Решение № 293 от 09.11.2022, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Попово, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20223520100121 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ю. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: обл. Търговище, общ. Попово, с. С., ул. „К." № чрез адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. Казанлък, ***, ет. 1, оф. 3, СРЕЩУ:

„ОЙРОПАК“ ЕООД, с ЕИК: 121517062, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„ Златен рог“ № 22, ет. 2, оф. 3, представлявано от Васил Михайлов Василев в качеството му на Управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че на 13.08.2020 г. между страните бил сключен трудов договор № 2689, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, като ищецът бил назначен на длъжността „монтажник, инсталиране на промишлено оборудване“ с код по НКПД: 7233.2011, с месторабота в административна единица: „Силозна база“, гр. Попово, Южна индустриална зона, с основно месечно брутно възнаграждение в размер на сумата от 1 630 лева.

На 12.11.2021г. ищецът бил на работа редовна смяна с работно време от 08:00ч. до 12:00ч. и от 13:10ч. до 17:00ч., като с група служители на ответното дружество трябвало да преместят скеле, намиращо се в гр. Попово, Силозна база, Шахта №3.

На тази дата, в 08:40 ч. ищецът претърпял трудова злополука, изразяваща се в падане от скеле с височина 4м. Въпреки че ищецът бил взел всички възможни предпазни мерки, въпросното съоръжение поддало и така настъпилият инцидент станал невъзможен за предотвратяване.

В резултат на трудовата злополука получил следните травматични увреждания: счупване на горния крайник на лъчевата кост на дясната ръка.

След инцидента на 12.11.2021г. ищецът бил откаран в спешния център към „Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище“ АД, където след преглед бил 1 насочен към Ортопедо - травматологичното отделение към същото лечебно заведение, където бил приет по спешност. След като били извършени необходимите параклинични изследвания и процедури на 14.11.2021г. било извършено закрито наместване на фрактура като била поставена гипсова имобилизация. Ищецът останал за наблюдение и на 18.11.2021г. бил подложен на открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като отново била направена гипсова имобилизация.

От 19.11.2021г. до 22.11.2021 г. включително, ищецът продължил своето лечение в „Многопрофилна болница за активно лечение -Търговище“ АД в Ортопедо травматологично отделение, където прекарал 11 дни.

При изписването на ищеца за домашно лечение на 22.11.2021г. му били предписани медикаменти и му били дадени указания от лекуващия лекар, които той стриктно спазвал.

Твърди се, че вследствие на претърпените телесни увреждания, ищецът изживял изключително тежки болки и страдания, като негативните последици от травмите продължавал да търпи и за в бъдеще. През възстановителния период се наложило ищецът да приема обезболяващи медикаменти, тъй като усещал постоянна физическа болка от извършените медицински интервенции и зарастването на раните. В периода на възстановяването, за ищеца било фактически невъзможно да извършва сам обикновените санитарно - битови дейности и непрекъснато за него трябвало да се грижи член на семейството, което обстоятелство му създавало изключително големи смущения и неудобства. Въпросният инцидент попречил сериозно на социалния жИ.т на ищеца, тъй като не можел да излиза и да се среща с приятели, близки и роднини.

Освен получените силни физически болки, ищецът претърпял и тежки психически травми, които водели до нежелание за контакти с хора, като постоянно се завръщал към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство причинило на ищеца проблеми със съня, каквито преди това не е имал. Вследствие на трудовата злополука от 12.11.2021г., често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника. Загубил възможността си да помага за домакинството. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото се, трудно заспиване и говоренето по време на сън зачестили. Кошмарите били придружени с внезапно събуждане от сън и изпадането му в състояние на паника и емоционални елементи: като плачене и нервно изражение. Появила се незаинтересованост от участието на ищеца в обществени събития, която преди липсвала. Също така, станал хипер раздразнителен и емоционално нестабилен.

За настъпилата злополука в ТП на НОИ, София град била подадена Декларация с вх. № 897 от 18.11.2021г. и е издадено Разпореждане № 31078 от 22.11.2021 г., с което злополуката е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което ответникът „Ойропак“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищцовата страна сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 12.11.2021 г. трудова злополука.

Претендира се присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор с който оспорва предявения иск.

