Решение № 556 от 09.04.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№556/9.4.2020г. 2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На десети март Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 199 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.М.Х., ЕГН **********, депозирана чрез процесуалните му представители - адвокат Р.Ж.П. и адвокат В.Е.Ц.,***, против Наказателно постановление № 436а-155 от 17.12.2019г. на Началника на Второ РУ-Варна, с което за нарушение на чл. 264, ал.2 вр.чл.5 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500лв. на основание същия текст на закона.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като в обстоятелствена част съдържало невярна фактическа обосновка на несъстояли се събития, свързани с твърдяното нарушение. Твърди се, че НП е съставено с цел прикриване на незаконосъобразни действия на полицейски служител, извършено спрямо неприкосновеността на имуществото и тялото на жалбоподателя. Бил извършен незаконен акт на претърсване и изземване, без служителят на РУ на МВР да се представи и изясни служебната си самоличност и целите на своите действия на посочената в атакувания акт дата и приблизителен час. Твърди се още, че жалбоподателят не е извършвал описаните в постановлението действия спрямо полицая.

Сочи се , че от процесуална гладна точка, обжалваното постановление в обстоятелствената си част не се покривало с изложеното в АУАН описание на нарушението. Въпросният запис бил нечетим и не можел да възпроизведе в какво се състои причината за издаването на акта. От друга страна в атакуваното постановление не се съдържал и опис на доказателствата.

В заключение се иска от съда отмяната на

НП като незаконосъобразно поради допуснатите нарушения на материалния закон и процедурните правила, както и поради очевидно противоречи на целите на Закона.

В съдебно заседание, въззивникът се явява лично, заедно със своите процесуални представители и поддържа жалбата.

В хода по същество възз.моли за отмяна на НП.

Процесуалният представител на възз.- адв.Ц. сочи, че НП е уязвимо на процесуална основа, т.к не било посочено лицето, спрямо което възз. е извършил някакви действия. Било установено, че лицето спрямо което се претендирало извършването на действия бил актосъставител. Излагат се аргументи за недоказаност и несъставомерност на нарушението.

Адв.П., в качеството му на процесуален представител на възз., във фазата по съществото на делото счита, че НП противоречи на закона, същото е издадено с процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи, че обвинението не е доказано от субективна страна. С тези и с други аргументи пледира за неговата отмяна.

Въззиваемата страна , редовно призована, в първото по делото съдебно заседание се представлява от ю.к.Л., която оспорва жалбата. В последното по делото заседание, не се явява, но депозира писмено становище за потвърждаване на НП. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото, ведно с преписката, е постъпило становище от наказващия орган- Началника на Второ РУ-Варна, в което същият сочи, че жалбата е неоснователна тъй като при издаването на НП е извършена необходимата проверка и е потвърдена фактическата обстановка описана в в АУАН бл.№ 778606 и НП №436а-155/17.12.2019г. НП №436а-155/2019г. било законосъобразно, наложеното наказание за извършените нарушение по чл.264 ал.2 от ЗМВР било в размера предвиден в ЗМВР и е било определено като били взети предвид разпоредбите на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Не били налице обстоятелствата по чл.28 буква "А" от ЗАНН.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2019 год. свидетелите Р.К. и М.М. били на работа, дневна смяна, като автопатрул, обслужващ територията на Второ РУ-Варна.

Служителите на реда били с униформено облекло, като се придвижвали с автомобил, носещ обозначителни значи на МВР. Около 16.00 часа при обход в района на бул."Чаталджа", срещу търговски обект № 95, находящ се на кръстовището на бул."Чаталджа" и ул."Цар Асен Първи", полицейските органи забелязали паркиран лек автомобил „Ауди А4" с рег.№ В 0858 BP. В автомобила се намирали две лица, на които органите на реда решили да извършат проверка. Представили се на лицата и им поискали документите за самоличност.

