Определение № 2388 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2388 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502352 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на С. С. Г. срещу определение № 5780/17.04.2024г. на СГС, ГО, ЧЖ IА, постановено по ч.гр.д.

№ 14449/23г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба.

Жалбоподателят заявява, че атакуваният от него съдебен акт е нищожен като постановено от незаконен състав. Бил е избран единствено съдията докладчик, но не и останалите двама съдии от състава. Няма писмен документ за техния избор както изисква чл.9 от ЗСВ. Счита, че СГС е подменил предмета на спора- обжалване на инкорпорирано в заповедта по чл.410 от ГПК разпореждане. Това също прави обжалвания съдебен акт нищожен. СГС твърди, че при уважаване на заявлението не се издава друг съдебен акт- определение или разпореждане от закрито разпоредително заседание. Заповедният съд не е изпълнил задължението си по проверка на заявлението, а в обжалваното определение е пропуснато да се отбележи как и къде се документират резултатите от извършената проверка.

Затова моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на СГС за разпределение на случаен принцип на всички съдии от състава.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира същата за допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ 1 на инстанционен контрол.

В обжалваното определение СГС е приел, че частната жалба на С. Г. е недопустима, тъй като с нея се обжалва заповедта за изпълнение от 20.09.2023г., издадена по чл.410 от ГПК, а законът предвижда възможност тя де се обжалва само в частта за разноските.

Обжалвания съдебен акт е валиден.

Жалбоподателят го счита за нищожен, тъй като и тримата съдии от състава не били избрани, а само е имало избор за съдията – докладчик.

Позовава на чл.9 от ЗСВ. Според тази норма разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайният избор в рамките на колегиите или отделенията. Съгласно Единната методика по приложението на принципа на случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища е, че случайният принцип на подбор се свежда само до съдията – докладчик, но не до останалите членове на състава. Тяхното определяне е функцията на упражняване на организационното и административното ръководство на съответния съдебен орган. / Опр. № 975/05.03.2024г. по ч.гр.д.

№ 664/24г., ВКС, III г.о., Опр. № 599/12.02.2024г. по ч.гр.д. № 4441/23г., ВКС, IV г.о./ В този смисъл обжалваното определение не е нищожно като постановено от незаконен състав. За съдебният орган не съществува задължение всички съдии от състава да бъдат определяни чрез избор на принципа на служебното начало.

Атакуваният съдебен акт е допустим.

По правилността му.

Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Затова жалби, насочени срещу нея са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждат. Не е необходимо въззивният съд да прави проверка за това дали са били налице предпоставките за издаването й, когато констатира, че подадената частна жалба срещу заповедта за изпълнение е недопустима. В този случай по пътя на инстанционния контрол не може да се проверяват действията на заповедния съд. Трябва да се прави разграничение между заповедта по чл.410 от ГПК и по чл.417 от ГПК. Последната инкорпорира в 2 себе си разпореждане за незабавно изпълнение, което подлежи на самостоятелното обжалване, предвидено в чл.419 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че при уважаване на заявлението следва да се издаде определение или разпореждане в разпоредително съдебно заседание. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение. Не е предвидено издаването на друг съдебен акт, предшестващ заповедта за изпълнение.

В чл.412 от ГПК са регламентираните задължителните реквизити, които заповедта за изпълнение трябва да съдържа и от които тя не може да се отклони.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5780/17.04.2024г. на СГС, ГО, ЧЖ IА, постановено по ч.гр.д. № 14449/23г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3