабено везикуларно дишане с удължено издишване, сухи свиркащи и разнокалибрени влажни хрипове двустранно. Измерената кислородна сатурация е била 93%, с дихателната честота 50 вдишвания в минута. В утвърдения с Наредба № 3 от 06.07.2017 г. медицински стандарт по „Спешна медицина“ нямало разписани критерии за определяне на триажна категория по възрастови групи, тоест едни и същи 4 физиологични показатели, отнесени към различните възрастови групи, особено при децата, определяли различни триажни категории. Определянето на триажната категория в конкретния случай вещите лица базирали на единствените общи критерии, посочени в стандарта по спешна медицина - чл.1.12 от глава 4, раздел 5 - „Триажната категория на спешния пациент в спешно отделение се определя на базата на входящата информация (основно оплакване), моделирана от физиологични индикатори“: телесна температура - СЗ „Фебрилен, увредено общо състояние, < 3 SIRS критерия“; хемодинамика - СЗ „Стабилна, близо до физиологичните граници“; дишане - СЗ „Лека дихателна недостатъчност, тахидиспнея, диспнея при усилие, изговаря цяло изречение, кислородна сатурация 92 - 94 %“. Към момента на прегледа пациентът М. А. Й. е бил с учестена дихателна честота, на фона на повишена телесна температура. Физиологично всеки градус по-висока телесна температура повишавал дихателната честота с 5 - 10 вдишвания за 1 минута. Следователно, реалната дихателната честота при детето, изключвайки високата температура, била около 30 - 35 вдишвания в минута, което се определяло като лека вентилаторна недостатъчност. Състоянието на пациента не можело да се определи като критично, с непосредствена опасност за живота и не изисквало специализиран транспорт до друго лечебно заведение, съгласно „Раздел V Транспорт на спешния пациент“, глава Втора, чл. 2.2. „Категория 2 Спешен вторичен транспорт“, който е транспорт на спешен пациент от приемното лечебно заведение към друго лечебно заведение, предоставящо специализирано лечение, при: изчерпване на локалните болнични ресурси за интензивно лечение на критичен (категория А1) и нестабилен (категория В2) спешен пациент; необходимост от интензивен мониторинг и интензивни грижи по време на транспорта и след транспортирането; липса на болничен ресурс за специфично третиране на животозастрашаващо състояние при спешен критично болен“. Въз основа на това, вещите лица са приели, че детето М. А. Й. е било в увредено общо състояние, но това състояние не е попадало в категорията „спешен пациент“. Съдът намира експертното заключение за компетентно изготвено, подробно мотивирано и добре аргументирано, поради което го кредитира изцяло.