Решение № 3125 от 30.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 30.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска мл.с-я

Боряна Петрова при секретаря Поля

Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9713 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 361381, постановено на 14.03.2018г. по гр.д. № 64806/2016г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, са били отхвърлени предявените от ищеца Б.Х.М. искове с правно основание чл.181, ал.2 и чл.181, ал.3, изр.3 от ЗМВР против ответника СДВР за сумите от 400 лева, явяваща се парична равностойност на неусвоен лимит за униформено облекло за 2016г., както и сумата от 236.40 лева, явяваща се паричната равностойност на неусвоен лимит за ободряващи напитки, дължими при полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа за периода от 01.01.2012г. до 14.11.2016г.

Ищецът Б.Х.М. е осъден да заплати на ответника СДВР, сумата от 100 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, сторени пред първата инстанция.

Недоволен от така постановеното решение Ищецът Б.Х.М. го обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото е неправилно и необосновано.Твърди, че СРС е постановил решенето си при нарушение на съдопроизоводствените правила, като не е преценил всички доказателства по делото, позовал се е на правна уредба, която не може да бъде приложена в случая. Ответникът сам е плащал суми на служителя за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и с това си поведение извънсъдебно е признал дължимостта на процесните. При тези аргументи намира изводът на СРС за неоснователност на ищцовите претенциии за неправилен и моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания съдебен акт, а предявените искове – да уважи.

Въззиваемата страна - СДВР, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозирала отговор и не е взела становище по въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника пледира за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение и моли то да бъде потвърдено като такова от въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акто, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане, на които въззивният съд също следи служебно. По отношение правилността му, по наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗМВР (отм.) и чл. 181, ал.2 и чл.181, ал.3, изр.3 от ЗМВР – за парична равностойност на неусвоен лимит за униформено облекло за 2016г. и за ободряващи напитки, дължими при полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа за периода от 01.01.2012г. до 14.11.2016г.

Не е спорно, че през процесния период 2012 г. - 2016 г. и към момента ищецът работи по безсрочно правоотношение в МВР, като изпълнява длъжността „младши инспектор” - старши полицай (радист) в 02 сектор на отдел „Оперативен дежурен център“ - СДВР. Не е спорно и обстоятелството, че за изпълняваната от ищеца длъжност, последният е длъжен да носи униформено облекло по време на работа. Не се твърди служебното му правоотношение да е било прекратено през процесния период.

Спорен по делото е въпросът дали през периода на ищеца се е дължало заплащане на левова равностойност на вещево доволствие - униформено облекло и ободряващи напитки, дължими при полагане на нощен труд.

На първо място, като се съобрази периода на претенцията - 2012 г. - 2016 г., вкл., въззивният съд намира, че исковете следва да бъдат подведени под квалификацията на чл. 204, ал. 2 и ал.3 от