Решение № 3577 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110123125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр.

София, кв. .., срещу Д. К. А., ЕГН ********** и Ю.Г.М., ЕГН ********** с правно основание чл.45 ЗЗД да заплатят солидарно сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконно видеонаблюдение или симулация на наблюдение и заснемане с видеокамери за периода м.юни 2022г. до м.януари 2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е собственик на апартамент № 2-4, находящ се в гр. София, район „Витоша“, .., в съседство на който се намирал апартамент № 1-4, обитаван от ответниците. Терасите на двата апартамента представлявали външни пространства, намиращи се на гърба на сградата на нивото на терена, функционално свързани с жилищата. Твърди, че в съседната на апартамент № 2-4 тераса /двор/, на фасадата на сградата, имало монтирани две видеокамери, едната от които се намирала на еркера на сградата, над първия етаж, под прозореца на втория етаж, а другата била поставена на фасадата на сградата 1 над първия етаж под тераса намираща се на втория етаж, като посоченото устройство за видеонаблюдение било насочено към терасата, прилежаща към нейния апартамент. Ищцата сочи, че многократно била заявявала пред ответниците, че не е дала съгласие и не одобрява да се осъществява видеонаблюдение над нейния обект, но въпреки противопоставянето й те не са демонтирали камерата и са заявявали и демонстрирали, че тя работи и осъществява наблюдение. Поведението на ответниците принудило ищцата да монтира в собствения си имот, между двете тераси, непрозрачна ажурна ограда, доколкото преди монтажа на същата терасата на ищцата изцяло попадала в обхвата на наблюдението. Сочи, че на излизане от сградата към паркинга на комплекса, над гаражната врата, също имало монтирано устройство за видеонаблюдение, поставено против волята на обитателите на комплекса, за което не й било известно дали осъществява или симулира видеонаблюдение. Навежда доводи, че откакто е закупила жилището в комплекса и се е нанесла в него ответниците са проявявали конфликтно поведение спрямо нея, като многократно заявявали, че монтираните видеокамери работят и я следят и записват постоянно. Поддържа, че не е давала съгласието си за монтирането на посочените устройства, насочени към терасата, прилежаща към нейното жилище, нито към двора прилежащ към сградата. Твърди, че живее в жилището с тригодишната си дъщеря и осъществяването на видеонаблюдение, насочено към нейната тераса й причинявало дискомфорт. Чувствала се изключително притеснена, че всяка нейна стъпка се наблюдавала и записвала, което счита за неправомерно и грубо нарушаване на личното й пространство. В периода от месец юни 2022 г. до месец януари 2023 г. многократно настоявала пред ответниците за премахването на камерите, които от своя страна се държали арогантно и отказвали да обърнат внимание на исканията й. Фактът, че ищцата е била принудена да издигне непрозрачна ажурна ограда, за да възпрепятства осъществяването на видеонаблюдение в собствения й имот също й създавал дискомфорт, доколкото вследствие на монтираната ограда бил ограничен достъпа до светлина в имота й и била нарушена визията му. Сочи, че поставената ограда решила частично проблема й, тъй като разположената от външната част и насочена към входа на комплекса видеокамера продължавала да функционира. Счита, че с действията си, а именно монтирането на посочените устройства, ответниците нарушавали изискванията на чл. 32, ал. 2 2

КРБ, като дори осъществяваното видеонаблюдение да бъде симулирано, а не реално извършвано, то същото й причинявало дискомфорт и нарушавало в еднаква степен личното й пространство. В тази връзка, моли съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева, последица от нарушаването на правото й на неприкосновен личен живот чрез осъществяването на незаконно видеонаблюдение с поставена от ответниците камера, насочена към собствения й имот в периода от месец юли 2022 г. до месец януари 2023 г., както и с поставянето на камера, насочена към изхода на затворения комплекс, в който се намирало жилището й, считано от месец юли 2022 г. до настоящия момент. Претендира изплащането на дължимото обезщетение ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба. Излагат аргументи в подкрепа на взетото от тях решение за монтирането на три камери за видеонаблюдение в края на месец ноември 2019 г. Твърдят, че монтираните от тях технически устройства са в границите на собствеността им, като обхватът и ъгълът на заснемането им били изцяло съобразени с изискванията на ЗЗЛД. Посочват, че камерите не заснемат общите части в комплекса, а единствено пространството пред собствените им две тераси, като след подадена жалба в КЗЛД от група съседи в комплекса устройствата не извършвали видеозаснемане. В тази връзка, отбелязват че с Решение ППН-02-7/2020 г. по описа на КЗЛД, в резултат на извършената проверка било установено, че трите камери били монтирани в границите на собствеността им, като обхватът на заснемането им бил насочен единствено към техния имот, а именно предната и задната тераса на жилището им, съответно подадената жалба била обявена за неоснователна. Твърдят, че на 12.07.2022 г. ищцата била уведомена за постановеното решение и протокола от извършената проверка от КЗЛД. Поддържат, че след извършената проверка от КЗЛД монтираните видеокамери не осъществявали видеонаблюдение.

