Определение № 1828 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1828 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002900628 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ГЕОТЕРМ” АД, ЕИК 124083023, против решение № 266/07.11.2025 г. по в.т.д. № 344/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, III състав, с което е потвърдено решение № 185/05.05.2025 г. по т.д. № 265/2024 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения от настоящия касатор отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464 ГПК за признаване несъществуването на вземанията на “ОНТАРИО БГ” ЕООД, ЕИК 203150936, от ППЗК “СРАЦИМИР ”, ЕИК 813148949, в размер на 42 000 лева - главница по договор за подпомагане от 30.07.2020 г. и разходен касов ордер № 7/07.09.2020 г., 11 016,92 лева мораторна лихва върху същата за периода 08.03.2022 г. - 22.05.2024 г., и 1 796,67 лева - обезщетение за забава за периода 17.09.2021 г. - 08.03.2022 г., които са предмет на изп. дело № 883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 895 на КЧСИ.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния състав с довод, че противоречат на събраните по делото доказателства и на формалната житейска логика.

Поддържат се твърденията, че договорът за заем е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне забраните за разплащане в брой.

1

Същият се счита за антидатиран и съставен единствено за целите на обосноваване на облигационно правоотношение по пет ордера, вкл. процесния РКО № 7/07.09.2020 г. за сумата от 42 000 лева. Защитава се тезата, че от събраните по делото гласни доказателства и експертно заключение е установено, че ответникът “ОНТАРИО БГ” ЕООД се е снабдил с празни бланки, подписани от председателя на кооперацията, които впоследствие са попълнени от М. Минчев с текст, чието съдържание не било уговорено, нито изявено от председателя на кооперацията, нито изпълнено. Подчертава се, че от изслушаните по делото експертизи се установява, че счетоводството на “ОНТАРИО БГ” ЕООД не е водено редовно, посочената в ордера сума не е постъпвала в касата на кооперацията и не е ползвана за дейността й. Излагат се доводи, че същата е предадена на председателя Я.Я., за който се твърди, че е подписал процесния РКО, но не като представител на кооперацията, а в лично качество; на датата, на която се твърди издаване на ордера и предаване на сумата, председателят на кооперацията не се е намирал в с. Чернево; плащания на суми над 10 000 лева се извършват само по банков път съгласно императивните разпоредби на чл.3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОПБ и чл. 11, ал. 1 ЗМИП, които не са спазени в случая. От това се извежда позицията, че на ордера само е придаден вид, че сумата е предадена на ответната кооперация. Изтъква се и разпоредбата на чл. 6 от споразумението от 14.07.2022 г., сключено между ППЗК “СРАЦИМИР”, “ОНТАРИО БГ” ЕООД и трето за делото лице “Атлас Агро 2011” ЕООД, според която при точно изпълнение на договореното, страните заявяват, че нямат претенции помежду си. Релевира се оплакване за допуснато от първата инстанция и непоправено от въззива процесуално нарушение, изразяващо се в отказа да бъдат изслушани по реда на чл. 176 ГПК лицата, подписали процесния РКО. Въззивното решение се атакува като необосновано с доводи за едностранчивост и избирателност при кредитирането на събраните по делото доказателства, както и поради превратното им тълкуване. При тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноските по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по следните въпроси: 1. Питане “относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да укаже защо и на кои дава вяра и на кои не, кои възприема за достоверни и кои не.; 2.

“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка?”; 3. “За да се приеме, че е изпълнил задължението си, вменено му с императивните разпоредби на чл. 12, 2 чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, достатъчно ли е съдът само да посочи в мотивите към решението си част от събраните по делото доказателства, без да ги обсъди и да цени установените от всички тях факти в тяхната съвкупност, както и без да изложи мотиви защо основава правни и фактически изводи на част от тях, а други игнорира напълно или ги интерпретира превратно?”; 4.

“При осъществяване на своята решаваща дейност следва ли съдът да спазва правилата на формалната и правната логика, като приложението на тези правила бъде изяснено в мотивите към решението, така че фактическите констатации на съда и правните му изводи да бъдат обосновани?”.

Във връзка с извода на апелативния съд, че макар и извършено в нарушение на ЗОПБ, е налице валидно плащане, се твърди наличие на противоречие с определение № 3664/14.07.2025 г. по гр.д. № 2504/2025 г. на ВКС, III г.о., и решение № 3517/04.04.2023 г. по адм. дело № 8506/2022 г. на ВАС.

Иска се допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК с доводи, че в нарушение правилата на формалната логика апелативният съд е извел решаващия си мотив за получаване на заемната сума от кооперацията, приемайки, че ордерът, наречен “разходен”, съставлява “разписка” за получен от кооперацията приход. В тази насока се изтъква, че изводът е направен, въпреки че суми над 10 000 лева следва да се заплащат само по банков път съгласно чл. 3 ЗОПБ и чл. 11, ал. 1 ЗМИП; РКО бил на кооперацията, а ако сумата е изразходвана от касата на “ОНТАРИО БГ” ЕООД, същият следвало да изхожда от дружеството; сумата и основанието в него не са изписани от получателя. Счита се, че нормата на чл. 55, ал. 1 ТЗ е приложена в нейния противоположен смисъл, тъй като счетоводството на търговското дружество не е водено редовно, а ако се приеме обратното, то в аналитичния регистър на същото е отразено задължение на Я.Я. като физическо лице, а не на кооперацията.

