Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16729 от 26.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43122/2025
Вид
Решение № 16729
Подписан
26.08.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16729 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110143122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3020,19 лв.

(1544,20 евро), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по л. а.

„***“, peг. № *****, вследствие на ПТП от 19.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2025 г. до окончателното плащане, както и 983,74 лв. (502,98 евро), представляваща лихва за забава за периода от 24.02.2023 г. до 10.08.2025 г.

Ищецът **** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ - на 19.09.2022 г., около 19:05 часа, на пътя между ****, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „***“, peг. № *****, управляван от И. П. В., собственост на „****. Поддържа, че ответникът ****** е застраховател по валидна задължителна застраховка „***а другия участвал в произшествието л. а. „**** peг. № ****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Н. Х., който в нарушение на чл.

41, ал. 1 ЗДвП е предприел изпреварване на автомобилите пред него, без да се убеди, че не е изпреварван от друго ППС, в случая - л. а. „***“, peг. № *****, в резултат на което се е стигнало до удар между дясната част на л. а. „***“ и предната лява част на л. а. „***“. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 19.09.2022 г. Във връзка с процесното произшествие е образувана щета № ****** извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 6055,38 лв., който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил в полза на извършилия ремонта сервиз – ***, и на доставчика на авточастите „****, поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с уведомление, получено на 23.01.2023 г., ведно с материалите по 1 щетата, ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 6055,38 лв.; че същият е удовлетворил претенцията частично, като на 14.02.2023 г. е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 3035,19 лв., а неплатена е останала разликата от 3020,19 лв., чието заплащане претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 983,74 лв., начислена за периода от 24.02.2023 г. до 10.08.2025 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП, наличието на изключителна вина на застрахования при ответника водач и противоправността на деянието му, както и наличието на вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, който е предприел неправилна маневра и с поведението си е създал опасност за останалите участници в движението, като сам се е поставил в неблагоприятно положение и в опасност. Исковата претенция се оспорва и по размер, като се излага, че ищецът е изплатил обезщетение в завишен размер. Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния такъв за лихва, като се оспорва и началният момент, от който същата се претендира. При изложеното се моли за отхвърляне на исковете, като се претендират и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „*** застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 09.12.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че към момента на настъпване на процесното ПТП л. а. „***“, peг. № *****, е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, а л. а. „**** peг. № ****, е бил застрахован при ответника по застраховка „*** като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6055,38 лв. Не се спори още, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3035,19 лв. по процесната щета.

Установява се, че на 20.09.2022 г. в ищцовото дружество е подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от И. П. В., който е посочил, че на 19.09.2022 г., около 19:05 часа, по пътя между ***** упрвляваният от него автомобил „***“, peг. № *****, при изпреварване на колона автомобили е бил ударен от друг 2 автомобил, който също е предприел изпреварване, и е ударил в дясната част на управлявания от заявителя автомобил.

От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, е извършил опис на щетите по л. а. „***“, peг. № *****, за което са съставени доклад, опис и описзаключение по щета № 26022030103824. Въз основа на издадено от застрахователя възлагателно писмо от 21.09.2022 г. е извършен ремонт от автосервиз „***, по сметка на който на 17.01.2023 г. е заплатена сумата от 934,34 лв. съгласно фактура от 27.10.2022 г. Във връзка с ремонта е заплатена на 10.11.2022 г. и сумата от 5121,04 лв. – стойност на необходимите авточасти, по сметка на „АГС ***“ ЕООД, съгласно фактура от 11.10.2022 г. Тоест заплатеното по преписката обезщетение възлиза на общо 6055,38 лв.

Представен е двустранен протокол за ПТП, според който на 19.09.2022 г., 19:05 часа, по пътя между с. **** и с. *** е реализирано ПТП между л. а. „**** рег. № ****, управляван от Н. Х., „***“, рег. № *****. Отбелязано е, че произшествието е настъпило при извършване на маневра „изпреварване“ и от двата автомобила.

Отразено е, че л. а „***“ има увреждане по предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник, а л. а. „***“ – по преден ляв калник, мигач и броня. И за двамата водачи са положени подписи, като липсват забележки.

Подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол (ДКП) представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие. Както сочи и ответникът, той съставлява частен удостоверителен документ, подписан от трети за спора лица, и се ползва само с формална доказателствена сила, като не обвързва съда.

При това положение съдът намира, че няма пречка механизмът на произшествието и вредите да се установят от ищеца с всички допустими доказателствени средства в производството.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. П. В. и Н. В. Х..

Свидетелят В., разпитан по делегация пред РС-Пловдив, във връзка с процесното ПТП заявява, че е управлявал л. а. ***, рег. № *****, като е шофирал с посока от с. *** към гр. Пловдив. Сочи, че пред него се е движил пикап - „**** пред който се имало камион, като и двете превозни средства се движили бавно. Свидетелят подал ляв мигач и предприел манерва изпреварване, но когато бил почти изравнен с пикапа, последният също предприел изпреварване и го ударил в задна дясна врата и калник.

Другият автомобил бил увреден в опред, вляво. Свидетелят заявява, че в момента на произшествието се е движил в лявата лента, тъй като изпреварвал, а другият автомобил бил в дясната лента Преди да започне маневрата, свидетелят се уверил, че пътят пред н е г о е свободен и маневрата може да бъде извършена безопасно.

Свидетелят не си спомня да са подписвали двустранен протокол за ПТП, нито с другия водач да са имали спор относно механизма на ПТП.

Свидетелят Х. си спомня, че е участвал в едно ПТП с л. а. „**** със смолянска регистрация - собственост на негов роднина. Същото се случило между *****. Сочи, че е предприел неправилно изпреварване, тъй като слънцето го заслепило; че се движли в дясната летна и автомобилът му бил с десен волан; че другият участващ в произшествието автомобил бил л. а. „***“; че в участъка, където настъпило ПТП, било позволено изпреварването. Заявява, че преди да започне маневра се уверил, че насреща не идва друга кола, но когато предприел изпреварване, другият автомобил вече е бил започнал изпреварване и настъпил страничен удар, при който неговият 3 автомобил е бил увреден в предния ляв фар, а другият автомобил – предна дясна врата. Свидетелят не е сигурен, но мисли, че е подал светлинен сигнал. Заявява, че е видял другия автомобил в момента на удара, тъй като не го е видял в страничните огледала. Спомня си, че са подписали двустранен протокол, като порвърждава, че в графите 9 и 10 за водач А и графа 11 за водач Б почеркът е негов, като скицата в протокола отразява действителното положение. Сочи, че след произшествието и двете превозни средства са могли да се придвижват на собствен ход.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Й. Й., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. На база на писмените доказателства по делото и на свидетелските показания вещото лице установява следния механизъм на ПТП: на 19.09.2022 г., около 19:05 часа, л. а. „**** рег. № ****, се e движил по пътя от с. **** към с. ***, където водачът e предприел маневра за изпреварване, при която е реализирал ПТП с изпреварващия го в същия момент от лявата му страна л. а. „*** ****“, рег. № *****. Според вещото лице отразените в протокола щети по „*** ****“ (предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник) се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.09.2022 г. ПТП. Посочено е, че към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 5 години, 7 месеца и 5 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 14.02.2017 г. Вещото лице възприема вида и степените на описаните от застрахователя вреди, като дава заключение, че пазарната стойност за възстановяване на нанесените щети на л. а. „*** ****“, рег. № *****, възлиза на 6353,78 лв., а стойността, изчислена на база пазарни цени на официалния сервиз на марката към датата на ПТП, е 11 417,08 лв.

Въз основа на обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по механизма, посочен в заключението на САТЕ.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и след взимане предвид категоричното експертно мнение, съдът намира, че по делото се установява, че водачът на л. а. „**** рег. № ****, е предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди, че лентата за насрещно движение е свободна от друг изпреварващ автомобил, с което е нарушил разпоредбата на чл. 42 ЗДвП, а водачът на л. а. „***“, рег. № *****, е започнал изпреварване преди л. а. „**** рег. № ****.