Оспорват твърдението на ищцата за претърпени вреди вследствие на симулативно заснемане, доколкото обхватът на камерите бил насочен единствено и само към границите на собствения им имот. Оспорва наличието на причинно –следствена връзка между претърпените от ищцата вреди и 3 осъществените от тях действия. Поддържат, че липсва противоправно деяние, тъй като камерите не извършат видеонаблюдение от 03.07.2020 г. В тази връзка, молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените по делото доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот №.. I, рег. №..31.05.2022г. на нотариус М.Л.-Е., рег. №... при НК, че ищцата е собственик на апартамент 2-4 на адрес гр. София, кв. ... Този факт е и безспорен между страните, както и факта, че ответниците Д. А. и Ю.М. са собственици на съседния апартамент 1-4 с адрес гр. София, кв. ...

Представеното Решение №ППН-02-7/2020г. от 17.03.2021г. на КЗЛД няма обвързваща съда сила, като следва да се отбележи и че проверката е извършвана за период преди ищцата да придобие правото на собственост върху апартамент 2-4 и предходен на исковия период. С него комисията е приела, че с извършваното в имота на ответниците видеозаснемане не се засягат правата на живущите в комплекса по ЗЗДЛ.

Представено е по делото копие на писмо по електронна поща, в което ответницата Д. А. като подател уведомява другите етажни собственици за постановено решение на СГС, с което са отменени решения на ОС на етажната собственост, като сочи изрично, че липсва легитимен управител на същата. Сочи също, че с Решение №ППН-02-7/2020г. от 17.03.2021г. на КЗЛД са обявени твърденията на жалбоподателите за неоснователни и недоказани, като липсва друга информация за протеклото производство.

По делото е изслушано и прието заключение на видео-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице е констатирало, че в апартамент 1-4 има монтирани три броя камери. Камера №1 е монтирана в горната част на балкон, над вратата, с видимост към входа на комплекса, която по технически характеристики при пряка видимост има обхват до 50 метра. При описание на техническите характеристики на камерата е посочено, че същата има вграден микрофон. На същата тераса има стикер, уведомяващ за 24 часово видеонаблюдение. Камера 2 е монтирана над врата, водеща към 4 задна тераса, с видимост към задната тераса на ап.1-4, общи части и част от преградна зелена на цвят мрежа между ап.1-4 и 2-4. Камерата представлява жична камера, която посредством кабел предава изображението на записващо устройство. Камера 3, монтирана в левия ъгъл над дограмата с видимост към задната тераса на ап.1-4, съседния имот вдясно (ап.2-4) и общите части. Тази камера също е жична камера, която посредством кабел предава изображението на записващо устройство. На терасата на ап.1-4, където са монтирани камерите има стикер, уведомяващ за 24 часово видеонаблюдение.

Вещото лице е установило окабеляване за камери 2 и 3, но към момента на извършване на експертизата не е било налично записващо устройство.

Вещото лице е илюстрирало обхвата на камерите със снимков материал от извършеното от него изследване. Установява се от заключението на вещото лице, че в обхвата на камерите, разположени на терасата на апартамент 1-2, които вещото лице е обозначило като камери 2 и 3, попада и терасата на ап.24, към настоящия момент се вижда поставената преграда между двата имота.

Вещото лице е посочило, че камера 1 е IP камера, която има възможност за видеозаснемане чрез мобилно приложение, като е установил захранване за камера 1, което не е било включено към захранващата мрежа към момента на изготвяне на експертизата. Посочило е, че повторното монтиране на записващото устройства изисква единствено поставяне на двете букси в подходящите портове, след което да бъде стартирано. В съдебно заседание вещото лице е пояснило и допълнило заключението, като е посочило, че за повторно включване на камерите не се изискват специални познания, буксите са били налични в близост до двете камери, но към момента на извършване на огледа и изследването за изготвяне на експертизата, не са били включени в устройствата. Уточнило е, че щом първоначално е било настроено да записва, след това не се изисква допълнителна настройка на устройството след включване към ел. захранването с буксата.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, които съдът намира за логични и непротиворечиви и кредитира. Свидетелят Р. е установил, че в имота на ответниците има разположени три броя камери, като една от тях, на задната тераса, разположена от дясната страна, е насочена към терасата на ищцата. Посочил е, че е посещавал домът на ищцата често в процесния период, като тя му 5 споделяла своите притеснения от осъществяваното от съседите видеозаснемане, чувствала изнервена, притеснена, че тя, нейното малолетно дете, нейните гости, сред които и нейните родители, биват записвани, като тези записи могат да бъдат използвани по някакъв начин в тяхна вреда.

Притесненията й били засилени, защото родителите й са популярни личности.

Заради притесненията си, не излизала на терасата до издигане на преградата между двете жилища. Свидетелят е посочил, че е имало стикери, с които е обявено извършването на видеозаснемане в имота, като е виждал записи, които са от предната част на комплекса, за което са му обяснили, че са изпратени във вътрешна група на живущите в комплекса. Р. е станал свидетел на разговор между ищцата и ответницата А. във връзка с камерите, като ищцата е изразила своето нежелание да бъде записвана, а ответницата заявила, че има право да записва, защото е получила разрешение от държавна институция.