Към касационната жалба са приложени писмени доказателства, които предвид характера на настоящото производство не се обсъждат.

От ответника по касация “ОНТАРИО БГ” ЕООД е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника по касация ППЗК “СРАЦИМИР” не е постъпил отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

3

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищцовото дружество, е приел, че между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че въззиваемият “ОНТАРИО БГ” ЕООД има качеството на взискател на длъжника ППЗК “СРАЦИМИР” по изп. дело № 883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 895, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. № 567/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна за сумата от 42 000 лева, както и че въззивникът “ГЕОТЕРМ” АД е присъединен взискател към същото производство, на основание заповед № 117 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. № 190/2024 г. на Районен съд - Девня. Като е съобразил, че в случая и двете дружества са хирографарни кредитори на кооперацията, както и че в изпълнителното производство не е извършено разпределение, което да се е стабилизирало, е счел иска с правно основание чл. 464 ГПК за допустим.

Позовавайки се на обстоятелството, че вземането на “ОНТАРИО БГ ” ЕООД от ППЗК “СРАЦИМИР” в размер на 42 000 лева - главница, дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО № 7/07.09.2020 г., ведно със законна лихва и обезщетение за забава, е безспорно установено в отношенията между двамата въззиваеми по настоящото дело с влязло в сила решение № 146/28.03.2023 г. по т.д. № 415/2022 г. на Окръжен съд - Варна, и обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, въззивният съд е намерил за ирелевантно извършеното в хода на процеса признание на иска от страна на кооперацията.

По отношение на оспореното вземане на взискателя “ОНТАРИО БГ ” ЕООД апелативният състав е обсъдил събраните писмени доказателства и експертно заключение. Посочил е, че съгласно представения договор за подпомагане от 30.07.2020 г. това търговско дружество предоставя на ППЗК “СРАЦИМИР” парични средства, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови ордери (чл. 3); връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати (чл. 4); срокът на договора е една година, считано от датата на подписването му. Отбелязал е, че автентичността на договора не е оспорена, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните. Тълкувайки волята на съконтрагентите по реда на чл.

20 ЗЗД решаващият състав е приел, че същият обективира постигнато съгласие за предоставяне на парични средства за временно безвъзмездно ползване срещу задължение за тяхното връщане на допълнително уговорен падеж, и има характер на договор за заем. Стигнал е до извода, че предаването на заемната сума от 42 000 лева е установено от удостоверителното изявление в подписан РКО от 07.09.2020 г., от съдържанието на който е видно, че въззиваемото дружество я е предало на председателя на кооперацията Я.Я..

Подчертал е, че ордерът има силата на разписка за получената сума в брой.

Счел е за установено, вкл. от приетата по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза, че за получил сумата ордерът е подписан от Я.Я., който е представляващ кооперацията към посочената в документа дата 4 07.09.2020 г. Преценил е, че от установеното от експерта частично припокриване на буква “Я” от текста “Я.Я.” с подписа за “Броил сумата” не може да се направи извод за манипулиране съдържанието на документа, тъй като не може да се установи разминаване във времето на изписването на съдържанието и полагането на подписа. Добавил е, че дори обсъжданият подпис да е положен след този на получил, това не доказва факта, че в момента на полагане на подписа за получил, останалото съдържание на документа не е било нанесено. Наред с това от показанията на свидетелката И.Д. – касиер-счетоводител на кооперацията, се опровергава версията, че Я.Я. предварително бил разписал празни ордери, които по някакъв неуточнен начин са попаднали в държане на управителя на “ОНТАРИО БГ” ЕООД и последният ги е попълнил със съдържание, неотговарящо на действителните факти. Апелативният съд е отхвърлил и доводите на ищеца, че ордерът не установява предаване на сумата, след като съдържа ръкописен текст, попълнен от М-М-, мотивирайки се, че за автор на удостоверителното изявление в документа се счита лицето, което е положило подпис върху него, а не неговият физически съставител. Акцентирал е и на основанието за издаване на ордера – “по договор за нуждите на кооперацията”, което кореспондира с посоченото в договора за подпомагане, а именно, че “разходването на средствата са според нуждите и необходимостите на ЗК “Срацимир” по преценка на Яню Великов”. При тези данни е стигнал до заключението, че между “ОНТАРИО БГ” ЕООД и ППЗК “СРАЦИМИР” е възникнало валидно заемно правоотношение за сумата от 42 000 лева, предадена от управителя ММ- на Я.Я. в качеството му на председател на кооперацията, а не в лично качество.