Решение № 930 от 24.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. С, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110214220 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Н. М., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-001250/04.02.2021г., издадено от издадено от Г.В.Б. – Началник Група към Отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗДвП.

В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Формулирано е искане за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за събитията.

В хода по същество оспорва фактическите констатации на наказващия орган и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началник – Група към ОПП - СДВР, редовно призован, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.01.2021 г., около 08:50 ч., в гр. С, жалбоподателят Х. Н. М., с ЕГН **********, се придвижвал с управлявания от него лек автомобил марка „М“, модел „Ц 320“, с рег. № ХХХХ, по бул. „С“, с посока от ул. „К“ към ул. „Н С.“. Той бил придружаван от приятелката си. Когато достигнал до кръстовището на пътя с ул.“Ч“, той спрял зад л.а. „М Е“, с рег.

№ХХХХ, управляван от свид. Д. С. В., за да изчака разрешаващ преминаването сигнал на регулиращата участъка светофарна уредба.

По същото време, в посоката на жалбоподателя, по бул.“С“ с несъобразена скорост се придвижвал друг лек автомобил, чийто водач не успял своевременно да предприеме спиране на кръстовището на ул.“Ч“, в резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП), удряйки отзад превозното средство на М.. От съприкосновението и получената инерционна сила, автомобилът на жалбоподателя бил подместен напред. Ударил с предницата си превозното средство на свид. В..

За изясняване на обстоятелствата около вината за настъпилия инцидент бил подаден сигнал до дежурния телефонен пост към Дирекция „Национален център 112“ – МВР.

Междувременно, участниците в ПТП изместили превозните си средства встрани, за да не възпрепятстват движението.

Докато изчаквали пристигането на екип към ОПП – СДВР, поради естествени физиологични нужди, жалбоподателят напуснал за кратко време мястото, като се отправил към разположения в непосредствена близост офис на своя работодател. Приятелката му обаче останала на мястото на инцидента в управлявания от М. лек автомобил, с уговорката, че ще го извика, когато се явят компетентните органи.

По повод подадения сигнал, около 10:10 часа, на 22.01.2021 г. на мястото на пътния инцидент пристигнал полицейски екип в състав свидетелите А. Д. С. и Д. В. Г., заемащи длъжности „младши автоконтрольор“ в ОПП - СДВР. За появата им М. бил уведомен незабавно и около 10:15 часа се върнал на кръстовището на бул.“С“ и ул.“Ч“. Представил се на полицейските служители, като им предоставил и документи за проверка. Бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство, като иззетата проба била отрицателна. Свид. С. изискал справка от Оперативна дежурна част 99 (ОДЧ), откъдето бил уведомен, че жалбоподателят не е заплатил в срок глоба, наложена му с фиш № GT523187 от 19.11.2020 г., на стойност 50,00 /петдесет/ лева. По повод пътния инцидент и въз основа на обясненията на участниците в него свид. Г. съставил протокол за ПТП №1789998/22.01.2021 г.

При така установените факти, свид. С. преценил, че са извършени административни нарушения по ЗДвП от страна на Х. М., поради което съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че: „на 22.01.2021 г., около 08:50 часа, в гр. С, управлява л.а. „М Ц320“, с рег. №ХХХХ, собственост на Р Н.а Н и на кръстовището с ул.“Ч“, като невинен участник в ПТП, около 08:50 ч. не изпълнява задълженията си като водач и напуска мястото на ПТП без автомобила, след което се връща в 10:15 часа и е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (отрицателен) 0,0 промила. При извършена проверка с РСОД и след справка с ОДЧ 99 се установи, че водачът не е заплатил в срок фиш серия GT номер 523187 от 19.11.2020 г. на стойност 50,00 лева”.

