Решение № 23 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Я. М. Н. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606138 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С Присъда от 19.02.2024 год. на СРС, НО, 136 състав по НОХД № 16694/2020 г. по описа на Софийския районен съд, подсъдимата по делото Й.

М. П. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК и е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 200лв. На основание чл.

172б, ал. 3 от НК, с присъдата е отнет в полза на държавата предмета на престъплението – вещите по обвинението, и след влизането в сила на присъдата е разпоредено унищожаването им.

Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноските в досъдебната фаза по сметка на СДВР в размер на 105,57 лева, както и тези направени в съдебната фаза на производството – 160 лева по сметка на Софийски районен съд.

Срещу постановената присъда, в законоустановения срок за обжалване, е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на подсъдимата – адв. Р. Р. от САК.

С депозираната жалба се обжалва постановената от Софийски районен 1 съд присъда изцяло, като се излагат доводи че същата е незаконосъобразна, неправилна, изготвена при нарушение на материалния и процесуалния закон, и е явно несправедлива. Иска се постановяване на акт от въззивния съд, с който подсъдимата П. да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Към жалбата е депозирано и допълнение, в което са изложени подробни аргументи и доводи за отмЯ. на постановения първоинстанционен акт и постановяване на нов, с която П. да бъде оправдана. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо и незаконосъобразно. Изложени са аргументи, че присъдата е постановена без да е събран необходимия и обосноваващ обвинителна теза доказателствен материал и въз основа на него не може да се направи извод, че е налице несъмнено заключение относно деятелността на П., както и че действията й изпълват състава на чл. 172б, ал. 1 от НК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и на изготвения по делото обвинителен акт, тъй като в него са включени сведения, които са били дадени от подсъдимата преди това й качество, а именно когато е била разпитвана като свидетел. В допълнителното изложение, защитата излага аргументи, че е нарушен принципът за невиновност, както и че на П. не са й били разяснени правата й по чл. 122 и чл.

55 от НПК, не й е било осигурено право на защита, както и че извършените действия по претърсване и изземване са били опорочени, като са били извършени в нарушение на чл. 163 от НПК. Отделно от горното, в жалбата се навеждат доводи и относно липсата на изследване относно оригиналността на процесните артикули и не е извършена необходимата „продуктова проверка“ от представител на дружеството, притежаващо марката. Според защитата, не е ясно дали стоката е придобита правомерно и в съответствие на установените в законодателството правила.

В заключение, според адв. Р., крайните изводи на Софийския районен съд не кореспондират с приобщения доказателствен материал и се иска П. да бъде призната за невиновна, а постановената присъда да бъде отменена.

Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

С въззивната жалба и допълнението към нея, не са направени искания за допускане на нови доказателства.

След насрочване на делото, въззивният съд в открито съдебно заседание е преценил, че за обезпечаване на правомощието на контролиращата инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, за изясняването му от фактическа страна, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В отрито съдебно заседание пред въззивния Съд, защитникът на подсъдимата Й. П. – адв. Р. поддържа жалбата и допълнението към нея.

Намира, че обвинението страда от доказателствен дефицит в степен, в която се явява напълно недоказано какъв е бил точно видът на стоките, които се твърди, че са били иззети от самия обект. Защитата открива нарушения по смисъла на чл. 3 от Директива № 48/2013г. и Директива № 343/2016г., 2 изразяващи се в нарушаване на презумпцията за невиновност и задължението да се гарантира правота на всяко едно лице да не се самоуличава. Посочено е, че Директива № 343/2016г. не е транспонирана, но въпреки това, ако дава по широка защитата настъпва така наречения „директен ефект“. Направен е и подробен анализ на доказателства по делото. Изтъкнато е, че св. Д. и св. В.

/поемни лица/ не са стояли през цялото време при извършване на процесуално-следствените действия „претърсване и изземване“. Отбелязано е, че св. Д. и св. В. са заявили, че единствено са подписвали някакви малки бележки и документи. Защитата намира, че това процесуално -следствено действие е опорочено до такава степен, че не може да се ползва. Като отделно основание се посочва, че всички свидетели, които са представители на правопритежателите не са конституирани като ЧО и, че всички имат указания да не се конституират като такива от своите доверители. Изтъква се, че от разпита на тези свидетели е видно, че не е била извършена „продуктова идентификация“, а самите представители са казали, че не съществува друг способ, за да се разпознае една оригинална стока от фалшива. Защитата намира, че този пропуск на разследващите няма как да бъде саниран, защото това не е било извършено в момента, когато стоките са били иззети. Също така се акцентира, че способите за разпространение на националния пазар на стоки, които са обект на закрила на ПИС са няколко и разрешението на правопритежателя е само едно от тях. Като други способи са посочени изчерпването на правото по смисъла на чл. 15 от ЗМГО и „паралелния внос“ по чл. 13 от ЗМГО. Цитирана е и тълкувателна практика, като се прави извода, че и тези два способа са възможни и този въпрос не е бил изследван. В краткост са обсъдени и показанията св. Таджер, която при първоначалния си разпит не е посочила да е имало такава продуктова идентификация, а впоследствие твърди, че такава вероятно е имало, не може да посочи кога и къде. В заключение, стъпвайки основно върху показанията на всички представители на правопритежателите, защитата е категорично убедена, че такива действия не са извършвани, а стоките са оригинални. Според защитата стоките са оригинални и доколкото в този случай няма нарушение, защото не се изисква разрешение, деянието е несъставомерно. В обобщение се сочи, че обвинението е недоказано, а по мнение на защитата и несъставомерно и се отправя искане за оправдаването на подсъдимата.

