Определение № 2084 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2084 гр. Варна, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500789 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 1800/11.03.2026г. /вх. No на РС Провадия/, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявани от Веселин Бориславов Русев – управител, срещу решение № 64/24.02.2026г., постановено по гр.д.№ 214/2025г. по описа на РС - Провадия, 4 –ти състав, в ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден по иска на А. Д. А., ЕГН ********** с адрес ************, ДА ИЗПЪЛНИ задължението си за предоставяне на ВиК услуги в имота на ищеца на адрес с. Чайка с аб. № 3701720 при нормативно определено максимално налягане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и в ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между ищеца А. Д. А., ЕГН ********** с адрес ************ и ответника „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в размер на 2594,42евро /5074,25лева/, представляваща част от стойност на главница за ВиК услуги по издадени фактури в периода 11.12.2023г. до 14.11.2024г. за обект на потребление, находящ се в с. Чайка и аб. № 3701720 и лихви за забава върху нея от 74,79евро /146,27лева/ начислявани за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба- 18.12.2024г., на основание чл. 124 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на първия иск излага следните доводи: Сочи, че решението е недопустимо в тази част, доколкото се отнасял до осъждане на ответника за извършване на действия по уличната водопроводна мрежа на населеното място, по отношение на която той нямал правен интерес. Интересът на А. бил напълно удовлетворен след 01.11.2024г., когато бил монтиран редуктора на налягането, т.е. към момента на предявяване на настоящия иск-18.02.2025г. А. нямал правен интерес. Освен, че на тези основание искът бил недопустим, то бил евентуално и неоснователен. Не било установено, че А. е собственик на процесния имот и респ. потребител на ВиК услуги. Ищецът не бил доказал, че собствената му вътрешна водопроводна мрежа е била изградена законосъобразно при спазване на относимите правни норми- не бил доказал момента и начина на 1 изграждането й чрез изготвяне и съгласуване на необходимите проектни и строителни книжа, поради което следвало да се приеме, че тя не отговаряла на действащите нормативни изисквания. В този смисъл и оспорва като необоснован извода на РС за приложимостта на Наредба № 4 от 17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни В и К инсталации (обн.ДВ бр.53 от 28.06.2005г.). Оспорва като необоснован и извода за приложимостта на Наредба № 2 от 22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи (отм.) (обн.ДВ бр.34 от 19.04.2005г. и отм. ДВ бр.61 от 19.07.2024г., в сила от 21.11.2024г.). Неправилен бил изводът на РС и за това, че операторът не бил поставил изисквания към потребителя. За да може операторът да постави изисквания на ищеца по повод присъединяването на процесния имот, било необходимо ищецът да е изпълнил задължението си да подаде заявлението по чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4 т 14.09.2004г. на МРРБ. А. не бил подал такова заявление, съответно не било възникнало задължението на В и К оператора да му постави изисквания по повод присъединяването към уличната водоснабдителна мрежа.

Оспорва позоваването на съда на разпоредбата на чл.131 от Наредба № 2 от 22.03.2005г., съответно на чл.126 от Наредба № РД-02-20-2 от 03.07.2024г., доколкото уличната водопроводна мрежа в с.Чайка, общ.Провадия била изградена през периода 195372г., поради което посочените два нормативни акта били неприложими, съответно не обвързвали ответника към настоящия момент.

Сочи, че А. не бил изпълнил задължението си да опазва от повреда водопроводната инсталация в имота за период от една година. Именно неговото противоправно бездействие през този 12-месечен период било довело повредите на вътрешната водопроводна мрежа в имота. Ищецът признавал, че е поставял редуктори за намаляване на налягането (жалба от 01.03.2024г., приложена към исковата молба)- т.е. той бил запознат с решението на поставения от него въпрос, но въпреки това не бил предприел необходимите действия за охраняване на собствените си интереси. Анализирането и прилагането на нормативната уредба единствено спрямо В и К оператора, без да се съобрази поведението на ищеца и неговите задължения, включително като не били взети предвид признанията му в приложените към исковата молба доказателства, компрометирали правилността и обосноваността на постановения съдебен акт.

В противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд не бил разграничил спецификите, характеристиките и относимите правни норми, уреждащи правния статут на уличните водопроводи-публична общинска собственост и на вътрешната водопроводна инсталация в имота на ищеца, която била негова частна собственост. Ищецът не бил ангажирал доказателства, установяващи налягането в уличната водопроводна мрежа.

Поставеният след водомера на ищеца логер бил установил налягането след измервателния уред-във вътрешната водопроводна инсталация-собственост на А.. Ищецът не бил доказал размера на налягането в уличния водопровод. Съдът не съобразил признанието на ищеца, че при водочерпене в имота налягането в мрежата му „пада на 4 атмосфери" (в жалба от 01.03.2024г.).

Необосновано било позоваването на съда на правната норма на чл.29 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. относно съответствието на водомера с нейните изисквания. Ищецът не твърдял, че водомерът му бил запушен в резултат от авария на уличния водопровод.