Така установените нарушения били квалифицирани съответно като накърняващи разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП и чл.186, ал.7 от ЗДвП. На същата дата актът бил връчен на М., който вписал, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН такива обаче не постъпили в писмена форма.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление №21-4332-001250/04.02.2021 г., с което, при възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя били наложени на кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и лишаване от 2 право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, а за нарушение нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева.

Санкционният акт бил връчен на наказаното лице на 28.10.2022г., видно от инкорпорирана в съдържанието му разписка.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели В., С. и Г. и писмените доказателства: протоколи за ПТП с № 1789998 и № 1789999 от 22.01.2021г., справка – картон на водача, 3 броя заповеди на Министъра на вътрешните работи и справка от ОДМВР – С, изх.

№УРИ344000-266/08.12.2022 г.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите В., С. и Г. , като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протоколите за ПТП и за съставяне на АУАН. Свидетелите С. и Г. споделят отсъствие на спомени за извършената от тях проверка на място по повод подадения сигнал, но са категорични, че при установяване механизма на ПТП, са се доверили на информацията, предоставена им от установените на местопроизшествието водачи, един от които и самият жалбоподател. Предлагайки сведения, как са достигнали до извод, че М. е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата, подчертават, че основните им аргументи са се съсредоточили върху неговата поява едва след тяхното пристигане на място. Позовават се относно второто нарушение върху подадената им от дежурната част към ОПП – СДВР информация.

Пропуските и липсата на подробни спомени в показанията на свид. С. и Г., в качеството им на младши автоконтрольори при СДВР, отдел „Пътна полиция“, съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите (установяване на множество нарушения почти ежедневно и многократно попълване на документация по сходни казуси) . Същите, макар да не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, не се отличават с информативност относно обективните характеристики на предявените нарушения, доколкото са поставени в конфликт с други, независими източници на информация, в частност показанията на свид. В. и постъпилата справка от ОДМВР - С.

В своя разказ свид. В. излага данни, пряко относими към изясняване на обстоятелствата около настъпилото пътно- транспортно произшествие. Заявява спомени и относно участието на жалбоподателя като водач на „М“ Ц 320 в него. Допълва обаче, че макар М. да се е оттеглил първоначално от мястото, там е останал неговият автомобил и приятелката му. Така споделеното кореспондира с обясненията на самия жалбоподател, който твърди, че единствено физиологични нужди са наложили временното му напускане на мястото на инцидента, с оглед значителното забавяне на екипа от ОПП – СДВР и факта на разположен в непосредствена близост офис на неговия работодател.

Свид. В. излага убедителни твърдения за завръщането на жалбоподателя в кратко време след пристигането на полицейския екип, респ. участието му в извършената от органите на реда проверка. Факти в подкрепа на заявеното се откриват не само в обясненията на М., които съдът отчита като обективно отражение на действителността, но се черпят дори от показанията на актосъставителя С., описващ идентична фактология.

Кореспондират и с приобщения по делото протокол за ПТП №1789998 от 22.01.2021 г., изготвен на мястото на ПТП и подписан лично от жалбоподателя. При тези дадености, съдът приема, че свид. В. възпроизвежда лично възприети обстоятелства, а последователността и логическата свързаност на нейното изложение дават основание да се приеме, че така предоставената информация не е фрагментарна и противоречива. Тя не указва и наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. В този смисъл 3 съдът кредитира с доверие показанията на В. и ги поставя в основата на своите изводи по същество.

Съставът на първата инстанция кредитира и писмените доказателства - протоколи за П Т П , справка – картон на водача и справката от ОДМВР – С, които са събрани по надлежния процесуален ред и допълват показанията на свид. В. и обясненията на М., като се намират с тях в хармонично единство. Конкретно, предоставената справка от ОДМВР – С опровергава друга част от показанията на свид. С. и свид. Г., касаещи второто предявено на жалбоподателя нарушение, а именно отсъствието на заплатен от него в срок фиш. Видно от постъпилата информация, санкционният акт е бил издаден, заплатен от М. и връчен му на 19.11.2020г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от З АНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.