Прокурорът счита, че твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения са естествена защитна теза, като същевременно досъдебното производство и съдебното такова пред СРС не страдат от посочените процесуални пороци. Според прокурора така повдигнатото обвинение е доказано и се подкрепя от целия доказателствен материал в неговата съвкупност. Смята, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които намира за правилни. В заключение се моли за потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата П., в своята лична защита, поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моля да бъде оправдана.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, 3 прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната въззивна жалба от адв. Р. е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Подадената въззивна жалба е ОСНОВАТЕЛНА в искането за отмЯ. на първоинстанционната присъда, но поради други съображения, извън посочените от защитата.

Първоинстанционното производство е било образувано на 15.12.2020г. по внесен обвинителен акт, ведно с досъдебното производство. Предвид това, че съдията – докладчик не е констатирал и не са били налице основанията на чл. 247б, ал. 2, т. 1 от НПК, както и тези в чл.250, ал.1 от НПК, с разпореждане от 11.01.2021г. е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание за 19.04.2021г. Съобразно нормата на чл.247в, ал.1 и ал. 2 от НПК, за разпоредителното заседание е постановено да се уведомят прокурорът, подсъдимата и нейният защитник, както и на ощетените юридически лица. С оглед на това са били изпратени и съобщения, като на представителите на ощетените юридически лица, такива са били изпратени на В.Н.Д. /за „GUCCI“ и „PHILIPP PLAIN“/, А.С.Т. /за „HUGO BOSS“, „DOLCE & GABBAN“ „DIESEL SPA“, „DSQUARED TM SA“/, Н.С.Д. /за „GIORGIO ARMANI“/, А.Т.Т. /за „ADIDAS“ AG/ и К.Д.В. /за „FRED FERRY“/.

Проследявайки наличните документи относно призоваването на страните, участието им в производството и хронологията на първоинстанционното производството, настоящата въззивна инстанция намира за установено следното:

Съобщенията са били изпратени и впоследствие са били получени от представителите на ощетените юридически лица на 23.02.2021г. от адв. Н.Д., на 10.03.2021г. от адв. В. Д., на 16.03.2021г. от Л.Б. – юрисконсулт /за адв. А.Т./ и на 17.03.2021г. от адв. А.Т..

На 24.03.2021г. е постъпила молба от адв. Н.Д., представител на „GIORGIO ARMANI“, в която се сочи, че доверителят му е уведомен за воденото производство, но както той, така и колегата му са инструктирани да не вземат участие от името на компанията по наказателни дела за престъпления от общ характер срещу интелектуалната собственост и не притежават пълномощия за явяване и участие в съдебни заседания изобщо. По делото липсва информация дали ощетеното ЮЛ е било уведомено за насроченото разпоредително заседание и съответно за правата му, респективно да посочи процесуален представител, който да го представлява в производството, в т.ч. и относно предвидените в НПК срокове за запознаване с делото и за депозиране на молби касателно конституиране на страна.

На 15.04.2021г. е постъпила молба от адв. А.Т., в която е посочила, че 4 поради служебни ангажимент й е налице невъзможност да се яви в насроченото разпоредителното заседание за 19.04.2021г., като е изразила и писмено становище по въпросите, които се обсъждат на разпоредително заседание. В молбата е отправено изявление, че няма да предявява граждански искове от името на представляваните от нея ощетени юридически лица срещу подс. П..

С разпореждане от 31.03.2021г. на съдията – докладчик (постановено в закрито заседание), разпоредителното заседание по делото е било пренасрочено за 19.08.2021г.

Съобщения за разпоредителното заседание са били изпратени и получени на част от представителите на ощетените юридически лица, както следва: на 21.04.2021г. от адв. В. Д.; а съобщението до К.В. е върнато в цялост, като е посочено, че при многократните посещения на адрес не е намерен никой и не установено дали лицето живее на адреса.

На 19.08.2021г. е било проведено разпоредително заседание по настоящото дело, като видно от приложения по делото съдебен протокол, представителите на ощетените юридически лица не са се явили, като е посочено че същите са били редовно уведомени. Съдът е докладвал гореописаните две молби от адв. А.Т. и адв. Д. (касаещи насроченото разпоредително заседание за 19.04.2021 год.), като Съдът е пропуснал да докладва че ОЮЛ (с изключение на представляваното от адв. Д.) не са били изобщо уведомени за пренасроченото разпоредително заседание и същите не са получили съобщения за 19.08.2021 год., респективно не са били уведоми за правата си в изпълнение на нормата на чл.247в от НПК.