Твърдението му било за неговото повреждане в резултат от повишеното налягане. Това се опровергавало от представените технически характеристики на процесния водомер, монтиран през м.август 2020г., според които измервателният уред бил предвиден да работи при максимално допустимо налягане от 16 бара, чиято равностойност била 15.8 атмосфери.

Т.е. необоснован бил изводът на съда, че високото налягане в уличната водопроводна мрежа било довело до повреда на водомера на А..

Съдът не бил разгледал, не бил обсъдил и не се бил произнесъл относно 2 заключението на вещото лице относно техническите параметри на вътрешната водопроводна инсталация на А.- установено било, че тя била с диаметър Ф 20 РУС-„човекът преценил, че инсталацията му поддържа Ф 20...Ищецът е преценил, че Ф 20 му стига." Именно този факт бил от съществено значение по делото-експертът бил установил, че решенията по изграждане на вътрешната водопроводна инсталация били взети от А., а не от проектант със съответната специалност. Това било косвено доказателство, че при изграждането на тази инсталация не били спазени относимите технически правила и нормативи и не бил изготвен необходимия инвестиционен проект по част В и К.

По отношение на втория иск, излага следните доводи: А. не бил доказал при условията на пълно и главно доказване, че собствената му водопроводна инсталация била изградена при спазване на относимите за това нормативни и технически правила. Съдът не бил разгледал, не бил обсъдил и не се бил произнесъл относно факта, че именно А. не бил проявил грижата на добрия стопанин и чрез продължителното си бездействие през процесния период от м.ноември 2023г. до м.ноември 2024г. не бил предприел необходимите действия да отстрани повредите по неговата водопроводна инсталация и по този начин бил допуснал процесното количество от 1538м3 да премине през водомера му. Освен, че А. знаел какво било решението за намаляване на налягането във вътрешната му водопроводна инсталация, то и ответникът му бил указал с писмо изх.№ Ж-123 от 21.05.2024г. (приложено към исковата молба), че може да монтира регулатор на налягането във водомерната шахта.

Отстраняването на авариите по дворната водопроводна инсталация-собственост на ищеца, били за негова сметка. След като не бил проявил дължимата грижа да отстрани своевременно повредата/повредите по нея, то той бил допринесъл съществено за преминалото количество вода през водомера му. Ето защо, липсвало основание да бъдат игнорирани редовно извършваните отчети на показанието на изправния и в срок на метрологична годност водомер в процесния имот.

В случай, че съдът е следвало да приложи някой от методиките, въз основа на които се изчислява потребено количество вода (при неосигурен достъп, повреда на водомера, изтекъл срок на метрологична проверка и т.н.), то съдът е следвало да съобрази потребените количества вода в предходни периоди, кагато водомерът отчитал през летните месеци разход на вода от 19м3 (м.август 2021г.), 16м3 (м.септември 2021г.), 20м3 (м.юли 2022г.), 14м3 (м.август 2022г.), 55м3 (м.септември 2022г.), 11м3 (м.юни 2023г.), 24м3 (м.юли 2023г.), 22м3 (м.август 2023г.), 41м3 (м.септември 2023г.). Това били реални отчети, извършени по нов, метрологично годен водомер, неоспорени от ищеца и заплатени доброволно. Ето защо, необосновано било приетото от съда служебно определено количество вода по 5м3/месечно за двама живущи в обекта. Дори съдът не бил съобразил правилото на чл.39, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, според която това количество вода следвало да се завишава с по 1м3/месечно за всеки обитател на тримесечие. Като бил приложил неотносима към настоящия правен спор методика (и то неправилно), съдът бил допуснал нарушение на материалния закон, поради което постановил незаконосъобразен съдебен акт. По делото се съдържали доказателства за реалното потребление на питейна вода през предходните периоди, които установявали по безспорен начин, че реалното потребление на А. било многократно над неправилно определения от съда месечен разход от по 10м3/месечно.

Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.

Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Допълва, че монтираният регулатор на налягането, както и възраженията на ответника, че интересът му бил удовлетворен с поставения регулатор, били неоснователни и недоказани. Многократно изтъквал в хода на делото, че през годините бил 3 поставял няколко редуктора, но това не решило проблема с високото налягане. Въпреки усилията на ищеца на добър стопанин, проблемът с авариите продължил. Последната авария била в началото на месец януари 2026г., където отново му били начислени 72 куб. видно от Фактура №1524766138 от 15.01.2026г,., която фактура била представена в проведеното о.с.з. по делото на 26.01.2026г. Твърдението на ответника, че не бил доказал, че има високо налягане в уличния водопровод, не кореспондирали със събраните доказателства и назначената СТЕ. Въпреки, че уличната водопроводна мрежа била изградена през периода 1953-72г., към настоящия момент били приложими описаните от РС наредби. В този смисъл и към вече съществуващи водопроводи можело да се поставят устройства, които да намалят налягането, факт, който бил потвърдено и от в. л. Твърди, че не били спазени разпоредбите на чл.7, т.1, т.4, т.5, т.8, т.9, т.15 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, като да доставя вода, съгласно действащото законодателство; да поддържа системата в съответствие с техническите и санитарни изисквания; да осъществява експлоатацията им в съответствие на действащото законодателство. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.