В отговора на исковата молба ответникът признава, че ищецът е негов работник и, че на посочената дата е претърпял трудова злополука, като е получил описаното счупване на дясната ръка. Оспорва се обаче твърдението, че скелето е подало. Твърди се, че същото е било технически изправно. Ищецът с други работници са извършвали ремонтни работи използвайки скелето. В хода на работата се е наложило преместването на скелето. Вместо да слязат от него и да го преместят, ищецът и още един работник по собствено желание, 2 изразено пред останалите са останали на скелето, докато другите работници са го премествали.

Според ответника за да се премести скелето е било необходимо да се освободят елементите, които го стабилизират. В следствие на това скелето се е наклонило и е последвало падането на двамата работника намиращите се на него. Ищецът бил инструктиран за работа при извършване на строително монтажни работи и конкретно, че при преместване на скелето не трябва да има хора и товари на него. Такъв инструктаж бил проведен и в деня на инцидента.

Ответникът счита, че поисканото обезщетение е силно завишено като размер и надхвърля многократно изискването за справедлИ.ст, поради което го оспорва, като се релевират доводи за съпричиняване от страна на ищеца не по-малко от 50%.

Третото лице помагач в законоустановения срок е депозирало писмен отговор, с който оспорва иска.

Признава се факта, че към дата на злополуката 12.11.2021г. ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника по силата на Трудов договор №2689 от 13.08.2020г., като е заемал длъжност „монтажник, инсталиране на промишлено оборудване” с място на работа Силозна база - град Попово, Южна индустриална зона.

Не се оспорва и, че настъпилата на 12.11.2021г. злополука е трудова, като в резултата на нея ищецът е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лъчевата кост на дясна ръка.

Възразява се, че ищецът сам е допринесъл със своето поведение за настъпване на трудовата злополука. В условията на евентуалност, се възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на работника, като и относно размера на претендираното парично обезщетение.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Т. – АК Стара Загора. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените в нея основания. Пледира за уважаване на иска в претендирания размер.

Ответникът, редовно призовано, се представлява от адв. И. И. - АК – Търговище.

Представени са подробни писмени бележки, в които след анализ на доказтелствената съвкупност по делото, процесуалният представител на ответната страна изразява становище, че злополуката е настъпила в следствие на проявена от ищеца груба небрежност при изпълнение на трудовата му функция. В този смисъл се релевират доводи, че при определяне размерна на дължимото обезщетение следва да се отчете съпричнияване от около 50 %, а крайният му размер не следва да надвишава 4000.00 лв.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

За да възникне отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, следва да са налице, при условията на кумулативност, следните предпоставки:

3 наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице; причинно-следствена връзка между трудовата злополука и неимуществените/имуществените вреди.

Легално определение на трудова злополука е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че към дата на злополуката 12.11.2021г. ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника по силата на Трудов договор №2689 от 13.08.2020г., като е заемал длъжност „монтажник, инсталиране на промишлено оборудване” с място на работа Силозна база - град Попово, Южна индустриална зона.

Не се оспорва и факта, че настъпилата на 12.11.2021г. злополука е трудова, като в резултата на нея ищецът е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лъчевата кост на дясна ръка.

Спорно между страните е наличието на съпричиняване от страна на ищеца, поради проявена от него груба небрежност при изпълнение на трудовата му функция, както и размера на дължимото обезщетение.

За доказване на исковата си претенция, ищецът ангажира гласни доказателствени средства и писмени доказателства, като по делото бе изслушана съдебномедицинска експертиза.

От показанията на св. Стоян Георгиев се установява, че след инцидента ищецът изпитвал силни болки в ръката, таза и гърба. Изпитвал затруднения и при вървене.

Злополуката се отразила негативно и на социалния жИ.т на ищеца, като свидетелят заявява, че той „… не беше същият човек.“.

От показанията на св. Селиме Салимова – фактически съжител на ищеца се установява, че след инцидента ищецът не можел нищо да прави с дясната си ръка, като се налагало свидетелката постоянно да му помага при задоволяване на ежедневните му битови нужди.

Свидетелката Салимова, също споделя, че инцидентът се отразил негативно върху социалния жИ.т на ищеца, като добавя, че злополуката се е отразила и на психическото състояние на фактическия съжител - не можел да спи, викал и бълнувал, сънувал кошмари.

От изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, се установява, че при процесната трудова злополука ищецът е получил счупване на главичката на лъчевата кост на дясната предраменница, както и малко контузни огнища на основата на белият дроб. По отношение счупването на лъчевата кост е било приложено оперативно лечение - открито наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза. Приложено било и медикаментозно лечение по отношение травмата на белият дроб.