След представянето им, водачът на автомобила бил установен като Е.М.Х., а на предна дясна седалка установили неговата приятелка Х.Г.С.. Двете лица били познати на двамата полицейски служители, като на тях им било служебно известно, че лицата имат криминални прояви по линия наркотици. В хода на проверката св.К. подходил към автомобила от страната на водача, където бил възз.Х., а св.М. преминала от пасажерската страна и застанала до нея. Полицейските служители попитали лицата имат ли забранени за притежание от закона вещества, като и двамата отговорили, че нямат такива. Св.К. разпоредил на възз. Е.Х. да слезе от автомобила с цел да му бъде извършена полицейска проверка на основание чл.81 от ЗМВР и да извади всички вещи, които има в себе си. Възз.Х. излязъл от автомобила, извадил и обърнал навън джобовете си. Св.К. видял, че джобовете са празни, но забелязал, че възз. стискал в юмруци и двете си ръце. Св. К. разпоредил на възз. да си отвори дланите, но последният не ги отворил. Това наложило св.К. да разпореди втори път на възз. да си отвори дланите. В този момент възз. се опитал да си свие ръцете в лакти, за да изблъска служителя на реда. Тогава св. К. го хванал за двете китки, но тъй като Х. се опитал да изблъска полицейския служител, като си движил ръцете, той отскубнал едната си ръка от захвата на полицая и го блъснал с ръка в областта на гърдите. В създалата се ситуация двамата паднали на земята. Св.К. успял да се обърне и се прехвърлил върху възз. Опитал се да постави белезници на ръцете на Х., като хванал едната му ръка. В този момент св. М. заобиколила автомобила и отишла при колегата си, като двамата успели да поставят белезниците на ръцете на Х.. Когато изправили възз. Х., полицейските служители видели, че до задна лява гума на автомобила, там където се намирала преди това лявата ръка на Х. докато бил на земята, имало полиетиленово пликче съдържащо зелено-кафява тревиста маса. За случилото те докладвали на ОДЧ при Второ РУ - Варна, след което полицейските служители запазили местопроизшествието и изчакали дежурната оперативна група. Последната извършила съответни процесуални действия, касателно установеното полиетиленово пликче. Възз.Х. бил задържан и отведен във Второ

РУ-Варна.

Във Второ РУ-Варна св.К. съставил срещу възз. АУАН бл.№778606, в който описал допуснатото според него нарушение от страна на възз.- а именно, че при извършване на полицейска проверка на лични вещи , съгласно чл.81 от ЗМВР за установяване на забранени за притежание вещества и предмети, противозаконно е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР, изразяващо се в блъскане и бутане с ръце в областта на гърдите. Нарушението било квалифицирано по чл.264, ал.2 вр. чл.5 от ЗМВР. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му предявен и връчен, като последният го подписал с отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

По така съставения АУАН, на 17.12.2019г.

Началникът на Второ РУ-Варна издал процесното НП срещу въззивника, като възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя Р.К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетели Р.К. и М.М.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус.

Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден. Обстоятелството, че св.П.П., които бе разпитан по искане на защитата, съобщава, че е разбрал от непознати за него лица, че възз. е бил съборен на земята, както и че държанието на органите на реда по негова преценка било възмутително, не е в състояние да компрометира техните показания, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.

Нещо повече св.П. сам посочи, че не е присъствал от началото на създалата се ситуация , а едва от момента , в който възз. бил изправен от органите на реда с поставени белезници. Дори самият П. в показанията си пред съда посочи, че възз. е споделил с него, че е „получил акт, защото е ударил полицай“. Поради всичко гореизложено показанията на двамата служители на реда се ценят с доверие от настоящия съд.

Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на св.П.П., като отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност предвид приятелството му от детинство с възз. От тези показания, съдът не кредитира частта, в която той сочи, че от струпаната тълпа от хора разбрал, че възз. е съборен на земята от полицай. В тази част показанията му са вътрешно противоречиви с останалите изложени от него гласни твърдения, а именно, че разбрал, че било станала спречкване, че самият Х. е посочил пред него, че е бил санкциониран, защото е ударил полицай. Субективните му възприятия инвокирани в съдебна зала, че държанието на полицаите било възмутително, при положение, че сам сочи, че не е присъствал на ситуацията, а е станал очевидец единствено на поставянето на белезници и вдигането от земята на възз. будят недоумение, при положение, че свидетелят сам сочи, че никой не му бил казал, защо Х. се е намирал на земята. Твърденията му, че никой от присъстващата „тълпа“ не бил съобщил, че Х. е ударил полицай не биха могли да компрометират както бе посочено по-горе показанията на двамата полицаи, тъй като самият П. не е присъствал на началото на инцидента, респективно не е видял кой е станал свидетел на ситуацията от самото начало- от извеждането на възз. от автомобила. От доказателствата по делото е видно, че единственият свидетел на създалата се ситуация от самото й начало е било лицето Х.С., за което посочиха и двамата служители на реда. Ето защо в тази им част показанията на П. не бяха кредитирани от съда. В останалата им част, като кореспондиращи с доказателствената съвкупност по делото, съдът кредитира показанията му.

В хода на съдебното следствие, бе установено, че в автомобилът на възз., на пасажерската седалка се е намирала приятелката на възз.

Х.Г.С.. В тази връзка са показанията на полицейските органи, както и писмените доказателства- докладна записка изготвена от св.К., касаеща задържането на възз.Х.. Разпитът на св.С. бе поискан от защитата, след разпита на двамата полицейски служители. Съдът обаче установи, че същата се е намирала в съдебната зала от началото на съдебното заседание и е присъствала по време на разпитите на св.К. и св.М., поради което и не допусна същата до разпит по настоящото дело.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 10.01.2020г. видно от входящия печат поставен на нея/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Второ РУ при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай при Второ РУ- ОД на МВР-Варна оправомощена съгласно Заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи .